Определение № 136 от 28.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 983/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба вх.Nо 10546/ 17.12.2015 година на дружество [фирма] [населено място] представлявано от Управителя И. К. чрез процесуалния представител адв. Г. П. АК П. срещу въззивно Решение Nо 558 от 10. 11.2015 година по гр. възз. д. Nо 576/ 2015 год. на ОС-Пазарджик. С касационната жалба се поддържа се, че обжалваното решение е неправилно като постановено при непълно и неточно анализиране на фактите, без отговор на точния предмет на спора и ангажираните в тази насока писмени и гласни доказателства и тяхното съотнасяне към правната норма, основание за отмяната му по чл. 281 т. 3 ГПК. Искането да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа по въпросите следва ли съдът да се произнесе по това какъв е характера на подпокривното пространство, когато в него са изградени обособени помещения и необходимо ли е да се изследва дали изградените помещения са самостоятелни обекти на правото на собственост, когато са изградени или преустроени, отговарят ли на законовите изисквания за изграждането им ? с довод, че съдът не е правил подобно изследване, което е в противоречие с Решение No 316 от 20.05.2013 год. по гр.д. No 217 /2012 год. на ВКС-II г.о., и въпросът могат ли таванските помещения фактически изградени на таванския етаж без необходимите строителни документи или в отклонение от тях, или в противоречие със законови изисквания за самостоятелен обект, разделени между собствениците на жилища по начин всеки да притежава таванско помещение, последните да имат различен статут от този на принадлежност към жилищния обект, с довод, е произнасянето на въззивния съд е в противоречие с задължителната практика на ВКС по Решение No 118 от 07.01.2015 год. по гр.д. No 3138 /2012 год. на ВКС- I1 г.о.; Решение No 30 от 07.02.2012 год. по гр.д. No 401 /2011 год. на ВКС-II г.о. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и по материално-правния въпрос за допустимостта при прехвърляне правото на собственост върху жилище е режим на етажна собственост продавачът да запази собствеността върху таванско помещение, изградено в таванския етаж, което по проект представлява таван с номер съответстващ на номера на жилището, без да е самостоятелен обект, като по този начин таванското помещение да бъде собственост на лице, непритежаващо друг обект в сградата-етажна собственост, с довод, че съществуващата съдебна практика/ Решение No 81 от 04.04.2014 год. по гр.д. No 5556 / 2013 год. на ВКС-I г.о., касае складови помещения. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по правния въпрос придобива ли се при покупка на недвижим имот „жилище“ в сграда в режим на етажна собственост, част от таванския етаж, който не е самостоятелен обект, а представлява принадлежност към жилището, ако същото не е описано и включено в нотариалния акт и, с който е обективирана сделката ? с довод, че по този проблем липсва практика. Седмият въпрос, на който се поддържа искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. т.1 ГПК е въпросът длъжен ли е съдът да обсъди заключението на вещото лице относно въпрос касаещ статута на таванското помещение и включен в предмета на доказване, когато заема противното становище и длъжен ли е да мотивира защо не приема заключението ? е в контекста на задължението на решаващия съд да изложи мотиви защо приема ли не заключението на вещото лице, в противоречие със задължителната съдебна практика по ПП ВС 1-85, т.13. По делото, в срока по чл. 278 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация чрез адв. Н. С. -АК П., с който отговор се оспорва искането за допускане на касационното обжалване по съображения, че въззивното решение не е в противоречие със нито едно от цитираните решение на ВКС по чл. 290 ГПК, както и са изложени съображения срещу основателността на доводите за отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендират се разноски за защита пред касационния съд в размер на 500 лв. Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените основания по чл. 280 ал.1 ГПК и изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК,редакция ДВ. бр.50/2015 година намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед на данните за предмета делото – вещен иск за защита правото на собственост, намира същата за процесуално допустима. След преценка на наведените доводи, настоящият състав намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато на основание чл. 280 ал. 1 т. 1/3 ГПК по поставените въпроси. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е отменил решение на първата инстанция, с което е бил уважен иска на [фирма] [населено място] представлявано от Управителя И. К. и е прието за установено по отношение на ответниците Н. Н. Ц., лично за себе си и като законен представител на В. Й. Ц., М. Й. Ц., В. А. Н. и П. Н. Н.,, че дружеството е собственик на таванско помещение No 3, принадлежност към апартамент No 3, закупен с договор по НА No 89/ 2009 година и посочените физически лица са осъдени предаде владението му, като е постановено ново решение, с което исковете са отхвърлени изцяло. За да отхвърли исковете на [фирма] въззивният съд е приел, че процесното таванско помещение не е предмет на разпореждането по продажбата по НА No 89/ 2009 година, не е принадлежност към апартамент 3, собственост на дружеството и ответниците не владят същото без основание. Въпросите представлява ли самостоятелен обект на правото на собственост таванско помещение, изградено в тавански етаж в сграда в режим на етажна собственост без необходимите строителни книжа или в противоречие със законовите изисквания и какъв е неговия статут, респ. какви са законовите критерии и правно релевантни факти при определяне статута на фактически обособено помещение в подпокривното пространство?, не може да се приеме, че е изведен изцяло правен въпрос, тъй като формулировката предполага по делото да са установени факти касаещи законността респ. незаконността на обособените помещения в подпокривното пространство, каквито изводи на съда няма в тълкувателното решение на ВС. Решаващият съд се е позовал на принципно на разясненията по ТР No 34/83 на ОСГК на ВС, като е приел, че обособените тавански помещения в подпокривното пространство са общи части по своето предназначение и могат да се придобиват по давност. В случая не е обсъждан въпроса дали обособяването е извършено въз основа на одобрени строителни книжа и кога от част от тези помещения е обособено жилището на ответниците физически лица, за да се приеме тезата, че налице някакво противоречие със задължителна съдебна практика. С цитираното Решение No 118 от 07.01.2015 год. по гр.д. No 3138 / 2012 год. на ВКС- I1 г.о., в отговор на правния въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК, ВКС е приел, че „ с по новата съдебна практика на ВКС, обективирана с Решение Nо 734 от 14.03.2011 год. по гр.д. Nо 1270/2009 год. на ВКС-I г.о. и Решение Nо 211 от 13.09.2011 год. по гр.д. Nо1940/2009 год. на ВКС-I г.о., постановени по чл. 290 ГПК, се приема, че общите части на сграда, в режим на етажна собственост, определяни като такива по предназначение или по естеството си, макар и да нямат самостоятелно значение и следват главната вещ, могат да бъдат предмет на съдебна делба, доколкото са обособени като самостоятелни обекти в подпокривното пространство, без то да е загубило изцяло или отчасти характера на обща част по предназначение. Така ,"когато подпокривното пространство е обща част по предназначение т.е. има нужната височина, обем и в него могат да се изградят спомагателни помещения на всеки един от собствениците на обекти в етажната собственост, или има изградени такива, те могат да преминат в самостоятелна собственост на някои от собствениците или трети лица или да се придобият по давност “. И. краен извод, че критериите за преценка на характера и естеството на подпокривното пространство изцяло или отчасти като обща част, са както фактически, така и юридически, като фактическите се базират на данните за актуално/ към момента на търсената правна защита / състояние на подпокривното пространство, не могат да обосноват извод, че с обжалваното решение е приета теза в обрания смисъл на изложеното. С Решение No 10 от 06.02.2015 год. по гр.д. No 4598 /2014 год. на ВКС-II г.о.поставеният правен въпрос няма нищо общо с този, изведен от защитата на касатора, поради което се явява неотносим към процеса на селекция по чл. 288 ГПК. Въпросът какви са критериите, които съдът следва да обсъди, за да определи дали изграденото в таванския етаж помещение представлява принадлежност към изграден в същата сграда самостоятелен обект- жилище или е самостоятелен обект на правото на собственост ? също не може да се приеме да е произнесен от въззивния съд в противоречие с Решение No 30 от 07.02.2012 год. по гр.д. No 401 /2011 год. на ВКС-I г.о., тъй като спорът и съответно правният въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК по това дело е концентриран върху проблема за придобиване по давност на реална част от недвижим имот, а не засяга проблема по настоящия казус – за придобиване по давност на обособено и интегрирано в параметрите на нов жилищен обект таванско помещения- обща част по предназначение. Въпросите следва ли съдът да се произнесе по това какъв е характера на подпокривното пространство, когато в него са изградени обособени помещения и необходимо ли е да се изследва дали изградените помещения са самостоятелни обекти на правото на собственост, когато са изградени или преустроени, отговарят ли на законовите изисквания за изграждането им ? е некоректно поставен въпрос, след като по делото съдът има произнасяне какъв е характера на изградените обекти в подпокривното пространство в рамките на разгледания спор .А дали съдът е предприел или не конкретни процесуални действия т.е. дали е „правил подобно изследване“ съставлява довод за допуснато нарушение при разглеждане на делото и изясняването на спора от фактическа страна. В този аспект не може да се приеме, че е налице противоречие с посоченото Решение No 316 от 20.05.2013 год. по гр.д. No 217 /2012 год. на ВКС-II г.о., с което касационният съд се е произнесъл по въпроси за статута на построеното извън рамките на учредено право на строеж. Въпросът могат ли таванските помещения фактически изградени на таванския етаж без необходимите строителни документи или в отклонение от тях, или в противоречие със законови изисквания за самостоятелен обект, разделени между собствениците на жилища по начин всеки да притежава таванско помещение, последните да имат различен статут от този на принадлежност към жилищния обект, е обусловен от извода на съда, че е достатъчно в рамките на дефиницията за „жилище“, същото да има като принадлежност само един обект- т.с. само складово помещения. Задължителната съдебна практика относно дефиницията за жилище по см. на § 5 т. 30 от ДР на ЗУТ, не сочи различия във виждането, че жилището като главна вещ / в режим на етажна собственост / е достатъчно да има като принадлежност едно складово помещения, в която насока е и произнесеното от въззивния съд решение- в случая посочената практика на ВКС - Решение No 118 от 07.01.2015 год. по гр.д. No 3138 /2012 год. на ВКС- I1 г.о.и Решение No 30 от 07.02.2012 год. по гр.д. No 401 /2011 год. на ВКС-II г.о., не третират поставения въпрос и са неотносими към него. Материално-правният въпрос за допустимостта при прехвърляне правото на собственост върху жилище е режим на етажна собственост продавачът да запази собствеността върху таванско помещение, изградено в таванския етаж, което по проект представлява таван с номер съответстващ на номера на жилището, без да е самостоятелен обект, като по този начин таванското помещение да бъде собственост на лице, непритежаващо друг обект в сградата-етажна собственост ,с довод, не може да обуслови исканото допускане касационно обжалване по причина, че доколкото се поддържа като основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК цитираната съдебна практика- Решение No 81 от 04.04.2014 год. по гр.д. No 5556 / 2013 год. на ВКС-I г.о., не може да бъде база за селекция, тъй като касае различна хипотеза, свързана със складови помещения при различна фактическа обстановка, без да дава някакво принципно разрешение на проблема за обема на прехвърляне на вещните права от гл.т. на главна вещ и принадлежност, което да послужи като база за съпоставка в насоката, която се поддържа от касатора. И. следващ въпрос придобива ли се при покупка на недвижим имот „жилище“ в сграда в режим на етажна собственост, част от таванския етаж, който не е самостоятелен обект, а представлява принадлежност към жилището, ако същото не е описано и включено в нотариалния акт и, с който е обективирана сделката ? е обратната формулировка на предходния въпрос и твърдението, че липсва съдебна практика, не може да обуслови допускане на касационното обжалване по причина, че има съдебна практика/ дори така е цитирана по-горе от касатора/, но по естеството си този въпрос се припокрива изцяло с предмета на спора по делото, а отговорът може да бъде даден с акта по същество – т.е. с решение. Седмият въпрос, на който се поддържа искането да се допусне касационно обжалване: длъжен ли е съдът да обсъди заключението на вещото лице относно въпрос касаещ статута на таванското помещение и включен в предмета на доказване, когато заема противното становище и длъжен ли е да мотивира защо не приема заключението ? е въпрос касаещ конкретното процесуално поведение на решаващия съд и по естеството си съставлява довод за допуснато процесуално нарушение. На аналогични доводи, доколкото са релевирани с касационната жалба, касационният съд може да отговори само с решение, доколкото е допуснал касационно обжалване съобразно изискванията на закона. По направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответниците по касация: Искането е направено своевременно и е основателно – чл.81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК.При представения договор за правна защита и съдействие от 05.02.2016 година искането се явява доказано в размер на сумата от 500 лв. / петстотин лева/. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1/3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия