Определение № 132 от 19.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 828/2019 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение второ ГПК. Образувано е по частна жалба, вх.№9284/09.10.2018 г., подадена от адвокат Н. М. – процесуален представител на Н. М. Н., срещу определение №609/19.12.2017 г. по ч.гр.д.№4120/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, състав на IV г.о. С обжалваното определение е прието, че процесният случай попада в хипотезата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК, тъй като цената на предявения иск е под 5000 лева. В частната жалба се поддържа оплакване, че посоченото по-горе определение на състав IV г. о. на ВКС е неправилно. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа изложеното в частната жалба намира, че същата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Обжалваното определение на състав на IV г. о. на Върховния касационен съд е правилно. Същото е съобразено изцяло с разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, която предвижда, че не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В процесния случай, цената на иска е до 5000 лева, а именно 2000 лева, поради което правилно е частната касационна жалба е върната като недопустима. Частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното определение потвърдено. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,