Определение № 60409 от 17.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4932/2021 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба от К. С. Х., чрез адвокат В. И., срещу определение №829/18.10.2021г. по ч.г.д.№556/2021г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено определение №802/18.08.2021г. по г.д.№3584/2021г. на Пернишки районен съд, VІІІ състав, с което е върната исковата молба и производството по делото е прекратено. Твърди се, че обжалваното определение и съображенията в него са порочни. Искането е да се прогласи нищожността на въззивното определение, евентуално същото да бъде отменено и ако делото не подлежи на връщане за ново разглеждане от друг състав, да се постанови валидно и правилно определение, с което да се приеме, че предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане. Препис от жалбата не се връчва на насрещната страна. Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Представено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. В същото е посочено, че основанията и съображенията за допускане на касационно обжалване е порочността на приетото в атакуваното определение. Налице са и очевидни основания за допускането му до касационно обжалване. За да се произнесе, съставът на върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: Въззивният съд е потвърдил изцяло определение №802/18.08.2021г. по г.д.№3584/2021г. на Районен съд – Перник, с което производството по делото е прекратено като недопустимо. За да постанови този резултат съдът е приел, че производството пред първостепенния съд е образувано по искова молба от К. С. Х. срещу Т. М. Д., С. В. В., Софийски районен съд и Софийски градски съд за прогласяване нищожност на съдебни актове, както следва: Определение №20114079/12.05.2021г. и Разпореждане №20125147/27.05.2021г. постановени по г.д.№60207/2020г. по описа на Софийски районен съд, 40 – ти състав, с докладчик съдия Т. М. Д. и Определение №367/03.06.2021г. по ч.г.д.№6835/2021г. на Софийски градски съд, с докладчик съдия С. В. В.. В атакувания акт въззивния съд се е позовал на разпоредбата на чл.270 от ГПК, като е обосновал извод, че предмет на иска по чл.270, ал.2 от ГПК може да бъде само една категория съдебни актове – решенията и то само онези от тях, които са влезли в законна сила и пораждат правни последици между страните по делото. Посочил е, че невлезлите в сила съдебни решения подлежат на инстанционен контрол, в рамките на който съдът следи служебно за валидността на целия съдебен акт /не само на обжалваната част/ и всяка от страните по делото може да изложи твърдения за това и да ангажира доказателства за установяването им. Съдът е приел, че останалите две категории актове, постановявани от съда в хода на исковото производство – определения и разпореждания, са извън приложното поле на разпоредбата, тъй като законодателят изрично е посочил само съдебните решения като предмет на този иск. Направил е извод, че в гражданското процесуално право разширителното тълкуване е недопустимо, а прилагането по аналогия е допустимо само в изрично посочените случаи, каквито не са налице по конкретното дело. В допълнение е посочил, че в процесния случай не е налице и правен интерес от предявения иск, тъй като съдебният процес, в рамките на който са постановени атакуваните актове все още е висящ и страната може да се защити срещу тях по реда на инстанционния контрол. При тези съображения първоинстанционното определение е потвърдено. Съставът на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване: Съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК допускането до разглеждане на касационната жалба е обвързано от наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, а именно: точно и ясно посочване на правния въпрос от касационния жалбоподател, който е включен в предмета на спора и е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. Върховният касационен съд не е длъжен да извежда въпроса от изложението към касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Проверката за законосъобразност на обжалвания акт се извършва след като той бъде допуснат до касационно обжалване. В конкретния случай, в приложеното към жалбата изложение липсва формулиран въпрос, отговарящ на посочените по-горе изисквания, което води до извод за липса на основание за допускане на касационно обжалване ( т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС). Твърденията в изложението представляват оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното определение, които не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,