Определение № 1002 от 19.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 938/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], Германия против определение № 923 от 06.10.2011 г. по в. ч. гр. д. № 936/2011 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане /неправилно посочено като „определение”/ № 6803 от 06.07.2011 г. по гр. д. № 3402/2010 г. на Русенски районен съд за връщане на депозираната от същото дружество въззивна жалба срещу постановеното по делото решение № 509 от 17.03.2011 г. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Ответницата по частната касационна жалба – С. Т. П. от [населено място], Област Р. – моли за оставянето й без уважение по съображения в писмен отговор от 30.11.2011 г. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК по отношение на търговските дела, каквото е и настоящото, това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. Именно тази хипотеза е налице в конкретния случай, тъй като предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е за недължимост на сумата 6 003.13 лв., т. е. цената му е под определения в закона минимален размер. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение