Определение № 582 от 26.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1104/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на „Национална агенция за приходите” (НАП) срещу решение № 1254/13.07.2012 г. по т.д. № 3183/2011 год. на Софийски апелативен съд /САС/, с което е потвърдено решение № 104/03.08.2011 г. по т.д. № 31/2011 г. на Софийски окръжен съд /СОС/, отхвърлящо искове на НАП срещу [фирма] – в несъстоятелност и И. Н. И. по чл.647 т.3 ТЗ и чл.537 ал.2 ГПК. За да приемат, че искът за прогласяването на относителната недействителност на извършено от несъстоятелния длъжник в полза И. Н. И. разпореждане с недвижим имот е неоснователен, съдилищата са се позовали на липсата на неравностойност на разменените престации. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол. Съгласно задължителните за съдилищата постановки по т. 1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността или недопустимостта на обжалваното решение. В настоящия случай след образуването на касационното производство, с § 9 на ЗИДТЗ, чл.647 и чл.649 ТЗ са изменени (ДВ бр.20/2013 год.). С § 14 ал.1 от ПЗР на ЗИДТЗ, законодателят е предвидил, че това изменение се прилага и по отношение на заварените производства за попълване масата на несъстоятелността, каквото е и настоящето. С Решение № 4 от 11.03.2014 год. по к.д.№ 12/2013 год. Конституционният съд е отхвърлил искането на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС за обявяване противоконституционността на § 14 ал.1 и 2 и § 15 от ПЗР на ЗИДТЗ (ДВ бр.20/2013 год.) и обратното действие на закона ще следва да бъде приложено. С оглед новата разпоредба на чл.649 ал.3 ТЗ, касационен контрол ще следва да бъде допуснат за проверка относно евентуалната допустимост на иска, предявен от кредитора НАП. Предварително внасяне на държавна такса не се дължи – чл.649 ал.6 ТЗ, поради което делото подлежи на насрочване в открито съдебно заседание. Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът: