Определение № 796 от 23.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 1489/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба от А. М. А. чрез адвокат Г. Н. срещу решение № 310/16.11.2012 г. по в.т.д. № 453/2012 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/. С решението на ВАС е потвърдено решение на Добрички окръжен съд /Д./, с което е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че А. А. дължи на Б. М. сумата от 50000 лв. – задължение по запис на заповед със законната лихва, за която е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6428/2010 г. на Добрички районен съд. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания, свеждащи се по същество до неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба – Б. И. М. оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор. ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, поради следните съображения: Пред Д. е предявен иск по чл.422 ГПК от Б. М. срещу А. А. за установяване дължимост на сумата 50000 лв. по запис на заповед, за която е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Ответникът е направил възражение във връзка с издадения запис на заповед – че е безпаричен, наличие на измама, с оглед на която е подписан, извършена подправка в документа и заблуда. Указано му е да ангажира доказателства за установяване на тези си възражения и са му допуснати до разпит свидетели, както и съдебно-графологична експертиза, които е поискал в отговора си на исковата молба по чл.422 ГПК. При невнесен депозит за експертиза и недоведени свидетели, Д. е уважил иска по чл.422 ГПК. ВАС е потвърдил решението на Д., като е приел, че кредиторът няма задължение да доказва каузално задължение, че в случая длъжникът не е установил връзка с каузално правоотношение, не е установил че е въведен в заблуждение или е налице подправка в издаване на записа на заповед. Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. В изложението за допускане на касационно обжалване по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът формулира следния въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК: „При спор относно съществуването на задължения, произтичащо от запис, породен от лични възражения за наличие на пороци в каузалното отношение, по повод на което е издаден менителничния ефект и за безпаричност на менителничното задължение, кой носи тежестта на доказване във връзка със съществуването на каузалното отношение, наличието на валидно породен дълг от него и връзката му с оспорения запис на заповед?” Така формулираният въпрос има връзка със спора между страните, но разрешението му не е в противоречие, а в съответствие с приложената съдебна практика на ВКС, както и с междувременно постановеното ТР № 4/12014 г. на ОСГТК на ВКС. В т.17 на същото е прието, че предмет на делото при предявен установителен иск по чл.422 ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417 т.9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално отношение по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В производството по установителния иск ищецът – кредитор доказва вземането си основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед /което в случая е сторено/. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално отношение по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право. Изложеното в обжалваното решение е в съответствие с приетото в ТР № 4/12014 г. на ОСГТК на ВКС. Ищецът е установил вземането си основано на запис на заповед, редовен от външна страна менителничен ефект, подлежащ на изпълнение, но ответникът, сега касатор, не е установил направените от него възражения за измама и подправка на записа на заповед с поисканите и допуснати от съда доказателства – не е довел допуснати свидетели, не е внесъл депозит за допусната съдебно-графологична експертиза. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВАС. Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са поискани нито има доказателства да са сторени разноски от тази страна пред настоящата инстанция. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът: