Определение № 775 от 11.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2265/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника - ЗАД „ ДаллБогг Живот и Здраве “ чрез процесуалния му представител – юриск. К. И., срещу решение № 311/12.05.2022 г. по в. т. д. № 232/2022 г. на САС, с което е потвърдено решение № 261460 от 03.11.2021 г ., постановено по т. дело № 1083/2020 г. на Софийски градски съд, VI - 1 състав, с което на основание чл. 405, ал. 1 КЗ вр. с чл. 398 КЗ касаторът ЗАД „ ДаллБогг Живот и Здраве “ е осъден да заплати на Министерството на труда и социалната политика сумата от 39 991,50 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка „ Гаранции “, сключен между ЗАД „ ДаллБогг Живот и Здраве “ и „ Стомпер “ ЕООД в полза на третото лице Министерството на труда и социалната политика, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 15.06.2020 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 2 255,27 лева - мораторна лихва върху главницата, дължима за периода от 23.12.2019 г. до 12.06.2020 г.

Касаторът поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и очевидно неправилно, като въззивната инстанция била изтълкувала превратно събраните в хода на процеса доказателства. Твърди, че отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования изпълнител по договора и от данните по делото било установено, че „ Стомпер “ ЕООД не носи отговорност за настъпване на твърдените вреди – невъзстановяване на изплатения по административния договор аванс. Твърди, че изпълнителят е извършил дейност по сключения договор, като е наел работници, внасял е осигуровки, закупил инвентар, започнал е изпълнение, поради което не се установявало наличие на покрит риск и възникнало задължение на застрахователя за изплащане на обезщетение. Твърди, че се установявало от проверката на място от 30.07.2019 г ., че социалното предприятие функционирало на посочения адрес, но и че към момента на проверката общата стойност на направените разходи по проекта възлизала на сумата от 72 812,68 лв. С оглед горното счита, че предоставеният аванс е изпълнил своето предназначение – за стартиране на дейността на бенефициента на безвъзмездната финансова помощ. Поддържа, че не е налице неизпълнение, а ако все пак е налице такова, то е частично и не предполага възстановяване на целия изплатен аванс. Твърди, че незавършването на дейностите по проекта се дължи на наводнение на обекта, наложило се преместване и отказ на МТСП да промени договора след уведомлението на бенефициента. Твърди, че се не доказало разваляне на договора по реда на чл. 87, ал .1 от ЗЗД с даване на подходящ срок на изпълнителя. Счита, че като застраховател не носи риска за изпълнение на договора, тъй като сключения договор е по Гаранция, клауза 02 – „ Гаранция за възстановяване на авансово плащане “, което било при пълно неизпълнение и незапочване на възложените работи, а не по клауза 03- Гаранция за изпълнение, която в случая не била налице. Предвид горното претендира отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на исковите претенции.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се позовава на хипотезата на чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК и поставя следните въпроси:

1. „ Какво е предназначението на отпуснатия аванс по договор между възложител и изпълнител, който е обезпечен от застрахователя по договора за застраховка „ Гаранции “ клауза 02 “ Гаранция за възстановяване на авансовото плащане “ ?;

2. „ Следва ли при определяне на застрахователно обезщетение по застраховка „ Гаранции “ клауза 02 “ Гаранция за възстановяване на авансовото плащане “ съдът да изследва степента на изпълнение от страна на изпълнителя по договора и да отчете изпълнената част от договора ?“ Поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1 т .3 от ГПК, както и че съдът ги е разрешил неправилно, в противоречие с практиката на ВКС в аналогични случаи, без да сочи такава, като същевременно поддържа и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал .2 предл. последно от ГПК – поради очевидна неправилност.

Ответникът по касационната жалба – Министерство на труда и социалната политика не е подал писмен отговор.

Третото лице – помагач – „ Стомпер “ ЕООД също не е подал отговор на касационната жалба.

Касационната жалба е редовна от външна страна - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, изложени са касационни основания по чл. 281 ГПК и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 и чл .280, ал. 1, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение Софийски апелативен съд е потвърдил решение № 261460 от 03.11.2021 г ., постановено по т. дело № 1083/2020 г. на Софийски градски съд, VI - 1 състав, с което на основание чл. 405, ал. 1 КЗ вр. с чл. 398 КЗ касаторът ЗАД „ ДаллБогг Живот и Здраве “ е осъден да заплати на Министерството на труда и социалната политика, сумата от 39 991,50 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка „ Гаранции “, сключен между ЗАД „ Далл Богг Живот и Здраве “ и „ Стомпер “ ЕООД в полза на третото лице Министерството на труда и социалната политика, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 15.06.2020 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 2 255,27 лева - мораторна лихва върху главницата, дължима за периода от 23.12.2019 г. до 12.06.2020 г. и също по обратния иск на основание чл. 48 от Общите условия към застраховка „ Гаранции “, клауза 02 – Гаранция за възстановяване на авансово плащане е осъдил „ Стомпер “ ЕООД, да заплати на ЗАД „ Далл Богг Живот и Здраве “, сумата от 26 000 лева, частично предявена от претенция в общ размер на 42 246,77 лева, представляваща присъдено с решението застрахователно обезщетение за имуществени вреди, при условие, че ответникът заплати на ищеца сумата, ведно със законната лихва, считано от датата на изплащане й в полза на Министерство на труда и социалната политика до окончателното плащане от „ Стомпер “ ЕООД. САС е приел, че е безспорно сключването на 13.06.2018 г. на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „ Развитие на човешките ресурси “ 2014-2020, на основание чл. 37, ал. 3 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове / ЗУСЕСИФ /, по силата на който Министерство на труда и социалната политика, като „ Управляващ орган “ е предоставило на „ Стомпер “ ЕООД, като „ Бенефициент безвъзмездна финансова помощ на стойност 199 957, 22 лева по Оперативна програма „ Развитие на човешките ресурси „2014- 2020“ за изпълнение на проект „ Създаване и развитие на социално предприятие към „ Стомпер “ ЕООД, а като авансово плащане е заплатена сума в размер на 39 991,50 лева, преведена от Министерство на труда и социалната политика в полза на „ Стомпер “ ЕООД с платежно нареждане от 02.11.2018 г. Приел е, че е безспорно и сключването на застрахователна полица № [ЕГН] от 26.09.2018 г. между „ Стомпер “ ЕООД като застраховащ и ЗАД „ ДаллБогг: Живот и Здраве “ като застраховател, за договор за застраховка „ Гаранции “ в полза на трето ползващо се лице - Министерство на труда и социалната политика, с обект на застрахователно покритие - Клауза 02 – Гаранция за авансово плащане и застрахователна сума в размер на 39 991,50 лева, както и че със застрахователна полица № [ЕГН] срокът на застрахователния договор е удължен от 27.09.2019 г. до 12.01.2020 г. при същите условия. Прието е, че въз основа на описаните доказателства и констатации, направени при проверките на място от екип на управляващия орган на 30.07.2019 г. и 16.10.2019 г., на основание чл. 39, ал .5 ЗУСЕСИФ във връзка чл. 3.56.1., б. „ а “ от административния договор, на 25.10.2019 г. е прието решение за прекратяване на същия. САС е приел, че са неоснователни доводите във въззивната жалба за наличието на частично, а не на пълно неизпълнение на задълженията на бенефициента по административния договор, тъй като макар от представените протоколи за извършени проверки на място да се установява, че от страна на „ Стомпер “ ЕООД са били предприети действия по започване на изпълнението на административния договор, като са били наети 11 лица от целева група, с които са сключени трудови договори за срок от 12 месеца, нает е психолог за целите на проекта, сформиран е мениджърски екип, нает е специалист по трудова интеграция, за което са съставени и разходооправдателни документи, това не може обоснове извод за наличието на частично, а не на пълно неизпълнение по административния договор, предвид наличието на категорични доказателства за неговото валидно прекратяване от страна на административния орган, при което се дължи връщане изцяло на получения аванс и именно за същото е заведена щетата при застрахователя. САС е приел, че е налице влязло в сила решение за прекратяване на административния договор, което е породило своите последици. Приел е, че едва при цялостно изпълнение и в съответствие с чл. 3.11 от договора, би се приспаднал платения аванс, поради което с оглед прекратяването на административния договор, щетата е в размера на предоставеното и неполучено след прекратяването на договора авансово плащане.

ВКС намира при служебната проверка, че няма вероятност решението в обжалваната му част да е невалидно и недопустимо и не следва да се допуска касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК. Настоящият съдебен състав намира и че не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, на която се позовава касаторът. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 пр. 3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, когато законът е приложен в неговия обратен смисъл или когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касатора оплаквания за допуснати нарушения на закона и необоснованост на изводите на съда са относими към правилността на съдебния акт, но не представляват основание за допускане до касация поради очевидна неправилност.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос, който е от значение и не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или решение по чл. 290 от ГПК, което е постановено по същия правен въпрос. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни и противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Настоящият съдебен състав намира, че и двата поставени от касатора въпроси не отговарят на изискванията на чл. 280, ал .1 от ГПК за допускане до касационно обжалване. Първият поставен въпрос, а именно какво е предназначението на отпуснатия аванс по договор между възложител и изпълнител, обезпечен със застраховка, не е обусловил изводите на въззивния съд, тъй като последният не е обсъждал целта на аванса. Следователно така поставен въпросът не отговаря на общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 от ГПК, а същото така не отговаря и на допълнителните такива. Вторият поставен въпрос, а именно дали следва съдът при определяне на обезщетението да изследва степента на изпълнение на договора и да отчете изпълнената част от същия, може да се приеме, че е обусловил изхода от спора, доколкото въззивният съд е приел, че авансът подлежи на връщане изцяло, но не отговаря на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал.1, т.1-3 от ГПК. При отговора на този въпрос въззивният съд се е съобразил с изрично уговореното по договора между страните, че съгласно чл. 3.11 размерът на окончателното плащане се изчислява, като от всички общо верифицирани допустими разходи по проекта, финансирани чрез безвъзмездна финансова помощ, се приспадат извършените авансово и междинни плащания, но както е посочил, по делото няма данни изпълнителят да е подал искане и да са верифицирани каквито и да било разходи. Това, че е направил такива, не означава, че подлежат автоматично на приспадане, защото предвид специфичния характер на договора, свързан с разходването на финансови средства по европроекти, договорът е целеви. Разходването на финансовите средства изисква подчинение на всички принципи за целево разходване и отчитане на средствата. Ето защо в случая следва да се има предвид уговореното между страните в договора и е налице отклонение от правилата на ЗЗД. Целта на проекта е предоставяне на публични средства за реализация на публично значима цел и следва да се има предвид, че страните по договора са приели, че неизпълнението на което и да било от описаните задължения от страна на бенефициента е основание за разваляне на договора. В случая правото на разваляне на договора е упражнено от съконтрахента - МТСП, с влязло в сила решение, което не се сочи и установява да е оспорвано от бенефициента, което оспорване предвид административния характер на договора следва да се осъществи по специалния ред, пред административните съдилища, но не и по пътя на косвен съдебен контрол от гражданския съд. Няма подавани от изпълнителя никакви искания за междинно или окончателно разплащане, придружени със съответните разходооправделни документи, които да са одобрени от управляващия програмата орган, няма верифицирани суми, за да подлежат такива на приспадане от авансовото плащане. В тази връзка следва да се съобрази и изрично уговореното в т.3.58 от договора между страните, че при отмяна на договора, бенефициентът би имал право да получи само такава част от безвъзмездната финансова помощ, която е верифицирана по надлежния ред, отговаря на изпълнената част от договора, но за целта следва да представи искане за плащане и заключителен доклад в съответствие с чл.3.33 и 3.34, каквито в случая нито се твърди, нито се установява да са представени от изпълнителя по договора.

Следва да се отбележи, че съдът намира, че не е налице допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, т.е. липса на практика по този въпрос, както твърди касаторът. По въпроса дали подлежи на възстановяване цялото авансово плащане при отпадане на основанието, в случая разваляне на договора, дори и при започнало частично изпълнение, на съда е служебно известно постановеното решение №165/11.02.2021г. по т.д.№2279/2019г. на ВКС, 1 т.о., в което е прието при сходен казус, макар и със смесен фактически състав – договор и административен елемент, но приложимо и към изцяло административния договор, че отпадането на основанието за имуществено разместване води до дължимост на полученото авансово финансиране, още повече, че изпълнителят по договора не е трето добросъвестно лице по смисъла на чл. 105 от АПК, а страна по административното правоотношение. Съдът намира, че няма основание да се ревизира горецитираната съдебна практика, в който смисъл е и опр.№1164/17.05.2023г. по гр.д.№238/2023г. на ВКС,3г.о., и не са налице предпоставките за допускане до касация на обжалваното решение по този въпрос.

С оглед гореизложените съображения, ВКС намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното съдебно решение. Разноски предвид изхода на спора не се следват на касатора, а от останалите страни не са претендирани.

Воден от горното Върховният касационен съд