Определение № 64 от 30.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 1456/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 549/07.02.2014 г. по в. гр. д. № 844/2013 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 6112/26.07.2013 г. по гр. д. № 2520/2011 г. на Благоевградски районен съд, с което е признато за установено, че търговското дружество дължи на [фирма] 10484,16 лв. обезщетение за вреди, ведно със законната лихва, считано от 06.07.2011 г. до окончателното изплащане и разноски. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд се е позовал и зачел установената от първата инстанция фактическа обстановка и е препратил към изводите на тази инстанция, без да изследва в дълбочина въпроса, свързан с причините за възникване на аварията и за евентуално съпричиняване от страна на ищцовото дружество за настъпване на вредоносния резултат. Съдържат се и доводи за това, че повторната експертиза от първата инстанция била в разрез с процесуалните правила за преклузията. Според жалбоподателя, в съдебното производство е било установено, че причинените на ищцовото дружество вреди се дължат на негова изключителна вина - неизпълнение на задължението по чл. 73, ал. 1 ЗУТ и извършването на въздействия върху процесната вещ, които са довели и до нейната повреда. Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с процесуалноправния въпрос за съдържанието и значението на повторната експертиза за разграничението й спрямо допълнителната, както и за приложимостта на правилата за преклузията по отношение на допълнителното заключение. Поддържа се основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба не взема становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ЗЗД, Благоевградски окръжен съд е приел, че е осъществен фактическия състав на чл. 50 ЗЗД, както и че не са били събрани доказателства за наличие на обстоятелства, изключващи отговорността му. Съдът е обсъждал констативния протокол за авариралия водопровод, договор №193/09.10.2009 г., експертните заключения и фактите, имащи значение за приемането за установено на всички елементи от фактическия състав на чл. 50 ЗЗД. Потвърдено е, че ответното дружество, като собственик на водопровода, е следвало да извършва поддържането и експлоатацията му и да упражнява надзор върху него. Настоящият състав на Търговска колегия, първо отделение приема, че касационно обжалване не следва да се допусне на соченото основание. Жалбоподателят е посочил процесуалноправен въпрос в три подточки, общо свързан с експертизата пред първоинстанционния съд. Отговорът на подобен въпрос се съдържа в процесуалните норми – раздел V чл. 197- 203 ГПК. Процесуалният закон борави с понятия - експертно заключение, допълнително експертно заключение и повторна експертиза, като в чл. 201 ГПК е направено отграничение на тези термини. В конкретния случай, първоинстанционният съд е назначил вещо лице, което е депозирало заключение, след което му е поставена допълнителна задача, тъй като не е било отговорено на един от въпросите, и експертът е изпълнил задачата, като е представил допълнително заключение, след което с мотивирано определение, по искане на ищеца, е назначена и повторна експертиза, осъществена от друг експерт. Или съдилищата са направили разграничението досежно вида и характера на възлаганите експертни заключения, като са мотивирали съдебните актове, при това в обжалваното въззивно решение, за да се стигне до извод за наличие на отговорност от страна на ответното дружество са обсъдени всички експертни заключения, и решаващият съд се е позовал на повторната експертиза, наред с преценяваните и свидетелски показания, и писмени документи, като е счел, че първото вещо лице е изложило изводи за нарушено „земно легло” на водопровода, поради провеждани изкопни работи, но без да са били взети проби и направени замервания. Въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване. Въпросът за преклузиите, по повод назначената повторна експертиза е неотносим спрямо конкретния правен спор, предвид своевременно направеното искане за назначаване на вещо лице и последвалото въведено след изслушване на първата експертиза мотивирано искане по чл. 201 ГПК, свързано с обоснованост и със съмнения за правилност. Касае се за възникнало след изслушване на първоначалното експертно заключение, и упражнено своевременно процесуално право от страна в процеса, което не е обвързано от т. н. преклузии. Изводите на въззивния съд за основателност на иска са направени в рамките на възложената му правораздавателна функция като съд, на който е възложено да реши материалноправния спор по същество. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос трябва да е конкретен и да е от значение за изхода на конкретното дело, т. е. да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. В случая, решаващият съд е постановил съдебния акт въз основа на съвкупната преценка на всички доказателства по делото, а не само и единствено на повторното експертно заключение на вещо лице. Отделно от изложеното, касаторът не е обосновал останалите изисквания, за да се приеме, че е налице и основанието по т. 3 на чл. 280 ГПК. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото. Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение