Определение № 189 от 28.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 47/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от И. М. И., чрез адв. С. Б., ГАК, касационна жалба против решение № 194 от 07. 08. 2020 г. по в. гр. д. № 182/2020 г. на ОС – Габрово, с което е отменено решение № 5 от 6. 02. 2020 г. по гр. д. № 185/2019 г. на РС – Трявна и е отхвърлен предявеният от И. М. И. против Х. Н. Д. иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответника да прекрати неоснователните си действия, изразяващи се във влизане и преминаване през имот № ... по КВС на [населено място], [община], който имот по одобрената кадастрална карта на [населено място] е нанесен като поземлен имот с идентификатор ..., с площ от 1,909 дка. Излагат се съображения за неправилност на решението, поради постановяването му при съществени процесуални нарушения – необсъждане на всички събрани по делото доказателства, поради необоснованост на фактическите изводи и поради допуснато нарушение на чл. 109 ЗС. Иска се отмяната му и уважаване на предявения иск. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване. Ответникът Х. Н. Д. не е подал отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: За да отмени първоинстанционното решение и отхвърли предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС, съставът на окръжния съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът И. И. е придобил през 2005 г., на основание договор № РД-50Г-40 за покупко-продажба на земя частна държавна собственост, поземлен имот № ..., с площ от 16247 кв.м., представляващ прилежаща площ към обект „Битовка, краварник, сеновал, свинарник, навес с оборудване“ в стопански двор на ТКЗС – [населено място], общ. Т., извън регулация. Имот с идентификатор ... по одобрената кадастрална карта е идентичен с имот № ... по КВС на [населено място] и съставлява част от закупения имот № .... Ответникът Х. Д. е собственик на поземлени имоти с идентификатори ... и ..., които граничат с имота на ищеца, като ги е придобил на основание прехвърлителни сделки, сключени с М. и Т. М., с н.а. № ... г. (договор за покупко-продажба) и с н.а. № ... г. (договор за замяна), а прехвърлителите са ги придобили от ищеца И. М. И.. С нотариално заверена декларация от 25. 01. 2007 г. ищецът И. И. е декларирал, че е съгласен М. М., като собственик на земеделски имоти № № ..., ... и ... по КВС на [населено място] да ползва пътя, оформен в собствения му имот № ... и обозначен на скица № ... г. на ОСЗ-Трявна, и преминава през него до собствените си имоти. С декларацията И. И. се е съгласил този път да се ползва и от наследниците на М. Х. М.. Процесният път съставлява реална част от имот № ... по КВС, идентичен с имот с идентификатор ... по одобрената кадастрална карта, който е бил част от закупения от ищеца имот № ... от 16247 дка. Представлява полски път (бивш път в селскостопанския двор на ТКЗС) с асфалтова настилка, в сравнително добро състояние. Същият преминава северно покрай имотите на ответника с идентификатори ... и .... Около 20 м. от трасето на асфалтовия път не попада в имота на ищеца. На пътя има монтирана двукрила метална врата с ширина 4 метра, като по-голямата част от нея (около 3/4 части) е разположена в имот с идентификатор ... – имот по чл. 19 ЗСПЗЗ и само 1 м. попада в имота на ищеца. Към имот с идентификатор ... на ответника има изграден подход от общинския път [населено място]-с.Р., а имот с идентификатор ... няма друга възможност за транспортен достъп, освен от съществуващия полски път с асфалтова настилка в имота на ищеца. Няма направен път през съседния имот на ответника с идентификатор .... И в двата имота има къщи за гости, но до имот ... няма транспортен достъп. Прието е за установено, въз основа на показанията на свидетелите М. П.-И., Г. В., Ж. Д., че ответникът е ползвал процесния път до 2018 г., когато отношенията между страните се влошили. В края на 2018 г. и в началото на 2019 г. през пътя минавали бетоновози, по повод извършвани в имота на ответника строителни дейности (изграждане на подпорна стена), за което ищецът пуснал жалба и ответникът подписал предупредителен протокол на 23. 01. 2019 г. След подписването му ответникът преустановил ползването на пътя за транспортен достъп до имотите си. От правна страна съдът е приел иска за неоснователен, тъй като след януари 2019 г. (искът предявен на 30. 08. 2019 г.) ответникът не е извършвал сочените от ищеца противоправни действия, пречещи му да упражнява собствеността си върху притежавания имот – преминаване през процесния път. За незаконосъобразен е преценен изводът на първоинстанционния съд, че поради съществуващата вероятност извършваните от ответника в миналото неправомерни действия да се повторят, искът е основателен и следва да се уважи. Прието е, че предпоставките за уважаване на иска по чл. 109 ЗС, включително и неоснователните действия на ответника, следва да са налице към момента на постановяване на решението и да са безспорно доказани. Ако са преустановени, искът е неоснователен. Евентуални бъдещи действия, за които се предполага, че могат да бъдат осъществени, не могат да обосноват уважаване на негаторния иск. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят развива множество оплаквания за постановяване на решението при съществени процесуални нарушения: на чл. 235 и чл. 236 ГПК – необсъждане на всички събрани по делото доказателства, доводи и възражения на страните, както и липса на мотиви. Сочи се и необоснованост на фактическия извод, че след началото на 2019 г. ищецът не е ползвал пътя, преминаващ през имота на ответника, както и противоречие с чл. 109 ЗС. Тези оплаквания представляват касационни основания по чл. 281 ГПК, изискващи преценка правилността на въззивното решение, а извършването на такава преценка във фазата по чл. 288, вр. чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 или 3 ГПК, е недопустимо. Съгласно тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване, при разглеждане на касационната жалба ( чл. 290, ал. 1 ГПК ). Касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и на чл. 280, ал. 2 ГПК. Сочи практика на ВКС (тълкувателно решение и решения по чл. 290 ГПК), на която според него въззивното решение противоречи, но не е формулиран въпрос – материалноправен или процесуалноправен, обусловил решаващите изводи на съда и от значение за изхода на спора. Съгласно цитираното по-горе тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. Касационният съд може само да уточни и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1- т.3 ГПК. В случая не е поставен за разглеждане правен въпрос като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори да се приеме, че развитите от касатора оплаквания съдържат правни въпроси, липсва противоречие с цитираната и представена от него практика на ВКС. В съответствие с указанията, дадени с формираната по приложението на чл. 269, чл. 235, ал. 2 и ал. 4 и чл. 236, ал. 2 ГПК, практиката на ВКС, въззивният съд, като инстанция разглеждаща по същество материалноправния спор и при съобразяване с правомощията си по чл. 269 ГПК, в пределите очертани с въззивната жалба и отговора, е изложил мотиви, в които е разгледал всички доводи и възражения на страните, обсъдил е всички относими доказателства и е извърши преценка на всички правнорелевантни факти. Не е налице и противоречие с ТР № 4/6. 11. 2017 г. по т.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, както и с решение № 782 от 5. 07. 2010 г. по гр. д. № 946/2009 г. на ВКС, 1 г.о. В тълкувателното решение е прието, че ответникът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право, като двете задължителни условия за уважаването на иска по чл. 109 ЗС са: неоснователността на действията на ответника и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в пълен обем по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. Посочени са примерни хипотези, при които естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, сред които са и случаите, при които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. В цитираното по-горе решение по чл. 290 ГПК също е прието, че навлизането в чужд имот само по себе си съставлява неоснователно действие, пречещо на собственика, което той не е длъжен да търпи. В настоящия случай по делото е установено, че ответникът е извършвал системно неоснователно преминаване през имота на ищеца до началото на 2019 г., но след подписването на предупредителния протокол в края на януари 2019 г. е преустановил извършването на действия по преминаване през процесния път, съставляващ част от имота на ищеца. Повече от половин година преди предявяване на иска противоправното поведение на ответника е било преустановено. Съответен на практиката на ВКС е и изводът, че искът по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови неоснователно въздействие върху имота на ищеца, дава защита не срещу евентуални бъдещи неоснователни действия на ответника, за които се предполага, че могат да бъдат осъществени и ще създадат пречки за ищеца да упражнява правото си на собственост върху вещта, а срещу извършвани от ответника неоснователни въздействия върху имота на ищеца. В решение № 48 от 16. 08. 2017 г. по гр. д. № 3809/2016 г. на ВКС, 2 г.о. и решение № 62 от 1. 07. 2015 г. по гр. д. № 339/2015 г., 2 г.о. е разяснено, че за да бъде уважен иска по чл. 109 ЗС, с който съдът дава търсената защита за нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, собственикът следва да установи кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е автора на това действие и в какво се състои нарушението. Граматическото тълкуване на употребената глаголна форма, сочеща на резултат в "сегашно" време, изисква установяване на действието и съществуването му в рамките на висящия процес, както и наличието на връзката между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване упражняване правото на собственост на ищеца от тези действия. Тоест, за да бъде ангажирана отговорността на ответника, следва в резултат на неоснователното действие да има позитивно изразен резултат в смисъл на измерение на реално установено вредоносно поведение или на поддържане на такъв резултат от ответника. Искът по чл. 109 ЗС е неоснователен, ако към момента на приключване на съдебното дирене действията, препятстващи упражняване на правото на собственост на ищеца или резултатът от тези действия, не съществуват. Не е налице очевидна неправилност на акта по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Според касатора очевидната неправилност се изразява в това, че въззивният съд не е съобразил и обсъдил събраните по делото доказателства, както и в това, че изводът на съда, според който искът е неоснователен, независимо от обстоятелството, че системността на действията на ответника през изминалите години пораждат обоснована вероятност действията по влизане и преминаване през имота на ищеца да бъдат извършвани и занапред, противоречи на чл. 109 ЗС. На първо място, степента на тежест на посочените пороци, дори да са налице, не е такава, че да обуслови извод за очевидна неправилност на акта, изводима от съдържанието му. Не е налице нарушаване на основни принципи на гражданския процес, на правото на участие на страните, на равнопоставеност, на безпристрастен съд, нито е налице липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в грубо несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства, правилата на логиката и науката. Не е налице и прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма. А и решението не страда от посочените пороци. Както бе посочено по-горе, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, а изводът му, че негаторният иск е неоснователен, ако към приключване на съдебното дирене неоснователните действия, препятстващи упражняване на правото на собственост на ищеца, са преустановени или резултатът от тези действия е премахнат, е съответен на разпоредбата на чл. 109 ЗС и на формираната по приложението й практика на ВКС. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че не са налице сочените от жалбоподателката основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,