Определение № 94 от 31.03.2015 г. на ВКС по д. № 1280/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалва се решение № 540/ 14.10.2014 г. по гр. д. № 715/ 2014 г, с което Пернишки окръжен съд, като потвърждава решение № 25/ 21.03.2014 г, допълнено с решение № 88/ 19.05.2014 г, допуска делбата на 18-те имота, индивидуализирани с решението между Н. К. Г. и Ю. Г. В. и отхвърля исковете за делба по отношение на Д. Г. К.. Недоволна от решението е Д. Г. К., която иска то да бъде допуснато до касационен контрол по въпроса: Какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя. Извежда допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК от решения по чл. 290 ГПК, които цитира. Ответниците по касация Н. К. Г. и Ю. Г. В. възразяват, че въззивното решение съответства на трайната практика, която ВКС провежда. Ю. В. претендира разноските пред касационната инстанция. Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че поставеният въпрос обуславя въззивното решение. Изводът, че Н. Г. и Ю. В. на основание наследствено правоприемство при равни дялове са съсобствениците на имотите, а касаторът е трето за съсобствеността лице, въззивният съд е направил, отказвайки да зачете вещно-транслативния ефект на договора по н. а. № 44/ 18.07.2013 г, с който Ю. В. дарява на касатора своите 1/ 2 ид. части от тези имоти. Приел е, че договорът е действие, надхвърлящо обема на представителната власт на Е. Б. Н., участвала при извършване на дарението като пълномощник на ответника по касация Ю. В.. Той не поражда действие за последния, тъй като упълномощителната сделка не съдържа съществените белези на разпоредителния акт, който пълномощникът може да извърши от името и за сметка на представлявания. Повдигнатият от касатора въпрос е предмет на висящо тълкувателно дело № 5 / 2014г. ОСГТК на ВКС. Тълкувателното дело е образувано от председателя на ВКС на основание чл. 128 ЗСВ поради противоречива практика по въпроса, включително на ВКС. Това означава, че противоречивата практика на ВКС осъществява привременната пречка по чл. 292 ГПК, но повторното сезиране на ОСГТК на ВКС е безпредметно. При тези мотиви, съдът