Определение № 2453 от 15.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 277/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д. К., подадена чрез процесуалния представител адв. П. М., против въззивно решение № 5217 от 19.09.2024 г. по в. гр. д. № 8768/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 20089884 от 06.05.2023 г. по гр. д. № 7162/2021 г. по описа на Софийски районен съд и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от В. Д. К. против А. Л. Т. иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД за отмяна на извършено от В. Д. К. в полза на А. Л. Т. дарение на следния недвижим имот: апартамент № ..., находящ се в [населено място], район „Н.“,[жк], блок № ..., вх. .., ет. .., със застроена площ от 47.84 кв.м., състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, с идентификатор ... по КККР, одобрени със заповед № РД-18-48 от 12.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК /стар идентификатор ..../, при съседи по документ за собственост: стълбище, апартамент № .., апартамент № ... и двор и при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ..., ..., ..., под обекта - ..., над обекта – няма, заедно с избено помещение № 34, с площ от 2,02 кв.м., при съседи: коридор, мазе № .., двор и двор, заедно с 2.029 % идеални части от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж, върху мястото, в което е разположена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор ..., обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 148/06.08.2020 г. т. I-1, рег. № 2100, н. д. № 94/2020 г. на нотариус № 003 – Ж. Б.. С решението са присъдени съдебно деловодни разноски. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация А. Л. Т., подаден чрез процесуалния представител адв. И. В.. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението, излага и становище по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, III гр. отд. при данните по делото намира следното: С обжалваното решение е отменено решение № 20089884 от 06.05.2023 г. по гр. д. № 7162/2021 г. по описа на Софийски районен съд и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от В. Д. К. против А. Л. Т. иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД за отмяна на извършено от В. Д. К. в полза на А. Л. Т. дарение на следния недвижим имот: апартамент № ..., находящ се в [населено място], район „Н.“,[жк], блок № ..., вх. ..., ет. .., със застроена площ от 47.84 кв.м., състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, с идентификатор ... по КККР, одобрени със заповед № РД-18-48 от 12.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК /стар идентификатор ../, при съседи по документ за собственост: стълбище, апартамент № ..., апартамент № ... и двор и при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ..., ..., ..., под обекта - ..., над обекта – няма, заедно с избено помещение № .., с площ от 2,02 кв.м., при съседи: коридор, мазе № 33, двор и двор, заедно с 2.029 % идеални части от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж, върху мястото, в което е разположена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор ..., обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № ...... г. т. .., рег. № .., н. д. № 94/2020 г. на нотариус № 003 – Ж. Б.. Въззивният съд е приел, че не е налице първата предпоставка от фактическия състав на предявения иск, а именно възникнала трайна нужда от издръжка за дарителката, доколкото последната е разполагала с възможност да си набавя доходи посредством отдаването под наем на един от двата апартамента, по отношение на които притежава вещно право на ползване. Изложил е, че съгласно заключението на вещото лице по допълнителната съдебно-икономическа експертиза, необходимата месечна издръжка на ищцата за 2020 г. е в размер на 482 лева, а за 2021 г. е в размер на 543 лева. Месечният доход, с който разполага ищцата, възлиза на 357 лева, от които 307 лева са пенсия и 50 лева са добавка. При това положение, паричният недостиг за ищцата е в размер на 125 лева за 2020 г. и в размер на 186 лева за 2021 г. Установено е, че тези доходи са под линията на бедност, която за 2020 г. е 363 лева, а за 2021 г. е 369 лева. Ищцата е носител на вещно право на ползване както върху процесния апартамент № ..., така и върху апартамент № .., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] който отново е дарен на ответника по делото. Съгласно заключението по допусната в хода на въззивното производство съдебно-оценителна експертиза двата апартамента и сградите, в които се намират те, са в добро състояние и са подходящи за задоволяване на жилищни нужди. При това положение, че ако ищцата отдаде под наем, който и да е от двата апартамента, размерът на разполагаемите от нея месечни парични средства би надхвърлил сумата, която й е необходима за покриване на нуждите й, а недостигът на парични средства би бил преодолян. Така, ако бъде отдаден по наем апартамент № ..., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ищцата ще разполага с месечни средства в размер на 831 лева за 2020 г. и в размер на 855 лева за 2021 г. Ако бъде отдаден под наем апартамент № ..., находящ се в [населено място], ж.к. „Н.-I”, [жилищен адрес] ищцата ще разполага с месечни доходи от 797 лева за 2020 г. и 820 лева за 2021 г. Всеки един от посочените размери е по-висок от сумата, която вещото лице е посочило, че е необходима на ищцата за покриване на нуждите й, като недостигът в размер на 125 лева и 186 лева за 2020 г. и 2021 г. би бил преодолян. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1. „При преценката дали е налице основание за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД и при задължението на въззивния съд да обсъди всички факти и доказателства по делото, длъжен ли е съдът да обсъди и въпроса дати поведението на надареното лице е допринесло за създаването на затруднения за реализиране на бъдещ доход от наем, с който дарителя да преодолее трайната нужда от издръжка?“; 2. „Длъжен ли е въззивният съд да оцени цялостното поведение на лицето, получило дарение в контекста на утвърденото в съдебната практика разбиране, че отказът за даване на издръжка е един от основните аспекти на грубата непризнателност. която води до себе си отмяна на дарението?“ и 3. „От значение ли е при преценката на дължимата признателност и благодарност, която намира израз в задължението за дължима издръжка, да се вземат предвид видът, стойността и броя на дарените недвижими имоти?“. Сочи, че възивният съд се е произнесъл в противоречие с приетото в решение № 65 от 30.05.2018 г. по гр. д. № 1498/2017 г. на ВКС, III г. о. и решение № 50299 от 22.12.2022 г. по гр. д. № 2804/2022 г. на ВКС, IV г. о., както и, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението не е очевидно неправилно. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. В случая, описаните пороци липсват. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси. От поставените въпроси обуславящ е само първият, касаещ задължението на въззивния съд да обсъди всички факти и доказателства по делото, както и обстоятелствата, които следва да бъдат обсъдени от съда при формиране на преценката му дали е възникнала трайна нужда от издръжка за дарителя. Касаторът привързва въпроса с оплаквания, че не са обсъдени доказателствата, че създадените затруднения за реализиране на доход произтичат и от поведението на надареното лице, което след изповядване на сделките за дарение е напуснал едно от жилищата, където е бил наемател и е оставил своята дарителка с неплатени сметки за консумативи, а самото жилище е оставено в недобро състояние; не е отчетено здравословното и социалното състояние, в което се е намирала дарителката, както и разходите, които тя е следвало да направи, за да реализира доход от наем. Трайно в практиката на ВКС се приема, че за да формира вътрешното си убеждение, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото /вж. решение № 554 от 8.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на ІV г. о., решение № 127 от 5.04.2011 г. по гр. д. № 1321/2009 г. на ІV г. о., решение № 175 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 1855/2010 г. на ІV г. о., решение № 217 от 9.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ІV г. о. и др./. В решение № 473 от 20.01.2012 г. по гр. д. № 263/2011 г. на ВКС, IV г. о. е прието, че „Нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци /определени в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди. За целта е необходимо да се установи какъв е размерът на средно-месечната издръжка на едно лице за процесния период според статистиката, като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и да я отнесе към специфичните нужди на дарителя и прецени кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани - повишени или намалени; трябва ли да се прибавят и нови пера, напр. за лечение, за придружител с оглед конкретното здравословно състояние на дарителя и т.н. Сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое разположение се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др. подобни, както и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира - наеми или цена на друго имущество. Наличието на допълнително имущество, от което могат да се реализират доходи, трябва да е ясно и конкретно посочено, като съдът изясни какво е неговото състояние, възможно ли е да се получават наеми, в какъв месечен размер, евентуално каква е пазарната му стойност с оглед възможност да се получат доходи от продажбата му.“. В случая, въззивният съд е изследвал имущественото състояние на ищцата. Съобразени са размерът на средно-месечната издръжка на едно лице за релевантния период според данните на статистиката и специфичните нужди на дарителката от средства. Отчетен е доходът от пенсия, заедно с добавка, който ищцата има на разположение, както и възможността й да реализира допълнителен доход от отдаване под наем на някой от апартаментите, за които има пожизнено право на ползване. Посочено е, че св. А. П. е предложила на ищцата помощ за отдаване на единия от апартаментите под наем, а св. Л. Т. се е свързала с брокер, който да намери наемател на жилището в „З.”, т.е. фактическата невъзможност поради възрастта и здравословното й състояние, която се твърди от ищцата, не е в толкова висока степен непреодолима. В процесния апартамент № ... в[жк]е имало преди време теч, но съпругът на св. П. е закърпил покрива. Взет е предвид и фактът, че ищцата лично е заплатила сметките за ток, за които се твърди, че не са били заплатени от ответника при напускането му на апартамент № ...в „З.“, който той е ползвал под наем. Не могат да се споделят твърденията, че имотът не е бил захранен с електричество и че ищцата не е имала възможност да заплати сметките за ток, които обстоятелства да обосноват извод за невъзможност за отдаване под наем. Ето защо, с оглед конкретните обстоятелства по делото е установена възможността за реално и сигурно реализиране на такъв приход. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл. 288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл. 281, т. 3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество – след евентуалното й допускане до касация по критериите на чл. 280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тях. В обобщение на изложеното не е налице соченото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК. Цитираната съдебна практика, съобразена от въззивния съд при постановяване на решението, изключва и наличието на поддържаното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Вторият и третият въпроси не отговарят на общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като съдът не се е произнасял относно това налице е непризнателност у надарения. Решаващият му мотив за отхвърляне на иска е свързан с липсата на трайна нужда от издръжка за дарителката. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението. С настоящото определение не следва да се присъждат поисканите от ответната страна по касация А. Л. Т. разноски, доколкото с отговора на касационната жалба не са представени доказателства да са извършени такива. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение