Определение № 50521 от 24.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2121/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Налекс груп“ ООД срещу решение № 133 от 21.04.2022г. по гр.д. № 39/2022г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е потвърдено решение № 260180/04.10.2021г., постановено по гр.д. № 1031/2020г. по описа на Районен съд – Велинград, с което е признато за установено по предявен иск от М. Г. С. срещу „Налекс груп“ ООД на основание чл. 124, ал. 4 ГПК, че нотариално заверена декларация за действителен собственик, подадена пред ТРРЮЛНЦ на основание чл. 63, ал. 4 ЗМИП, вр. § 2 ДР на ЗМИП по заявление 20190912171326 е неистински документ, и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на процесуалния закон и с оглед неговата необоснованост. Оспорва като необосновани изводите на въззивния съд, че първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства и че свидетелските показания са интерпретирани правилно. Сочи, че в нарушение на закона въззивният съд е дал превес на показанията на свидетеля М. и пренебрегнал значимостта на показанията на свидетеля И.. Излага, че последното е довело до формиране на погрешна фактическа обстановка, което е обусловило неправилността на обжалвания съдебен акт.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. С какви доказателствени средства следва да се доказват обстоятелствата, декларирани с декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП и по-конкретно: действителен собственик, упражняване на пряк и косвен контрол?

2. Свидетелските показания на едно лице, че конкретно физическо лице е организирало финансовата и търговска дейност на дадено дружество, достатъчни основания ли са, за да се счете, че лицето упражнява контрол върху това дружество по смисъла на § 2 ДР на ЗМИП, във връзка с чл. 63, ал. 4 ЗМИП?

3. Обстоятелствата, че едно физическо лице, което по документи няма нищо общо с едно търговско дружество, носи в брой парите за заплати на работниците, дава нареждания на управителя на дружеството как да организира работния процес, дава нареждания кой да бъде уволнен и тези нареждания се изпълняват, доказват ли по безспорен и категоричен начин, че това физическо лице упражнява косвен контрол върху дружеството по смисъла на § 2 ДР на ЗМИП, във връзка с чл. 63, ал. 4 ЗМИП?

Поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Излага, че въззивното решение е очевидно неправилно и моли да бъде допуснато до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът по касация, М. Г. С., в предоставения му срок не депозира писмен отговор и не взема становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че искът за установяване неистинността на документ е отрицателен установителен иск за факт, който изрично е предвиден за допустим от закона. Счел е, че чрез установителния иск по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК всеки, който има интерес, може да иска установяване неавтентичност или невярност на документ, т.е. да оспорва авторството на обективираното в подписания документ изявление или да оспорва съответствието между удостоверените в официален свидетелстващ документ факти и действителното фактическо положение. Посочил е, че по делото не е спорно, че на 12.09.2019г. пред ТРРЮЛНЦ е подадена нотариално заверена декларация от пълномощника на управителя на „Налекс груп“ ООД по чл.63, ал.5 ЗМИП, в която като действителен собственик на дружеството е посочен ищецът М. Г. С.. Като спорен е очертал факта дали ищецът е действителния собственик на „Налекс груп“ ООД. Счел е, че първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства, проследил е хронологично вписванията в ТРРЮЛНЦ на процесните дружества и като е възприел описаната в първоинстанционното решение фактическа обстановка е препратил към същата на основание чл. 272 ГПК. Споделил е формираните от първоинстанционния съд правни изводи като съответни на закона. Добавил е, че направените възражения във въззивната жалба за неправилно интерпретирани свидетелски показания са неоснователни, тъй като показанията и на двамата свидетели са подробно обсъдени в обжалваното решение и правилно са кредитирани показанията на свидетеля Д. Т. - М., която не е заинтересована от изхода на делото и не е показала предубеденост, която да постави под съмнение истинността на думите ѝ. Възприел е за правилен и извода на първоинстанционния съд, че от показанията на свидетеля А. И. не може да се установи по категоричен начин дали ищецът С. участва пряко или непряко в управлението на ответното дружество. По тези мотиви е потвърдил първоинстанционното решение като правилно.

Настоящият състав на ВКС намира, че е налице предпоставката по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Съобразно цитираната законова разпоредба независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна недопустимост на съдебния акт. Цитираната предпоставка е налице по отношение на обжалваното въззивно решение и същото ще бъде допуснато до касационен контрол, а преценката за допустимостта на съдебния акт ще бъде извършена с решението по същество по подадената касационна жалба.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение