Определение № 6263 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5436/2026 г.
ВАССедмо отделение09.06.2026 г.докладчик Даниела Мавродиева
Диспозитив
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по искането на Б. И. К. за прекратяване на неоснователни действия на служители от Районно управление – Нова Загора, при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи- Сливен, с правно основание чл.250 АПК, е Административен съд Сливен. ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд – Сливен. Определението не подлежи на обжалване. Препис от определението да се изпрати на Административен съд – Стара Загора за сведение. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ КАЛИНА АРНАУДОВА /п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА
Мотиви
Производството е по чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е във връзка с Определение № 2289 от 22.05.2026 г. по частно адм.дело № 610/2026 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. С определението си административният съд е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на Върховния административен съд за определяне на подсъдността на основание чл. 135, ал. 6 във вр. с ал. 4 АПК. Върховният административен съд, за да се произнесе по спора за подсъдност, установи от фактическа страна следното: На 20.05.2026 г. Б. И. К., чрез процесуален представител, е подал жалба до Административен съд - Сливен против неоснователни действия на младши автоконтрольор към Районно управление (РУ) - Нова Загора при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Сливен по фактическо задържане на свидетелството му за управление на моторно превозно средство (СУМПС). Правното основание на подадената жалба е чл. 250 АПК, като в петитума на последната е поискано съдът да разпореди на органите на РУ- Нова Загора при ОДМВР-Сливен да прекратят незабавно неоснователните действия по задържането на СУМПС на Б. К. и да му върнат иззетия документ. С Определение № 949 от 20.05.2026 г. по частно адм. дело №278/2026 г. съдът е приел, че делото не му е подсъдно предвид разпоредбата на чл.133, ал.1 АПК, съгласно която делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянния адрес или седалището на посочения в акта адресат. Към момента на подаване на жалбата постоянният адрес на адресата на акта е в гр. Раднево, област Стара Загора, с оглед на което съдът е изпратил делото на Административен съд – Стара Загора. С Определение № 2289 от 22.05.2026 г. по частно адм. дело № 610/2026 г. Административен съд – Стара Загора е приел, че предвид разпоредбата на чл. 251, ал. 1 АПК делото е подсъдно на административния съд по местоизвършването на неоснователните действия, а именно на Административен съд – Сливен. С тези мотиви е повдигнал спор за подсъдност и е изпратил делото на ВАС за определяне на компетентен съд. При така установените факти, релевантни за определяне на местно подсъдния съд, Върховният административен съд намира, че местно подсъден да се произнесе по жалбата на Б. И. К. е Административен съд, - Сливен. Жалбата на Б. И. К. е против неоснователни действия на младши автоконтрольор към Районно управление - Нова Загора при ОДМВР – Сливен по фактическо задържане на неговото СУМПС. Правното основание на подадената жалба е чл. 250 АПК. Следователно последната макар и наименована “жалба“ представлява искане по чл. 250 АПК Съгласно нормата на чл.251, ал.1 АПК, искането по чл. 250 АПК се предявява писмено пред административния съд по местоизвършване на действията. При прилагане на тази правна регламентация и предвид изрично формулираното и мотивирано от жалбоподателя искане по чл. 250 АПК, делото следва да бъде разгледано от съда по местоизвършване на неоснователните действия, чието прекратяване се иска. Видно от доказателствата по делото в случая това е Административен съд - Сливен, тъй като извършването на твърдените неоснователни действия е в гр. Нова Загора, област Сливен. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение
Цитирани разпоредби
6- чл. 250 АПК
- чл. 251, ал. 1 АПК
- чл. 133, ал. 1 АПК
- чл. 135, ал. 4 АПК
- чл. 135, ал. 4
- чл. 135, ал. 6