Определение № 50030 от 31.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1424/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв. Е. Т. от САК касационна жалба на ищеца „Саш-Арх“ ЕООД, [населено място], срещу решение № 1012/18.05.2020г. по възз.т.д. № 4374/2019г. на САС, с което, след отмяна на решение № 859 от 07.05.2019г., поправено с решение № 1119/18.06.2019г. по т.д.№ 519/2018 по описа на СГС, е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск, с правно основание чл.439 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че „Саш-Арх“ ЕООД не дължи на „Перформ Риал Истейд“ ООД парично вземане, представляващо получено на отпаднало основание възнаграждение по договор от 11.05.2005г. за проекно-проучвателни работи, идеен проект и технически проект на офис сграда с магазини и подземни гаражи в размер на 59 480 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от от предявяването на иска на 28.11.2008г. до окончателното изплащане, присъдено с арбитражно решение, постановено на 07.04.2011г. по ВАД № 222/2008г. по описа на Арбитражния съд на БТПП, за което е издаден изпълнителен лист на 14.06.2011г. по т.д.№ 2129/2011г. по описа на СГС, поради погасяването му по давност, както и за присъждане на разноски в тежест на касатора.

В касационната жалба се оспорват изводите, че отмяната на ППВС № 3/ 18.11.1980г. има действие от 26.06.2015г.; че погасителната давност за вземането е започнала да тече на 17.08.2013г. – датата на перемпцията; че давността за процесното вземане е била прекъсната с предприемането на изпълнителни действия по осъществяване на публична продан през 2014г., както и че с предявяване на процесния отрицателен установителен иск давността е спряна. Изложени са подробни съображения за основателността на предявената установителна претенция и в подкрепа на въведената и поддържана от касатора теза, че след прекратяване по право на изпълнителното производство, поради настъпила перемпция, на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК, са обезсилени с обратна сила всички извършени изпълнителни действия и новият давностен срок е започнал да тече от постановяване на арбитражното решение, като давността не е прекъсната от предприетите иззпълнителни действия през 2014г. по осъществяване на публична продан на имота и е изтекла на 07.04.2016г., т.е. преди предявяване на иска на 14.03.2018г., а предявяването на иска не е прекъснало давността и тя не е спряла да тече по време на процеса. Искането е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго за уважаване на иска. Претендира за присъждане на направените разноски.

В приложеното към касационната жалба изложение по член 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е въвел основанието за допускане на касационно обжалване по точка 1 на чл.280, ал.1 ГПК, поддържайки, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013г. и постановените по реда на чл. 290 ГПК, решения на състави на гражданска и търговска колегии (Р. № 45/30.ІІІ.2017г., ІV г.о., по т. д. № 61273/2016г.; Р. № 131/23.VІ.2016г., ІV г.о., по гр дело № 5140/2015г.; Р. № 12/2.VІ.2016г., I г.о., по т. д. № 3788/2014г.; Р. № 451/29.ІІІ.2016г., ІV г.о., по гр. дело № 2306/2015г.; Р. № 269/3.ІІ.2016г., ІІІ г.о., по гр. дело №795/2012г.; Р. № 209/2.ІІ.2016г., І т.о., по т. д. № 1248/2012г.; Р. № 416/22.Х.2012г., І-во г.о., по гр. д. № 294/2012г.; Р. № 681/24.ІХ.2009г., І г.о., по гр. дело № 2189/08г.; Р. № 285/6.Х.2015г.,V г.о., по гр. д. № 1953/2015г.; Р. № 379/29.Х.2015г., ІV-то г.о., по гр. дело № 13858/2012г.; Р. № 42/26.ІІ.2016г., ІІІ г.о., по гр. д. № 3231/2014г.; Р. № 190/4.ХІ.2016г., І г.о., по гр. д. № 2085/2016г.; Р № 116/24.ХІ.2014г., ІІ г.о., по гр. дело № 2592/2014г.; Р. № 57/26.VІ.2018г., ІІ г.о., по гр. д. № 591/2017г.; Р. № 177/9.ХІ.2015г., І г.о., по гр. дело № 2803/2015г.; Р. № 109/25.V.2015г., І г.о., по гр. д. № 7420/2014г.; Р. № 990/10.V.2013г., І г.о., по гр. д. № 681/2012г.; Р. № 99/23.Х.2018г., ІІ г.о., по гр. д. № 4991/2017г.; Р. № 121/10.ІV.2020г., ІІ г.о., по гр. д. № 3643/2018г.) по следните три материално- и процесуалноправни въпроса:

1. От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.ХІ.1980г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.VІ.2015г. по тълк. дело № на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?

2. Дали предприетите изпълнителни действия преди прекратяване на принудителното изпълнение, поради перемпция – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, произвеждат процесуалноправни и материалноправни последици спрямо давността за вземането, предмет на това изпълнение, или се обезсилват по право и нямат ефект да я прекъснат?

3. Следва ли да се зачетат последиците на действията, извършени от съдебния изпълнител /в случая ЧСИ/ след настъпила перемпция?

Касаторът релевира основанието по т. 3 на член 280, ал.1 ГПК по следния въпрос:

4. Предявяването на отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК представлява ли основание за спиране на погасителната давност за оспореното вземане на осн. чл.115, ал.1, б.“ж“ ЗЗД, респективно – основание за прекъсване на погасителната давност по чл.116, б.“б“ ЗЗД?

С подадения чрез адв.Р. К. от САК писмен отговор ответникът по касационната жалба „Перформ Риал Истейд“ ООД, [населено място], оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Не е заявено искане за присъждане на разноски.

Съставът на I търговско отделение, в изпълнение на правомощията по член 288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото намира следното:

Ищецът е въвел твърдения, че e длъжник по изп.дело № 20118380405466 по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838 на КЧСИ, образувано по молба на ответника, към която е приложен изпълнителен лист, издаден на 14.06.2011г. по т.д.№ 2129/2011г. на СГС. Поддържал е, че първите изпълнителни действия - запори върху вземанията му по банкови сметки в банки на територията на страната са извършени към датата на поканата за доброволно изпълнение, а следващото изпълнително действие е извършено на 22.05.2014г., когато е изпратено уведомление за насрочване на опис на негов недв. имот, в изпълнение на молба на ответника от 06.03.2014г. Твърдял е, че в периода от септември 2011г. до март 2014г. не са поискани или предприемани изпълнителни действия в продължение на 2 години и още към подаване на молбата на 06.03.2014г. е било налице основанието за прекратяване на изпълнителното дело, на осн. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, което е настъпило по силата на закона. Ищецът е релевирал довод, че с прекратяване по право на изпълнителното производство са обезсилени всички извършени по него изпълнителни действия, поради което те не са прекъснали погасителната давност, а новият давностен срок е започнал да тече от датата на влизане в сила на арбитражното решение, въз основа на което е издаден изпълнителният лист. Евентуално, ищецът е поддържал, че новият давностен срок е започнал да тече от налагането на запорите през август-септември 2011г. и е изтекъл на съответния ден през 2016г. Релевирал е, че е правно - ирелевантно извършването на изпълнителни действия след перемпцията, тъй като не е имало правно основание, а извършването на изпълнителни действия след отпадане на условията за съществуване на изпълнителното дело е доказателство за сериозно нарушение на съдопроизводствените правила и злоупотреба с права от страна на ЧСИ и взискателя, от които не могат да се черпят права. Размерът на оспореното вземане е формиран на база издаденото от ЧСИ удостоверение от 02.02.2018г.

С подадения в срок писмен отговор на исковата молба ответникът е оспорил иска, като е поддържал, че вземането не е погасено по давност. Въвел е твърдения, че, след като е установил липса на парични средства по сметките на длъжника /събраната сума е била в размер на 185лв./, е предявил иск, с правно основание чл.135 ЗЗД, за прогласяване за относително недействителен по отношение на него на извършения от длъжника апорт на негов недвижим имот – мезонет № 1 в капитала на „Саш Арх Проджект“ ЕООД. Това според ответника опровергава твърденията, че е „бездействал“ в продължение на повече от две години, което е довело до перемпция. Релевирал е, че до влизането в сила на решението по иска по чл.135 ЗЗД е нямал правна възможност, респ. не е съществувал изпълнителен способ в рамките на изпълнителното производство с ефект да прекъсне давността. Поддържал е, че със завеждането през 2011г. на иска по чл.135 ЗЗД до влизане в сила на решението по него на 20.01.2014г. давността за процесното вземане е спряна, на осн. чл.115, б.“ж“ ЗЗД, във вр. с чл.116, б.“б“ ЗЗД, и оттогава е започнала да тече нова 5-годишна погасителна давност. Релевирал е, че извършените в периода 23.02.-23.03.2015г. изпълнителни действия по публична продан на мезнет № 1 също са прекъснали теченето на давността. Наред с това, ответникът е твърдял, че публичната продан на мезонет № 1 не е довела до пълно удовлетворяване на изпълняемото вземане, поради което през 2015г. е образувал ново изпълнително дело срещу ищеца и дъщерното му дружество „Саш-арх проджект“ ЕООД и отново е била прекъсната давността за останалата неудовлетворена част от процесното вземане.

Първоинстанционният съд е приел за установено, че с арбитражно решение, постановено на 07.04.2011г. по ВАД № 222/2008г. по описа на Арбитражния съд на БТПП ищцовото дружество „Саш-Арх“ ЕООД е осъдено да заплати на „Перформ Риал Истейд” ООД сумата от 59 480 евро главница, съставляващо получено на отпаднало основание възнаграждение по договор от 11.05.2005г. за проектно-проучвателни работи, идеен проект и технически проект на офис сграда с магазини и подземни гаражи, ведно със законната лихва от 19.03.2009г. до окончателното плащане. Въз основа на издадения изпълнителен лист на 14.06.2011г. по т.д.№ 2129/2011г. по описа на СГС на 05.08.2011г. „Перформ Риал Истейд" ООД е образувало изп.д № 201183804054666 на ЧСИ М.Б.. Въз основа на направеното искане в молбата за образуване на изпълнителното дело за налагане на запори върху вземанията по банковите сметки на длъжника ЧСИ е изпратил на 17.08.2011г. запорни съобщения, като последното запорно съобщение е връчено на 24.08.2011г. Следващото изпълнително действие е извършено въз основа на молба на ответника от 06.03.2014г. за вписване на възбрана върху недв.имот на ищеца, предмет на производството по чл.135 ЗЗД. От правна страна първоинстанционният съд е възприел поддържаната от ищеца теза, че е настъпила перемпция преди подаване на молбата на взискателя на 06.03.20114г. за вписване на възбрана, поради бездействие на взискателя за извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години след август 2011г., когато са поискани и наложени запори. Споделил е и довода, че предприетата през 2014г. публична продан по изпълнителното дело не може да прекъсне давността, тъй като е осъществена при прекратено изпълнение, а извършените изпълнителни действия са обезсилени и също не са прекъснали давността. При обсъждане на възраженията на ответника във връзка с исковете по чл.135 от 33Д, първоинстанционният съд е приел, че те не са прекъснали и давността не е спряла да тече по време на процесите, тъй като предмет на делата не е било вземането, а потестативното право на кредитора. Обсъдил е и възражението на ответника, че давността е прекъсната с извършеното по едно от делата по чл.135 ЗЗД признание на вземането, но също го е счел за неоснователно, приемайки, че направеното от ищеца изявление не съставлява пряко и недвусмислено признание на вземането. По тези съображения искът е уважен.

Въззивният съд е възприел неоспорените фактически констатации в първоинстанционнното решение. Приел е, че от момента на образуване на изпълнителното дело при действието на ППВС № 3/1980г. до перемирането му на 17.08.2013г. давност не е текла по отношение на вземането, предмет на изпълнителното дело. Намерил е, че след перемпцията е започнала да тече нова погасителна давност, която е прекъсната с предприемането през 2014г. на действия по осъществяване на публична продан на имот на длъжника за удовлетворяване на вземането. Допълнително е посочил, че, дори давността да не е била прекъсната през 2014г., започналият да тече на 17.08.2013г. нов петгодишен давностен срок би изтекъл на 17.08.2018г., което е след предявяване на иска 14.03.2018 година, но с него давността е спряна, на основание член 115, ал. 1, б.„ж“ от ЗЗД. По тези съображения е направен краен извод за неоснователност на иска на въведеното основание.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 ГПК (вероятна нищожност и/ или недопустимост), допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от въведените допълнителни предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е изяснено в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Въпрос № 1 е значим за крайния изход на делото, предвид приетото, че давност не е текла по отношение на вземането, предмет на изпълнителния процес, от образуването на изпълнителното дело при действието на ППВС № 3/18.ХІ.1980г. до перемирането му през 2013г. По този въпрос не е налице въведената допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Даденото от въззивния съд разрешение, че след образуването на изпълнителното дело през 2011г. погасителна давност не е текла е в съответствие с приетото в ТР № 3/2020г. по тълк.д.№ 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Приетото от въззивния съд, че давността не е текла до прекратяването на изпълнителното дело през 2013г. е в съответствие със служебно известното и споделяно от състава решение № 248/23.04.2024г. по гр.д.№ 4024/2022г., III г.о.

С оглед на отговора на първия въпрос, въпрос № 2, касаещ извършените преди 2013г. изпълнителни действия, не се явява обуславящ за крайния изход по делото. Неоснователността на искането за допускане на обжалване по него произтича от липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.

Въпрос № 3 е от значение за крайния изход на делото, доколкото във въззивното решение е прието, че прекъсват погасителната давност извършените след прекратяване на изпълнителното производство изпълнителни действия през 2014г. по публична продан на имот на длъжника. И по него даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с даденото нормативно тълкуване в т.3 на ТР № 2/2023г. по тълк.д.№ 2/2023г. на ОСГТК на ВКС, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

Въпрос № 4 не удовлетворява общото изискване за допускане на обжалване, тъй като въззивният съд не е приемал, че давността е прекъсната с предявяването на иска по чл.135 ЗЗД и е спряла да тече по време на процеса. По него касаторът не е обосновал и въведеното допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК в смисъла, изяснен с т.4 на ТР № 1/2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, като не е въвел доводи, обосноваващи някоя от дефинираните проявни форми на основанието. Освен това по този въпрос е формирана съдебна практика, обективирана в служебно известното на състава решение № 251/23.04.2024г. по гр.д.№ 4169/2022г., III г.о.

Поради изложеното, не следва да се допуска обжалване.

При този изход на делото на касатора не се дължат разноски. Такива не се присъждат на ответника, тъй като не е заявено искане и не е доказано извършването на разноски.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: