Определение № 62 от 22.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 676/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на Н. М. Н. чрез повереника му адв.Н. Х. М. със съд. адрес [населено място], срещу определение № 11343 от 06.07.2012г. по ч. гр.д. № 5273/2012г на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 17.01.2012г за връщане на искова молба срещу ответниците Прокуратура на РБ и Държавата, чрез Министъра на финансите, съответно прекратяване на производството по гр.д 27521/2011г на Софийски районен съд в тази част. В частната жалба се изтъква оплакване за неправилност на определението и отказ от правосъдие, приложено е изложение. Частната жалба е недопустима. Производството, по което е било постановено въззивното определение, е по иск за обезщетение, предявен на 27.06.2011г като частичен, за сумата 2000 лева ,която цена е под размера на чл. 280 ал.2 от ГПК Констатацията за цената на иска се основава на обстоятелството, че същата посочена от самия ищец в исковата молба ,съответна е на петитума ,като претендиран за присъждане размер на обезщетение и върху нея е била внесена държавната такса в размер на 80 лева. Същата цена на иска е констатирал и Софийски градски съд в обжалваното определение при предпоставките на чл.69 ал.1 т.1 ГПК. В касационната жалба (стр.трета ,т.ІІ .1) жалбоподателят се позовава на цена в размер на 5100 лева като изтъква ,че неправомерно е възприета цената от 2000лева, но твърдението за наличие на молба, депозирана в първоинстанционния съд на 16.02. 2007г с приложена към нея дължима държавна такса,поради което и считано от 16.02.2012г предявения иск е в размер на 5100 лева, не се подкрепя от данните по делото. По гр.д № №27521/2011г на СРС, книжата са номерирани по реда на постъпването им, като до постановяване на определението от 17.01.2012г молба със заявена друга цена на иска не е видно да е постъпвала и не е налична по делото. При въззивното, както и при настоящето обжалване, подобна молба не е описана като приложение и представена ,в копие към частните жалби включително ,така че на данните по делото съответства констатацията за предявен иск с цена 2000 лв. Съгласно чл. 274 ал.4 ( ДВ бр.100 от21.12.2010)ГПК, на касационно обжалване не подлежат и определенията по дела, по които постановеното решение ще е извън критерия за допустимост на касационо обжалване по чл. 280 ал.2 от ГПК ( изм. ДВ бр.100 от21.12.2010) ,с оглед цената на иска. В настоящия случай цената на иска е под размера, посочен императивно в чл. 280 ал.2 ГПК. От горната констатация следва недопустимост за касационно обжалване, частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Върховен касационен съд съобразява служебно критерия за допустимост, приложим за всички дела по оценяеми искове, вкл. относно произнесени по тях прекратителни определения. По изложените съображения ВКС, ІІІ г.о