Определение № 695 от 21.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 916/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (н) срещу решение № 810/19.12.2022г. по възз.т.д.№ 934/2022г. на САС, с което е потвърдено решение от 01.06.2022г. по т.д.№ 1067/2017г. на СГС. С обжалвания първоинстанционен акт са отхвърлени предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (н) искове, с правно основание чл.57, ал.3 ЗБН, против ответниците Г. П. Х., А. М. П., О. Н. Р., И. А. З. и Г. К. З., за солидарното им осъждане да заплатят обезщетение за вреди, настъпили от неизпълнение на техни законови и договорни задължения като администратори на „Корпоративна търговска банка“ АД при вземане на решението за сключване на договор за банков кредит от 17.04.2014г. с „Хедж Инвестмънт България“ АД, евентуално за осъждане на всеки от ответниците да заплати обезщетение за вреди в размер на 1 400 000 евро, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Обжалваното въззивно решение е постановено при участието на „Хедж Инвестмънт България“ АД като трето лице-помагач на ответниците. В касационната жалба са въведени основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.Искането е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго за уважаване на исковете. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси: 1.Представлява ли вреда за несъстоятелната банка разликата в цената, получена при продажбата на вземане в програмата за осребряване по ЗБН, и общият размер на задължението по съответния договор за банков кредит, във връзка с който е инициирано ангажиране на имуществената отговорност за причинени вреди (неизпълнение на договорни и законови задължения) от бившите администратори на банката с иска по чл.57, ал.3 ЗБН, когато вземането е несъбираемо? 2.Има ли право несъстоятелната банка да претендира като вреда от противоправното поведение на нейни бивши администратори сумата над получената от продажбата на вземането в програмата за осребряване по ЗБН цена и общия размер на задължението по съответния договор за банков кредит? 3.Изключва ли противоправността на действията на бившите администратори на банката продажбата на вземането на съответната кредитна сделка в програмата за осребряване по ЗБН, реализирана по време на висящо производство по иск с правно основание чл. 57, ал.3 ЗБН? С постъпилия писмен отговор на ответника Г. П.Х., подаден чрез процесуален представител по ЗПП адв.Г. К., се оспорва наличието на въведеното основание за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба. Допускането на касационно обжалване и касационната жалба се оспорват с писмения отговор на ответника И. А. З., подаден чрез процесуален представител по ЗПП адв.Б. Н.. Не са постъпили писмени отговори от останалите ответници. Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното: Въззивният съд е споделил изцяло мотивите на първоинстанционния съд, към които е препратил, на осн. чл.272 ГПК, както и е формирал свои собствени мотиви по съществото на поставения за разрешаване материалноправен спор.Решаващият извод на въззивния съд за неоснователност на исковете е липсата на основния елемент от фактическия състав на чл.57, ал.3 ЗБН – имуществена вреда за банката.Преди всичко въззивният състав е счел, че дължи произнасяне само в рамките на въведените фактически твърдения в ИМ и ДИМ, формиращи основанието на иска, че вредата за банката се изразява в отпуснатата главница по процесния договор за банков кредит от 17.04.2014г. в размер на 7 000 000 евро, която е непогасена и несъбираема. Изходил е от предпоставката, че принципно предоставянето в заем/кредит на парична сума не може да съставлява имуществена вреда за кредитора във формата на претърпяна загуба, стопанската изгода за кредитора от предоставяне на сума в заем се съизмерва с изпълнимост/събираемост на вземането, при събираемост на паричното вземане няма вреда за кредитора, като само ако вземането не може да се удовлетвори чрез способите на принудителното изпълнение, то е несъбираемо, обезценява се и предоставената в заем парична сума представлява невъзвратим разход за кредитора – т.е. претърпяна загуба. Съобразил е, че в случая ищецът поддържа частична несъбираемост на вземането – само за главницата по договора, като е посочил, че в поддържаната хипотеза загубата на кредитора може да е само частична.Изложил е съображения, че несъбираемостта на главницата по договора не се предполага и извод за нея не може да се направи само от липсата на доказано доброволно изпълнение от длъжника, като същата е в доказателствена тежест на ищеца и подлежи на доказване с установяване на предприемането от ищеца на адекватни съдебни и изпълнителни действия срещу длъжника, които са останали напълно или частично безрезултатни т.е. при напълно изчерпани процесуални способи за принудително събиране на вземането.Констатирал е, че единствено въведените от ищеца твърдения са, че е подал молба по чл.625 ТЗ срещу длъжника„Хедж Инвестмънт България“ АД, по която е образувано т.д.№ 1189/2015г. на СГС, като не се твърди ищецът да е инициирал други съдебни производства срещу длъжника, вкл. заповедно производство по чл.417 ГПК.Установил е, че производството по т.д.№ 1189/2015г. на СГС е прекратено, поради оттегляне на молбата от ищеца и срещу длъжника няма открито друго производство по несъстоятелност.Направен е извод, че не е доказана несъбираемостта на главницата по процесния договора за кредит, съответно не е доказано настъпването на вреда за банката.По отношение на извършеното в хода на първоинстанционното производство прехвърляне на всички вземания по процесния договор за кредит в полза на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД въззивният съд е приел, че това са нови факти, които са извън въведеното основание на иска.Същевременно ги е обсъдил, като е счел, че те също не могат да обосноват извод за основателност на иска, предвид на това, че отговорността на ответниците не може да бъде ангажирана за резултата от прехвърляне на вземането.Съставът на апелативния съд е отрекъл наличието на пряка причинна връзка между действията на ответниците и прехвърлянето на вземанията, предвид на това, че ищецът доброволно се е разпоредил с вземането на по-ниска цена от номиналната им стойност. Допълнително е посочил, че изключва противоправността това, че ответниците нямат участие в уговаряне на цената на прехвърленото вземане.Намерил е, че не е установена несъбираемостта на вземането след цесията, предвид на това, че ищецът вече не е негов титуляр и е загубил възможността да го събере съответно да установи неговата несъбираемост, и не се установява предприемането на правни действия срещу длъжника от цесионера.Изложено е допълнително съображение, че липсва яснота каква част от получената от ищеца цена е за главницата. Поставените от касатора въпроси са свързани с извършеното от касатора в хода на първоинстанционното производство прехвърляне на всички произтичащи от процесния договор за кредит вземания в полза на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД.Въпросите са относими, доколкото въззивният съд е обсъдил тези настъпили нови факти. Значимостта на въпросите за крайния изход на делото в смисъла, изяснен в т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС следва да бъде отречена.Въпрос № 1 е основан на тезата, че вземанията са несъбираеми, която е категорично отречена от въззивния съд.Видно от мотивите, въззивният съд не е отрекъл правото на банката да претендира като вреда разликата над получената от продажбата на вземането в програмата за осребряване по ЗБН, какъвто е смисълът на въпрос № 2.Изводът, че не може да бъде ангажирана отговорността на ответниците от доброволното разпореждане на банката с вземането в полза на Държавната консолидационна компания не е обоснован само с липсата на противоправност, в какъвто смисъл е питането под № 3.Всички въпросите са израз на несъгласие на касатора с правилността на изводите, че не може да бъде ангажирана отговорността на ответниците за резултата от прехвърляне на вземането.Правилността на въззивния акт е предмет на същинския касационен контрол, но не може да обоснове неговото допускане. Искането за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси е неоснователно и, поради необосноваване от касатора на приложното поле на въведеното допълнително основание по т.3 на чл. 280, ал. 1 ГПК в смисъла, изяснен в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.В т.4 на посоченото тълкувателно решение е указано, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени; Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В случая касаторът е въвел твърдения, че произнасянето от касационния съд би имало за последица уеднаквяване на съдебната практика по иска по чл.57, ал.3 ЗБН, това би довело до правилно прилагане на разпоредбата, избягване на противоречива съдебна практика, предвид множеството казуси, изискващи неговото разрешаване по несъмнен и безпротиворечив начин и значимостта на исковете по чл.57, ал.3 ЗБН с оглед на всички кредитори на несъстоятелността.Това не е достатъчно, за да се счете за осъществена допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото касаторът не се позовава на неяснота, непълнота или противоречивост на разпоредбата на чл. 57, ал. 3 ЗБН, пораждащи необходимост от изясняване на съдържанието й по тълкувателен път. По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. В зависимост от изхода на производството по чл. 288 ГПК и на основание чл. 77 вр. чл. 57, ал. 6 ЗБН следва да се присъди държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събира от съдилищата по ГПК, в размер на 30лв. Заплащането на предоставената правна помощ от адв.Н. и К. за подаване на отговорите на касационната жалба следва да се осъществи по реда на чл.39 от Закона за правната помощ/ ЗПП. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: