Определение № 398 от 07.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1405/2024 г.

Производството е по чл.250 ГПК. Постъпила е молба от С. Н. Б. за допълване на определение № 3155/27.11.2024 г. по т.д. № 1405/2024 г. на ВКС, I т.о. с произнасяне по чл.288 ГПК относно допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, сочено от касатора в изложението към касационната жалба по първия правен въпрос. В молбата се излагат доводи, че неправилно ВКС е посочил, че няма цитирана съдебна практика от касатора по първия правен въпрос, след като е той е посочил решение № Ф-129/15.07.1997г. по ф.д. № 81/97г. на ВКС. Не е постъпил писмен отговор от „Пенита“ООД и П. С. Г.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа молбата по чл.250 ГПК, констатира следното: Молбата за допълване на определението по чл.288 ГПК е подадена в срок от надлежна страна. Производството по т.д. № 1405/2024 г. на ВКС, I т.о. е приключило с определение № 3155/27.11.2024 г. по т.д. № 1405/2024 г. на ВКС, I т.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 399/23.11.2023 г. по в.т.д. № 443/2023г. на Пловдивски апелативен съд по касационната жалба на С. Н. Б.. В мотивите на посоченото определение ВКС е приел, че в изложението към касационната жалба касаторът е формулирал първи правен въпрос: Могат ли наследниците на починалия съдружник да наследяват членственото му правоотношение в дружеството? Изрично съставът на съда е посочил, че касаторът не е посочил съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, ал.1 ГПК. Този извод е обусловен от съобразяването със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.2 от ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС /при отчитане и на законодателното изменение в чл.280, ал.1, т.1 ГПК – ДВ бр.86/2017г./, а именно в обхвата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва да се включат всички решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, т.е. постановени по новия съдопроизводствен ред – ГПК от 2008г. Соченото от касатора решение № Ф-129/15.07.1997г. по ф.д. № 81/97г. на ВКС е постановено по реда на отменения ГПК от 1952г., а не по новия съдопроизводствен ред по ГПК от 2008г. Освен това съставът на ВКС изрично е отнесъл поставения първи правен въпрос към хипотезата на твърдяна от касатора недопустимост на въззивното решение по см. на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК, като за този порок съдът е длъжен да следи и служебно / т.е. и без да се твърди противоречие с конкретна практика на ВКС/ и е изложил съображения защо не счита, че е налице вероятност обжалваното решение на САС да е недопустимо. Тези изводи на ВКС не могат да бъдат обжалвани или пререшавани по реда на чл.250 ГПК. Молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, състав на ВКС, Първо т.о.