Определение № 60334 от 09.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 619/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№ 30022 от 04.01.2021 г., подадена от „ЕРМИЛА Ц” ЕООД (в несъстоятелност) чрез постоянния синдик Д. Ш. – адвокат от САК, която е насочена против въззивно Решение № 12451 от 07.12.2020 г., постановено по в.гр.д.№ 4833/2019 г. на Апелативен съд – София, г.о., ХІІ състав. Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружена е от изложение и е насочена срещу решение, подлежащо на касационно обжалване. Ответниците по касация Ц. Ц. М. и Г. Р. М. са депозирали отговор чрез адвокат Н. Н. от САК. Поддържат, че въззивното решение е правилно. Молят за справедливо решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендират разноски съгласно списък. С обжалваното решение апелативният съд е обезсилил Решение № 5626 от 23.07.2019 г., постановено по съединените гр.д.№ 2357/2018 г. по описа на Софийски градски съд, г.о., І-25 състав и гр.д.№ 272/2015 г. по описа на Софийски градски съд, г.о., І-4 състав, в обжалваните части, с които е признато за установено по иск на „ЕРМИЛА Ц” ЕООД (в несъстоятелност) срещу Ц. Ц. М. и Г. Р. М. с правно основание чл. 108 ЗС, че „ЕРМИЛА Ц” ЕООД (в несъстоятелност) е собственик на основание договор за продажба на търговско предприятие от 16.12.2011 г., сключен с „Одинис-БП” ЕООД, на 3/4 ид.части от второто ниво на магазин № 4 на две нива с обща застроена площ от 80,59 кв.м, находящ се на ет. 1 и ет. 2 на сградата, построена в УПИ **, кв. 305-Г по плана на [населено място], м. „Бул. Ц. Б. III”, с адрес [населено място], [улица] (сега [улица]), при граници на първото ниво – улица, стълбище, магазини № 5 и № 6 и първо ниво на магазин № 3, а на второто ниво – улица, стълбище, апартамент Б1 и второ ниво на магазин № 3, като първото ниво се състои от търговска площ, склад и санитарен възел, а второто ниво, според одобрения инвестиционен проект, се състои от търговска площ и склад, като посоченото второ ниво на магазин № 4 съвпада с част от ателие № 6, което съгласно нот.акт № 46 от 22.08.2008 г., том IV, рег.№ 11182, нот.дело № 590/2008 г. на нотариус с рег. № * е със застроена площ от 39,19 кв.м, находящо се във вх. Б, на ет. 1 (първи жилищен етаж) на гореописаната сграда, състоящо се от преддверие, баня-тоалетна и ателие с кухненски бокс (като съвпадащата част е тази без преддверието) и с граници – улица, стълбище, апартамент Б1, която част е отразена на скицата към заключението на техническата експертиза на л. 130 от гр.д.№ 2357/2018 г. на СГС, I-25 състав (която скица е част от решението на СГС) в жълт цвят и по букви АБВГДА; иска е отхвърлен в частта за признаване правото на собственост по отношение на останалата 1/4 ид. част от имота; Ц. Ц. М. и Г. Р. М. са осъдени да предадат на дружеството владението на целия така описан имот - на основание чл. 108 ЗС; по предявен от Ц. Ц. М. и Г. Р. М. срещу „ЕРМИЛА Ц” ЕООД (н) иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено, че „ЕРМИЛА Ц” ЕООД (н) не е собственик на 1/4 ид.част от второто ниво на магазин № 4 с обща застроена площ от 80,59 кв.м., в сградата на [улица] (сега [улица]), [населено място], при съответните граници, като описаното второ ниво съвпада с част от ателие № 6 по нот.акт № 46 от 22.08.2008 г., том IV, рег.№ 11182, нот.дело № 590/2008 г. на нотариус с рег. № *, която част е отразена на скицата към заключението на СТЕ от л. 130 от делото в жълт цвят и по букви АБВГДА; отхвърлен е отрицателният установителен иск за останалите 3/4 ид.части от имота; страните са осъдени за разноски. Въззивният съд е постановил връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове по чл. 108 ЗС и по чл. 124, ал. 1 ГПК – отрицателен установителен иск за право на собственост, имащи за обект на защитимите права следната вещ: ателие № 6 със застроена площ от 39,19 кв.м., находящо се в [населено място], район „К. с.”, [улица] (сега [улица]), вх. Б. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че СГС се е произнесъл по непредявени искове. Според САС посочената от „ЕРМИЛА Ц” ЕООД (н) вещ – обект на заявените собственически права, и тази, спрямо която Ц. Ц. М. и Г. Р. М. (в качеството им на ищци по гр.д.№ 272/2015 г. по описа на Софийски градски съд, г.о., І-4 състав) отричат правото на собственост на дружеството в несъстоятелност, е различна от вещта по съдебното решение. Както в защитата си по гр.д.№ 2357/2018 г. на СГС, І-25 състав, така и в качеството им на ищци по гр.д.№ 272/2015 г. на СГС, І-4 състав Ц. Ц. М. и Г. Р. М. са поддържали, че магазин № 4 не е съществувал и не съществува реално като самостоятелен обект на право на собственост във вида, в който е описан в нотариалния акт, с който е продаден на праводателя на „ЕРМИЛА Ц” ЕООД (н). Поддържали са, че на мястото на второто ниво на описания магазин № 4 съществува като самостоятелен обект на право на собственост купеното от тях през 2008 г. ателие № 6. В този смисъл е заключението на СТЕ. Прието е, че когато в хода на производството се установи, че описаната в исковата молба вещ фактически не съществува като годен обект на правото на собственост, ищецът следва да уточни исковата си молба, като прецизира петитума и опише обекта на заявеното за защита вещно право съобразно действителното фактическо положение, като е допустимо да претендира и реална част от новоописания, физически съществуващ обект, индивидуализирана по площ и граници. Позовал се е на внесеното от „ЕРМИЛА Ц” ЕООД (н) уточнение с молба от 24.01.2019 г. и е приел, че първоинстанционният съд е бил сезиран с искане за установяване / отричане на вещни права върху ателие № 6 със застроена площ от 39,19 кв.м., находящо се в [населено място], район „К. с.”, [улица] (сега [улица]), вх. Б. Вместо относно този обект, СГС се е произнесъл по правата върху реална част (второто ниво) от несъществуващ магазин № 4 с площ 80,59 кв.м. в сградата на [улица]. Когато съдът се произнесе относно различна от надлежно индивидуализираната от ищеца вещ, налице е произнасяне по непредявен иск. В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: „При спор за собственост върху недвижими имоти, които съвпадат по всички индивидуални белези, но се различават само по наименованието си, как се определя кой от тях съществува физически като самостоятелен обект ? Върху заявените вещни права спрямо кой от двата имота следва да се произнесе сезираният съд в този случай ?”. Твърди се и противоречие с постановките на ТР № 3/2014 г. от 28.06.2016 г. на ВКС, ОСГК. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Регламентирането на очевидната неправилност като касационно основание наред с нищожността и недопустимостта (за които по правило съдът следи служебно) обосновава изводите, че по съществуването и на това основание ВКС може да се произнесе и служебно, при това преди да пристъпи към преценка дали са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Очевидната неправилност визира пороци на съдебния акт от кръга на тези по чл. 281, т. 3 ГПК, установими от касационния съд, без да се налага извършването на анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, на принципите на гражданския процес или необоснованост. В случая по делото безспорно е установено, че одобреният инвестиционен проект, във връзка с който е издадено и разрешението за строеж от 2000 г., предвижда изграждането на магазин № 4 с площ от 80,68 кв.м. (описан в нот.акт № 71 от 21.01.2007 г. с площ от 80,59 кв.м.), но не и изграждането на ателие № 6. Обособяването на последното е резултат от фактически действия в процеса на строителството, в основната си част то съвпада с второто ниво на предвидения по проект магазин № 4, но създаването му не е санкционирано посредством одобряване на изменение в инвестиционния проект. Именно предвид несъответствието между предвижданията по проекта и фактически изграденото, в отговор на указания от 10.01.2019 г. и с молба вх.№ 9594 от 24.01.2019 г. ищецът „ЕРМИЛА Ц” ЕООД (н) е заявил уточнение на исковата молба досежно индивидуализацията на спорната вещ. Съпоставката между съдържанието на молба вх.№ 9594 от 24.01.2019 г. и диспозитива на решението на СГС сочи на пълно съответствие, което поставя под съмнение констатацията на въззивния съд за произнасяне по непредявен иск и сочи на основанието за допускане на обжалването на атакуваното решение при условията на чл. 280, ал. 2, хипотеза 3 ГПК. При допускане на касационното обжалване касаторът дължи заплащането на пропорционална държавна такса, която е равна на заплатената във въззивното производство и възлиза на сумата 493,62 лева. В случая обаче дължимата такса не подлежи предварително на заплащане по силата на чл. 620, ал. 5 ТЗ. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия