Определение № 412 от 10.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1711/2023 г.

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационни жалби на ответника „Никвик Консулт“ ООД срещу въззивни решения на Софийски апелативен съд.

Ищцата Б. Д. оспорва жалбите.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Първоинстанционното производство по т. д. № 1699/2021 г. на Софийски градски съд е приключило с решение № 480/29.04.2022 г. По подадената от ответника жалба е образувано т. д. № 779/2022 г. на Софийски апелативен съд, по което е постановено обжалваното в настоящото производство решение № 295/12.05.2023 г. Със следващо решение № 537/16.08.2024 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК, въззивният съд е поправил констатирана очевидна фактическа грешка в основното решение по отношение на номера на потвърденото първоинстанционно решение и номера на първоинстанционното дело.

В касационната жалба срещу решението по чл. 247 ГПК са изложени оплаквания, че решението е постановено, преди за жалбоподателя да е изтекъл срокът за становище по чл. 247, ал. 2 ГПК, както и че очевидна фактическа грешка не е налице. Въведено е и оплакване за недопустимост на решението с неконкретизираното твърдение, че съдът е излязъл от предмета на обжалване.

По отношение на решението по чл. 247 ГПК не се установяват основания за допускане на касационното обжалване. Във връзка с изтъкнатото основание за допускане по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК не се разкриват, както във връзка с оплакването на жалбоподателя, така и при служебна проверка в цялост, данни за вероятна недопустимост на решението, конкретно същото да е постановено извън предмета на въззивното производство, очертан с въззивната жалба. С последната въззивният съд е сезиран с искане за отмяна именно на решение № 480/29.04.2022 г. по т. д. № 1699/2021 г. на СГС, в какъвто смисъл е и допуснатата поправка на основното въззивно решение. Други основания по чл. 280, ал. 1 ГПК не са изложени, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.

С решението от 12.05.2023 г. въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което на основание чл. 517, ал. 3 ГПК е постановено прекратяването на жалбоподателя. Намерил е за неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилно овластяване на взискателя съгласно чл. 517, ал. 3 ГПК поради ненадлежно връчване на изявлението за прекратяване на участието на длъжника. Изводите си в тази насока е мотивирал със съображенията, че в постановлението на съдебния изпълнител е отразено, че взискателят Б. Д. Д. с молба вх. № 2687/01.06.2020 г. е поискала да бъде прекратено участието на длъжника в „Никвик Консулт“ ООД във връзка с което до дружеството е изпратено съобщение с изх. № 426/18.01.2021 г., съдържащо това волеизявление, като на разписката върху гърба му е отбелязано посещението на адреса му на 29.01.2021 г.; на 07.02.2021 г. и на 28.02.2021 г., и при всяко посещение е залепяно уведомление. Приел е, че постановлението в тази част представлява официален свидетелстващ документ относно удостоверените в него факти, че в хода на изпълнителното производство е изпратено съобщение до дружеството, в което е отразено, че при неколкократното посещение на адреса, не е било открито лице, съгласно да приеме съобщението, като датите на посещенията са в рамките на един месец, първата и последната дата са в началото и в края на периода с интервал повече от седмица, като едната от тях е в почивен ден - в съответствие с изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК. С оглед на така извършените от връчителя констатации по отношение на всички правно релевантни факти относно връчването и които констатации са възпроизведени в постановлението на съдебния изпълнител, съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 50, ал. 4 ГПК, съгласно която разпоредба когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, както е в настоящия случай, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК като второ уведомление не се залепва. Поради това и при липса на други, ангажирани от жалбоподателя доказателства относно начина на връчване съдът е намерил, че изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в ответното дружество е надлежно връчено на последното.

Допускане на касационното обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Поддържа се, че въззивното решение е недопустимо, тъй като с него съдът се е произнесъл извън предмета на обжалване, а именно потвърждавайки първоинстанционно решение, различно от обжалваното. Тези доводи не обосновават вероятна недопустимост по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК с оглед впоследствие постановеното решение по чл. 247 ГПК, чието касационно обжалване не се допуска съгласно изложените по-горе съображения.

По чл. 280, ал. 1 ГПК са формулирани въпросите:

• представлява ли процесуално нарушение липсата на пуснато в пощенската кутия уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, когато екземпляр от уведомлението е залепен;

• при връчването по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК вр. чл. 47, ал. 1 ГПК следва ли в съобщението за връчването да са посочени конкретно обстоятелствата, които са обусловили прилагането на такова връчване;

• недопустимо ли е въззивно решение, в диспозитива на което е посочено потвърждаването на решение, различно от обжалваното в производството;

• налице ли е формирано вътрешно убеждение на съдебния състав, когато мотивите на решението са идентични с мотивите на друго съдебно решение и дори диспозитивът е идентичен с диспозитива на това друго решение.

Първите два въпроса не удовлетворяват общото изискване за достъп до касационно обжалване съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК. С дадената формулировка въпросите са от значение за правилността на въззивното решение като касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Разрешаването им предполага проверка на изводите на въззивния съд относно редовността на връчването на изявлението за прекратяване, която обаче е извън предмета на касационното производство във фазата по допускане на обжалването.

Третият въпрос също не удовлетворява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. По съдържанието същият съвпада с вече разгледаното оплакване за недопустимост по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, поради което и за него се отнасят изложените по-горе съображения.

Освен това, както по третия, така и по четвъртия въпрос не се установява специалната предпоставка на въведеното основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Според разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ изисква наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, а с бланкетното твърдение, че с разрешаването на тези въпроси ще се преодолее липсата на изрична правна уредба, не се обосновава съществуването на необходимост от създаването на съдебна практика.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. Искане за присъждане на разноски за касационното производство от страна на ищцата не е направено.

С тези мотиви съдът