Определение № 4674 от 17.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3160/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т.Н. Н., чрез адв. Даниела Г., срещу определение № 225 от 03.04.2024 г. по възз. ч. гр. д. № 142/2024 г. на Апелативен съд – В., с което е потвърдено определение № 559 от 14.02.2024 г., постановено по в.гр.д. № 2156/2023 г. на Окръжен съд – Варна. С последното е оставена без уважение молбата на Теменуга Н. Н. за освобождаването й от задължението за внасяне на такси и разноски и за предоставяне на правна помощ. Върховният касационен съд намира жалбата за частично недопустима. Съгласно чл. 95 ал. 5 и 6 ГПК, определението, с което се оставя без уважение молба за предоставяне на правна помощ подлежи на обжалване с частна жалба, а определението на съда по частната жалба е окончателно. То не подлежи на последващ инстанционен контрол, затова частната жалба на Теменуга Н. Н. срещу определение № 225 от 03.04.2024 г. по възз. ч. гр. д. № 142/2024 г. на Апелативен съд – В., в частта му, в която е потвърдено определение № 559 от 14.02.2024 г., постановено по в.гр.д. № 2156/2023 г. на Окръжен съд – Варна за оставяне без уважение искането на частната жалбоподателка за предоставяне на правна помощ, е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. По отношение на частта от определението, с което е оставено без уважение искането за освобождаване от такси и разноски, жалбоподателката твърди, че същото е неправилно, тъй като съдът е изхождал единствено от дължимата такса за частната жалба вместо да прецени материалното й положение. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочат чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК. Формулиран е следният въпрос: Следва ли освобождаването от държавна такса да се определя не въз основа на имущественото състояние на лицето, а от размера ѝ? Твърди противоречие с определение № 686/12.12.2014 г. по ч.гр.д. № 7091/2014 г. на ВКС, I г.о., определение № 303/15.05.2013 г. по ч.гр.д. № 3051/2013 г. на ВКС, IV г.о., определение № 342/09.05.2014 г. по ч.гр.д. № 1591/2014 г. на ВКС, IV г.о., определение № 315/30.06.2016 г. по ч.гр.д. № 2664/2016 г. на ВКС, IV г.о., пределение № 435/09.11.2020 г. по ч.гр.д. № 2234/2020 г. на ВКС, III г.о., определение № 354/23.07.2013 г. по ч.гр.д. № 3339/2013 г. на ВКС, I г.о., определение № 46/01.02.2018 г. по ч.гр.д. № 373/2018 г. на ВКС, III г.о., определение № 46/18.02.2019 г. по т.д. № 312/2019 г. на ВКС, II т.о. В тази си част жалбата е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е посочил, че пред първата инстанция е подадена молба за освобождаване от задължение за внасяне на такси и разноски и за предоставяне на правна помощ във връзка с образуваното производство срещу действия на ЧСИ. Молбата е приета за нередовна и на молителката са дадени указания да представи доказателства, обосноваващи липса на достатъчно средства за заплащане на такси и разноски. В изпълнение на разпореждането на съда тя е представила единствено удостоверение за семейно положение, а допълнително – разпореждане за определяне размер на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване; подписана, но не датирана декларация за гражданско и имуществено състояние и решение на ТЕЛК със срок на валидност 01.02.2018 г. След повторни указания от съда страната не е отстранила нередовностите на подадената молба, с оглед на което въззивният съд е приел, че не са налице доказателства, установяващи хипотезата на чл. 83, ал. 2 ГПК, и в този смисъл е потвърдил първоинстанционното определение. При тези мотиви на въззивния съд, н астоящият състав на ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване поради следното: Формулираният от жалбоподателката въпрос не отговаря на фактите по делото. Въззивният съд изцяло се е съобразил с трайната практика на ВКС, вкл. цитираната от жалбоподателката, според която преценката за наличието на предпоставките за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса в съдебното производство следва да бъде извършена въз основа на данните за семейното, имуществено и здравословно състояние на поискалото освобождаването лице, както и за трудовата му заетост и получаваните от него доходи по трудови и други правоотношения, вкл. и от реализиране на търговска дейност, съдържащи се в подадената от него декларация и приложените към нея доказателства. В разглеждания случай жалбоподателката е приложила удостоверение за семейно положение, от което се установява, че същата е разведена и има две пълнолетни дъщери. Представено е разпореждане от 30.06.2023 г. на ТП на НОИ-В., от което става ясно, че Н. получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер от 444,58 лв., определен съгласно чл. 75, ал. 4 КСО. Представила е и експертно решение за определена 66% неработоспособност със срок на валидност до 01.02.2018 г., както и подписана от нея декларация, с която удостоверява, че притежава единствено жилище и банкова сметка, без да укаже наличните си средства в нея. Следва да се отбележи, че така представената декларация е без дата и посочените нередовности, независимо от указанията от съда, не са били отстранени. Доколкото в интерес на жалбоподателката е да представи исканите документи, не може да се приеме, че предвид неизпълнението на дадените указания, съдът може да установи наличието на предпоставките за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса в съдебното производство. В този смисъл не е налице претендираното основание. Не са налице и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалваното въззивно определение е валидно и допустимо, като същото не е очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. В случая обжалваното определение на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,