Определение № 239 от 31.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4583/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 263740 от 08. 06. 2021 г. по в. гр. д. № 8346/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, II-В въззивен състав, е потвърдено решение № 75983 от 24. 04. 2020 г. по гр. д. № 75129/2018 г. на СРС, I ГО, 51 с-в, с което предявеният от В. Н. С. против Н. Н. Н. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нанесени обиди и отправени клевети от ответника към ищеца в предаването „Опорни хора“, по телевизия „Bulgaria on air“, излъчено на 18. 08. 2018 г., е уважен за сумата 500 лв., ведно със законната лихва от 27. 11. 2018 г. до окончателното й изплащане, и отхвърлен над сумата 500 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв.

Срещу въззивното решение в осъдителната част е подадена касационна жалба от ответника Н. Н. Н., чрез пълномощника му адв. М. П. М.. Твърди се неправилност на решението, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения (необсъждане на всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност), поради необоснованост (несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства) и в противоречие с материалния закон (чл. 32 и чл. 39, ал. 1 КРБ, чл. 45 ЗЗД,). Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, поради очевидната му неправилност, както и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради разрешаване на материалноправни и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, отмяната му в осъдителната част и отхвърляне на предявения иск изцяло.

Подаден е отговор на касационната жалба от ищеца В. Н. С., чрез адв. Р. В. И., с който са развити съображения за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба.

Касационна жалба срещу въззивното решение в отхвърлителната му част е подадена от ищеца В. Н. С., чрез адв. Р. В. И.. Поддържа се неправилност на решението в обжалваната част, поради постановяването му в нарушение на чл. 39 КРБ, чл. 10 КЗПЧОС, чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД и поради необоснованост на изводите на въззивния съд. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение във връзка с поставени материалноправни и процесуалноправни въпроси. Иска се допускане на решението до касационно обжалване в отхвърлителната му част, отмяната му в същата и уважаване на иска за пълния предявен размер. Претендират се разноски, направени при разглеждане на делото пред всички инстанции.

С писмен отговор, подаден от ответника Н. Н. Н., чрез адв. М. П. М., се твърди, че изводите на въззивния съд съответстват на практиката на ВКС, поради което соченото от касатора-ищец основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице. Иска се недопускане до касационно обжалване на въззивното решение в частта му потвърждаваща първоинстанционното в отхвърлителната част.

Настоящият състав, за да се произнесе, съобрази следното:

Делото има за предмет предявен от В. Н. С. против Н. Н. Н. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от нанесени обиди и отправени клевети от ответника към ищеца, в интервю в предаването „Опорни хора“, излъчено на 18. 08. 2018 г., по телевизия „Bulgaria on air“. По-конкретно, твърди се в исковата и уточняваща молби, че в телевизионното интервю ответникът отправил към ищеца следните клеветнически твърдения:

а/ В. С. „ходил в очевидно нетрезво състояние да бие студенти“,

б/. „безчинстваше по софийските улици“;

в/. „ходеше да бие невинни хора пред софийската джамия“;

г/. „Той се е поставил в услуга на една чужда държава. Той се е поставил в услуга на чужди интереси. В ущърб на българския национален интерес.“;

д/. „В. С. се опитва и прави всичко възможно да разруши стабилността в държавата, да предизвика хаос“,

както и следните обиди:

е/. В. С. е „най-компрометираният политик в България“;

ж/. „ В. С., той получи управлението на София…..не може „Атака“ да управлява София. Всъщност областният управител на Атака управлява и София, и София област. Това ми се струва, че е една подигравка.“;

з/. „в резултат на неговия глас, на неговата подкрепа беше избран премиерът О.,…..с неговия глас и с неговата подкрепа беше избран господин П. за шеф на ДАНС“;

и/. „В този тип държави, когато мафията е обсебила не само икономиката, но в голяма част и политическата власт, се случват такива неща“ – казано във връзка с реплика на водещия: “Ама чакайте малко, „Атака“ са част от управляващите, а БСП са опозиция, АБВ – извън парламента“.

й/. цели „да отклони от общественото внимание истинските проблеми, които стоят пред обществото“.

Твърди се, че В. С. е публична личност, сред най-известните и изтъкнати български общественици, журналисти и политически лидери, ангажиран с политика и обществено присъствие повече от тридесет години (бил член на „Комитет 273“, на „Екогласност“, главен редактор на вестник „Демокрация“, зам. главен редактор на вестник „Монитор“, носител на редица журналистически награди, завършил висше образование по теология и силно православно ангажиран, автор на редица книги, основател на вестник „Атака“ и на телевизия „Алфа“, автор на стотици статии и авторски телевизионни предавания по обществено значими теми, инициатор и дарител в кампанията „Православна солидарност“, чрез която са подпомогнати храмове, болници, социално слаби семейства, пенсионери, студенти, награждаван за принос в развитие на отношенията между България и Русия и т.н.), председател на ПП „Атака“, която е била представител на 200000 български граждани в Народното събрание. Клеветническите твърдения и обиди в интервюто на Н. Н. от 18. 08. 2018 г. го опозорили, засегнали честта и достойнството му, обществената и собствената му самооценка за личността му, накърнили доброто му име и репутацията му в обществото, подронили авторитета му на политик и общественик – резултат на дългогодишни усилия и труд. Ищецът се почувствал изключително засегнат, изпитал чувство на възмущение, гняв, раздразнение, неудобство и силно притеснение от факта, че обидите и клеветите са нанесени публично и са станали достояние на множество хора. Иска се присъждане на сумата 10000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от предявяване на иска (27. 11. 2018 г.) до окончателното й изплащане. Не се претендират лихви от деликта до предявяване на иска. Горното видно от исковата и уточняваща молба.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете като неоснователни. За изявленията по точка „а“ и „б“ се твърди, че е доказана истинността им, предвид наличието на одобрени споразумения между ищеца и прокуратурата, с които ищецът се признава за виновен в извършени престъпления за коментираните деяния. За изявленията по точки „г“ и „д“ – че не съдържат обидни и клеветнически изявления, тъй като не сочат осъществяването на конкретни факти от действителността, а са направени при упражняване правото на мнение и оценка. За изявленията по точка „в“ – че съставляват коментар на публично известни и отразени в медиите действия, при доказана истинност на изложените факти. За изявленията по точки „е“, „ж“, „з“, „и“, „й“ - че не съдържат обидни или позорящи твърдения, а изразяват лично мнение на ответника, а част от тях нямат никаква връзка с ищеца В. С..

Въззивният съд е приел, че изявленията по точки „а“ и „б“ (В. С. „ходил в очевидно нетрезво състояние да бие студенти“ и „безчинстваше по софийските улици“) не са клеветнически, тъй като с одобрени споразумения по НОХД № 1038/16 г., НОХД № 1282/2016 г., НОХД № 193/2016 г. и НОХД № 1038/16 г. бил признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 143, ал. 1, пр. 3, алт. 1 НК, по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, по чл. 325, ал. 2 НК, във връзка с коментираните деяния. Изявленията по точки „г“ и „д“ („Той се е поставил в услуга на една чужда държава. Той се е поставил в услуга на чужди интереси. В ущърб на българския национален интерес.“ и „В. С. се опитва и прави всичко възможно да разруши стабилността в държавата, да предизвика хаос“) не са клеветнически или обидни, а представляват политически анализ на събитията в държавата през последните 29 години и съдържат оценка и мнение на ответника за дейността на ищеца като политик и лидер на партия, част от тях не са адресирани до В. С., а част са се осъществили действително.

Изявлението по точка „в“ („ходеше да бие невинни хора пред софийската джамия“) e прието за клеветническо, тъй като е опозоряващо и не съответства на истината - самият ответник признава, че досъдебното производство във връзка със случая не е приключило. Обстоятелството, че в медиите се тиражира информация за участие на ищеца в този инцидент не освобождава ответника от отговорност за обезвреда, предвид законовата презумпция за невинност до доказване на противното.

Изявлението по т. „е“ (В. С. е „най-компрометираният политик в България“) e определено като обидно. Прилагателното „компрометиран“ е обидно, тъй като означава злепоставен, изложен, развален, деморализиран, опозорен, посрамен, опетнен, а изказано за политик свърза името му с неморални, безпринципни и незаконни действия.

Относно изявленията по т. „ж“, „з“, „и“, „й“ е прието, че същите не са обидни, нито клеветнически и не превишават пределите на правото да се изразява мнение, на свободата да се дават оценки на публични личности и дейността им, на правото обществото да бъде информирано за действията и постъпките на публични личности и политици. Изказването на мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие, не е противоправно.

В обобщение, въззивният съд е възприел становището на първоинстанционния, че са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника във връзка с изявлението: „ходеше да бие невинни хора пред софийската джамия“, представляващо клевета, и във връзка с изявлението: „най-компрометираният политик в България“. При определяне размера на обезщетението е съобразил, че след като узнал за интервюто, ищецът се ядосал и разстроил, но това състояние продължило няколко дни, не повече от една седмица. Няма данни интервюто да е оказало негативно влияние върху общественото мнение за личността и авторитета на ищеца. Претърпените от ищеца неимуществени вреди са резултат не само от коментираните две изявления на ответника, а и във връзка с други обидни и клеветнически твърдения от други лица, които не са предмет на настоящото дело. Съобразявайки тези обстоятелства и критериите на чл. 52 ЗЗД, въззивният съд е приел, че определеното от първата инстанция обезщетение от 500 лв. е достатъчно, за да обезщети претърпените от ищеца неимуществени вреди.

По касационната жалба на Н. Н. Н.:

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по поставените от касатора въпроси:

1. Може ли свободното изразяване на мнение на политик по отношение на личността и действията на друг политик да води до неправомерно накърняване честта и достойнството на обсъжданото лице и какъв е балансът между правото на свободно мнение и изразяване по чл. 39, ал. 1 КРБ и конституционно гарантираните права на личността по чл. 32 КРБ.

2. Търпят ли се неимуществени вреди при изказано от трето лице мнение, че определен политик е най-компрометираният политик в България, ако същото лице с множество споразумения е признато за виновно в извършено престъпления. Представлява ли обида оценъчно съждение за даден политик, че е най-компрометираният политик в България.

3.. Представлява ли клевета обсъждането на непристойно поведение на политик, което поведение е станало обществено известен факт и е добило широка публичност в медийното пространство.

4. Длъжен ли е въззивният съд, в рамките на заявените от страните фактически обстоятелства, да обсъди в мотивите на решението си всички доводи, твърдения и възражения на страните, както всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност.

Първият въпроса не е решени в противоречие с посочената от жалбоподателя практика на ВКС (решение № 209 от 27. 09. 2013 г. по гр. д. № 1747/2013 г., 3 г.о., решение № 484 от 09. 06. 2010 г. по гр. д. № 1438/2009 г., 3 г.о., решение № 62 от 6. 03. 2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., 4 г.о., решение № 85 от 23. 03. 2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г., 4 г.о., решение № 12 от 06. 02. 2013 г. по гр. д. № 449/2012 г., 3 г.о., решение № 557 от 28. 01. 2011 г. по гр. д. № 1599/2009 г., 3 г.о., решение № 581 от 30. 09. 2010 г. по гр. д. № 1019/2009 г., 3 г.о.). Нито едно от решенията не съдържа извод за невъзможност да се ангажира отговорността по чл. 45 ЗЗД на политик, изразяващ мнение за личността и действията на друг политик, ако изявлението му съдържа обиди или клеветнически твърдения. Напротив, прието е, че оценките (мненията) могат да ангажират отговорността на журналиста, ако представляват обида, че негативните оценки за определена личност не пораждат отговорност, освен ако засягат достойнството на личността, че негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността. Прието е, че за всеки отделен случай подлежи на изследване и преценка дали конкретното изказване или публикация с негативно спрямо засегнатото лице съдържание, освен оценка и мнение по обществен въпрос, съдържа и обида.

Вторият и третият въпроси са фактически, а не правни. Същите не поставят за разглеждане принципен правен въпрос - материалноправен или процесуалноправен, а отговорите изискват преценка на редица конкретни факти и обстоятелства, на събрани по конкретното дело доказателства и в крайна сметка – на правилността на извода на въззивния съд съставлява ли обида конкретното изявление, каквато преценка би могло да се извърши само в случай на допускане до касационен контрол на въззивното решение. Третият въпрос е зададен твърде общо, доколкото изявление, съдържащо „обсъждане на непристойно поведение на политик“, е възможно да съдържа, но и да не съдържа обиди или клевети. По изложените съображения настоящият състав намира, че вторият и третият въпроси не отговарят на изискванията на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, поради което отпада необходимостта от обсъждането на селективните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, в който смисъл са указанията по приложението на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1.

Четвъртият въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, включително и посочената от жалбоподателя (решение № 222 от 27. 03. 2018 г. по т. д. № 505/2017 г., 2 т.о., решение № 212 от 01. 02. 2012 г. по т. д. № 1106/2010 г., 2 т.о., решение № 136 от 6. 11. 2015 г. по т. д. № 2483/2014 г., 2 т.о., решение № 180 от 11. 01. 2016 г. по т. д. № 1618/2014 г., 2 г.о., решение № 161 от 04. 10. 2016 г. по т. д. № 2220/2015 г., 2 т.о., решение № 222 от 6. 04. 2017 г. по т. д. № 425/2015 г., 2 т.о., решение № 134 от 30. 12. 2013 г. по т. д. № 34/2013 г., 2 т.о., решение № 392 от 10. 01. 2012 г., 1 г.о., решение № 470 от 16. 01. 2012 г. по гр. д. № 1318/2010 г., 4 г.о., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1953 г., ППВС № 1/1985 г. и ТР № 1/4. 01. 2001 г. по т.д. № 1/2000 г. на ОСГТК на ВКС). Въззивният съд, като инстанция разглеждаща по същество правния спор и при съобразяване с особеностите на уредбата на второинстанционното производство като ограничен въззив, е изложил собствени фактически и правни изводи, обсъдил е събраните по делото доказателства, както и фактическите твърдения, възражения и доводи на страните. Разгледал и обсъдил изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, както и възраженията в отговора на въззивната жалба. В пределите очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК е подложил на самостоятелна преценка релевантните доказателства и обсъдил защитните тези и доводи на страните. Тези изводи са намерили писмено отражение в мотивите към въззивното решение, съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК. Обстоятелството, че въведените от ответната по иска страна доводи и възражения и поддържани от тях тези са приети за неоснователни не налага извод в обратния смисъл.

Въззивното решение в осъдителната част не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само ако касационното решение бъде допуснато до касационно обжалване. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в грубо несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката

В останалата част изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа оплаквания за несъответствие между събраните доказателства и изводите на съда, за допуснати процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата и за неправилно прилагане на материалноправни норми. Тези оплаквания представляват касационни основания за неправилност по чл. 281 ГПК и обсъждането им във фазата по чл. 288 ГПК, във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е недопустимо.

По касационната жалба на В. Н. С..

В изложението към касационната жалба се поставят редица въпроси, част от които са следните:

1. Надхвърлени ли са пределите на допустимата критика спрямо публична личност, когато дадено изказване не допринася за информирането на обществото и същевременно засяга честта и достойнството на адресата или го опозорява.

2. Представлява ли негативно оценъчно съждение или представлява клевета изказване, което съдържа неверни твърдения за осъществено от дадено лице поведение, покриващо състава на престъпление от общ характер.

3. Дали броят на нанесените обиди и/или отправени клевети в изказване е от значение при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Първият въпрос е разрешен в противоречие с посоченото от касатора решение № 110 от 25. 05. 2017 г. по гр. д. № 2808/2016 г. на ВКС, 4 г.о. В същото се приема, че съобразно стандартите, установени с Конституцията на Република България и практиката на ЕСПЧ, следва да се търси балансът между правото на свободно изразяване на мнение, обществения интерес и необходимостта от защита на правото на чест, достойнство и доброто име. В тази посока най-важният критерий при преценката дали с дадено изказване са надхвърлени пределите на допустимата критика спрямо публична личност е доколко излагането на конкретни факти, мнение и критика е обществено значимо и необходимо или се използва целенасочено за накърняване правата и доброто име на дадено лице. В определение № 183 от 06. 03. 2018 г. по гр. д. № 3420/2017 г., 4 г.о., е застъпено разбирането, че въпреки възприетите по-широки граници на допустима критика към политиците, свободата на изразяване на мнение спрямо тях не е безгранична, а ограничена до възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на конкретната личност чрез нанасяне на обида.

Вторият въпрос е разрешен в противоречие с решение № 164 от 30. 06. 2016 г. по гр. д. № 5255/2015 г. на ВКС, 4 г.о., според което публично разпространеното невярно изявление за извършено от дадено лице деяние, покриващо състава на престъпление, не може да се окачестви като оценъчно съждение и винаги излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и разпространение на мнение и на свободата на словото.

Третият въпрос е решен в противоречие с решение № 710 от 19. 01. 2011 г. по гр. д. № 1824/2009 г. на ВКС, 4 г.о., в което е прието, че когато непозволеното увреждане се изразява в засягане честта, достойнството и доброто име на физическо лице и се осъществява чрез публично заявени и разпространени думи и изрази по едно и също време и място, броят на употребените думи и изрази е обстоятелство от значение при определяне размера на обезщетението по реда на чл. 52 ЗЗД, тъй като е относимо към тежестта на увреждащото действие.

С оглед на горното, настоящият състав намира, че по посочените въпроси е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и проверка на правилността му. По останалите въпроси не следва да се допуска касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,