Определение № 253 от 01.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2167/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 9665/30.06.2020 година, подадена от „Глобал Куест Емърджинк Юрап Фанд 2“ ЕООД [населено място], срещу решение № 859/21.04.2020 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7-ми състав, постановено по гр. д. № 5664/2019 година. С обжалваното решение съставът на Софийския апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение № 5900/05.08.2019 година на Софийски градски съд, първо гражданско отделение, 19-ти състав, постановено по гр. д. № 12 987/2016 година с което са отхвърлени предявените от касатора срещу „Инвестбанк“ АД [населено място] искове с правно основание чл. 124, ал. 1, във връзка с чл.179, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено погасяването на ипотечното право, учредено в полза на банката, по отношение на апартамент Г34, намиращ се в секция „*, вх. *, ет. *, кота +4.65 метра, със застроена площ от 69.20 м 2 и ателие Г13, намиращо се в секция *, вх. *, ет. *, кота + 14.50 метра, със застроена площ от 71.12 м 2, намиращи се в [населено място], район „В.“, местност „М. л.-З.“, [улица], в жилищна сграда с магазини и подземни гаражи, разположена в поземлен имот с идентификатор № ... по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-68/02.12.2010 година на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ УПИ *** в кв. 59 по плана на [населено място], местност „М. л.-З.“, целия с площ от 13 091.00 м 2. В подадената от „Глобал Куест Емърджинк Юрап Фанд 2“ ЕООД [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от касатора срещу „„Инвестбанк“ АД [населено място] искове с правно основание чл. 124, ал. 1, във връзка с чл.179, ал. 1 от ЗЗД, да бъдат уважени. В изложенията си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Глобал Куест Емърджинк Юрап Фанд 2“ ЕООД [населено място] твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1, а също така и ал. 2, пр. 3 от ГПК. Ответникът по касационната жалба „Инвестбанк“ АД [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 71 524/24.07.2020 година, с който е изложил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 859/21.04.2020 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7-ми състав, постановено по гр. д. № 5664/2019 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение. „Глобал Куест Емърджинк Юрап Фанд 2“ ЕООД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 02.06.2020 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 9665/30.06.2020 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: По отношение на установената фактическа обстановка съставът на Софийския апелативен съд се е позовал на разпоредбата на чл. 272 от ГПК и е препратил към мотивите на първоинстанционния съд. От фактическа страна било установено, че „Глобал Куест Емърджинк Юрап Фанд 2“ ЕООД [населено място] е закупило посочените по-горе недвижими имоти от „Ем Зет Билд“ ЕООД [населено място] (с предишно наименование „Литос-Айбилд“ ООД [населено място]), като на 20.06.2012 година бил закупен апартамента, а на 12.06.2012 година ателието. За тези имоти имало сключен предварителен договор за продажба на правото на строеж от 03.06.2008 година, между „Ем Зет Билд“ ЕООД [населено място] и „Глобал Куест Емърджинк Юрап Фанд 2“ ЕООД [населено място], както и договор за възлагане на строителството между същите страни и от същата дата. Също така било установено, че с договор от 14.02.2007 година „Инвестбанк“ АД [населено място] е отпуснала инвестиционен на „Ем Зет Билд“ ЕООД [населено място] за срок до 26.01.2012 година, който бил обезпечен с договорна ипотека върху правото на строеж на всички обекти в одобрените за построяване нови многоетажни жилищни сгради с магазини и подземни гаражи, които е предвидено да се изградят в поземлен имот с идентификатор № ... по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-68/02.12.2010 година на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ УПИ *-** в кв. 59 по плана на [населено място], местност „М. л.-З.“. Първата ипотека е учредена на 04.04.2008 година. Впоследствие на 19.12.2008 година била учредена нова ипотека, а на 11.06.2009 година и трета такава, които са обезпечавали последващите траншове от договора за инвестиционен кредит от 14.02.2007 година, който вече трябвало да бъде погасен до 26.11.2012 година. На 27.06.2012 година бил сключен анекс № 6 към договора за инвестиционен кредит, с който се установявало, че към 15.02.2012 година задълженията на „Ем Зет Билд“ ЕООД [населено място] са в размерна 10 420 035.99 €, които трябвало да бъдат погасени на 36 месечни вноски. В т. 6 от анекса било поето задължение кредитополучателят да учреди нова законна ипотека с материален интерес от 746 205.56 € върху правото на строеж на обособени обекти от одобрените за построяване в поземлен имот с идентификатор № ... Тъй като кредитополучателят не изпълнявал задълженията си „Инвестбанк“ АД [населено място] се снабдила с изпълнителен титул и предприела принудително изпълнение върху ипотекираните имоти, включително и по отношение на имотите на „Глобал Куест Емърджинк Юрап Фанд 2“ ЕООД [населено място]. От заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза се установявало, че общо платената от „Глобал Куест Емърджинк Юрап Фанд 2“ ЕООД [населено място] на „Ем Зет Билд“ ЕООД [населено място] сума възлиза на 775 014.90 € като преводите били извършвани в периода май 2008 година-декември 2011 година. „Глобал Куест Емърджинк Юрап Фанд 2“ ЕООД [населено място] твърдял, че е настъпило погасяване на ипотечното право по отношение на горните два имота с оглед на факта на погасяване на съответстващата част от дълга на „Ем Зет Билд“ ЕООД [населено място] към „Инвестбанк“ АД [населено място] по сключения договор за кредит, която възлизала на 115 821.58 € (с левова равностойност 226 526.18 лева). Ипотеките обаче обезпечавали цялото вземане по договора за инвестиционен кредит, което не било погасено. „Глобал Куест Емърджинк Юрап Фанд 2“ ЕООД [населено място] не можела да се ползва от анекса от 27.06.2012 година, той като не било страна по него, а освен това той бил подписан след покупката на недвижимите имоти от дружеството и нямал ретроактивно действие. Съставът на Софийския апелативен съд е посочил, че обстоятелството дали цената на имотите е заплатена по сметките, от които банката служебно е събирала суми за погасяване на дълга, не било относимо към твърдяното от „Глобал Куест Емърджинк Юрап Фанд 2“ ЕООД [населено място] погасяване на ипотечното право, тъй като ипотеките да учредени за обезпечаване на целия дълг, а голяма част от него не била платена. Това щяло да има значение само ако се приеме, че уговорката в анекс № 6/27.06.2012 година обхваща и придобитите от „Глобал Куест Емърджинк Юрап Фанд 2“ ЕООД [населено място] имоти. При тълкуването на клаузите на т. 7, т. 8 и т. 9 от анекса се стигало до извода, че съгласието за заличаването на ипотеките за отделни имоти било предвидено за продажби, извършени след сключването на анекса. Цената на двата горепосочени имота била заплатена общо, заедно с други придобити от „Глобал Куест Емърджинк Юрап Фанд 2“ ЕООД [населено място] в ипотекираната сграда, по две банкови сметки на продавача, открити в „Инвестбанк“ АД [населено място]-в евро, където са постъпили 652 703.00 € и в лева, където са постъпили 238 734.23 лева. По разкритата във връзка с анекс № 6/27.06.2012 година нямало постъпили суми. „Инвестбанк“ АД [населено място] имала възможност служебно да събира суми да задълженията на „Ем Зет Билд“ ЕООД [населено място] само от сметката в лева. Това обстоятелство обаче било без значение, тъй като съгласието за заличаване на ипотеките на продадени обекти било дадено само за сумите постъпили в специалната сметка по анекса. Нямало основание анексът да бъде тълкуван в смисъл, че за всяка продажба, постъпленията по която по която са по сметка, от която кредитът се погасявал служебно, банката е дала съгласие за заличаване на ипотеките върху конкретния имот. Изводът, че се материализираното в анекса съгласие на „Инвестбанк“ АД [населено място] за заличаване на ипотеките се отнася само до бъдещи продажби следвал и от изричното посочване в т. 10 и т. 11 от анекса на случаите, при които съгласието се дава и за вече реализирани продажби. Въззивният съд е изложил съображения, че промяната на собственика на имота е непротивопоставима на ипотекарния кредитор и не води до погасяване на ипотечното право. Основният спорен въпрос би за относимостта на условията, предвидени в анекс № 6/27.06.2012 година, към договора за инвестиционен кредит, при които банката е дала съгласие за заличаване на учредените ипотеки, към имотите на „Глобал Куест Емърджинк Юрап Фанд 2“ ЕООД [населено място]. Не се спорело, че имотите са ипотекирани и задължението не е погасен. Не можели да се споделят доводите на „Глобал Куест Емърджинк Юрап Фанд 2“ ЕООД [населено място], че анексът се отнасял и за вече сключените продажби, извън посочените в т. 10 и т. 11 от същия. Затова липсвали основания за установяване погасяването на ипотеките върху процесните имоти по съгласие на кредитора. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Глобал Куест Емърджинк Юрап Фанд 2“ ЕООД [населено място] е поискало въззивното решение на Софийския апелативен съд да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като в тази връзка е формулирало следния правен въпрос, а именно следва ли да се приеме за изпълнено условието на банката-кредитор за заличаване на ипотеката при постъпването на суми от продажбата на ипотекираните имоти по посочена сметка, ако определената от банката сума е постъпила по друга сметка на длъжника, от която кредиторът е събирал служебно суми за погасяване на същото задължение по договора за кредит и съответно приложимо ли е в случая правилото на чл. 75 от ЗЗД. Твърди се, че дадения в обжалваното решение отговор на този въпрос е в противоречие с отговора даден му с решение № 114/17.01.2012 година, постановено по т. д. №839/2010 година по описа на ВКС, ТК, І т. о. В последното решение е внасянето на парична сума по разплащателна сметка на длъжника, със средствата от която банката може да извършва преводи за погасяване на задължения на титуляра на сметката спрямо нея като кредитор, представлява изпълнение с погасителен ефект по чл. 75, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД, ако длъжникът или третото лице, което изпълнява от негово име, е добросъвестен и не знае, че кредиторът не разполага с възможност да усвои средствата по сметката. Същото обаче е постановено при различна фактическа обстановка от тази предмет на настоящето производство. Касаело се е до вноски извършвани от двама ипотекарни длъжници по банковата сметка, предназначена за обслужване на обезпечения кредит, които не са могли да бъдат усвоени от банката, поради наложен запор за публични задължения на длъжника, за който ипотекарните длъжници не са били уведомени. В случая постъпването на заплатените от „Глобал Куест Емърджинк Юрап Фанд 2“ ЕООД [населено място] не може да бъде разглеждано като изпълнение на изискването на „Инвестбанк“ АД [населено място] по анекс № 6/27.06.2012 година сумите да постъпват но открита въз основа на анекса специална сметка, тъй като плащането е извършено преди подписването на анекса, съответно преди възникване на изискването. Въпросът, който е спорен по делото, е това дали даденото с анекса от „Инвестбанк“ АД [населено място] съгласие за заличаване на ипотеките се отнася и до продажби извършени преди подписването на анекса и ако е така при настъпването на какви условия става това. Този въпрос е разглеждан по делото и е разрешаван от въззивния съд с оглед на установените по делото факти и събраните доказателства, като въз основа на тях е извършено тълкуване на анекс № 6/27.06.2012 година, съобразно правилата на чл. 20 от ЗЗД. Предвид на това от съществено значение е въпросът за извършеното от въззивния съд тълкуване и неговото съобразяване с изискванията на чл. 20 от ЗЗД, като едва впоследствие, ако бъде прието, че това тълкуване е неправилно и съгласието на„Инвестбанк“ АД [населено място] се отнася и за предшестващи анекса продажби, то може да бъде разглеждан въпросът за условията, при които съгласието е налице, включително и това дали плащанията на „Глобал Куест Емърджинк Юрап Фанд 2“ ЕООД [населено място] могат да са предпоставка за заличаването на ипотеките върху имотите, собственост на касатора. Въпрос в тази насока обаче не е формулиран, поради което поставения от „Глобал Куест Емърджинк Юрап Фанд 2“ ЕООД [населено място] в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правен въпрос не може да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Глобал Куест Емърджинк Юрап Фанд 2“ ЕООД [населено място] е поискало въззивното решение на Софийския апелативен съд да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В случая твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение се припокриват с твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Твърди се, че неправилно въззивният съд е приел изводите на първоинстанционния такъв, основани на представения по делото договор за особена сметка, без да вземе предвид направените от „Глобал Куест Емърджинк Юрап Фанд 2“ ЕООД [населено място] оспорвания по отношение на този договор, които са били изложени и във въззивната жалба, но не са били обсъдени при постановяване на обжалваното решение. Също така се твърди, че крайните изводи на Софийския апелативен съд са необосновани, базиращи се на игнориране на част от доказателствения материал по делото, както и на безспорните обстоятелства. Двете сметки, по които „Глобал Куест Емърджинк Юрап Фанд 2“ ЕООД [населено място] било превело продажната цена обслужвали вземането на „Инвестбанк“ АД [населено място] към „Ем Зет Билд“ ЕООД [населено място] по отпуснатия инвестиционен кредит, поради което без значение било дали специалната сметка посочена в анекс № 6/27.06.2012 година е открита и кога, както и дали първите две сметки са били посочени в анекса. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Направените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на „Глобал Куест Емърджинк Юрап Фанд 2“ ЕООД [населено място] твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на посоченото не е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 859/21.04.2020 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7-ми състав, постановено по гр. д. № 5664/2019 година по подадената срещу него от „Глобал Куест Емърджинк Юрап Фанд“ ЕООД [населено място] касационна жалба с вх. № 9665/30.06.2020 година и такова не трябва да се допуска. С оглед изхода на „Глобал Куест Емърджинк Юрап Фанд“ ЕООД [населено място] ще трябва да заплати на „Инвестбанк“ АД [населено място] сумата от 3636.31 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение