Определение № 33 от 23.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 57/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. М. Д. и М. П. Д., [населено място] срещу решение № 255/05.10.2011г., постановено по гр.д.№ 297/11г. от Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 202/21.04.2011г. по т.д.№ 346/10г. на Плевенския окръжен съд за признаване за установено на основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК, че касаторите дължат на [фирма], [населено място] сумата от 31489.07 лв., представляваща главница, сумата от 1440 лв. – лихва за забава и сумата от 918.75 лв. – санкционна лихва, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение № 243/23.05.2008г. по ч.гр.д.№ 226/08г. на Районен съд – [населено място]. Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за ипотечен кредит за сумата от 31500 лв. със срок на издължаване от 300 месеца. Кредитополучателите – настоящи касатори, са извършили частично плащане, но към 20.05.2008г. не са били платени 6 месечни вноски, което представлявало основание т.20.2 от общите условия за предсрочна изискуемост на кредита. Изложени са съображения, че настъпването на предсрочната изискуемост на кредита е обусловено от два елемента: обективен – изразяващ се в забава в плащанията, и субективен – предполагащ възможност и избор на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Решаващият състав е счел, че банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем с подаването на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като не е необходимо тя да обявява на длъжниците, че кредитът им е станал предсрочно изискуем, преди предявяване му за принудително изпълнение. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Касаторите поставят въпроса за изискуемостта на вземането, по смисъла и в хипотезата на иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, на предсрочно изискуемият банков кредит, който не е бил обявен на длъжника преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение от банката – кредитор по реда на чл.418 вр. чл.417, т.2 ГПК и чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции. Сочат практика на ВКС, на други съдилища и въвеждат всички основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Поставеният правен въпрос е от значение за решаване на спора на делото. В представеното с изложението определение № 331/28.11.2008г. по ч.т.д.№ 306/08г. на І т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, е прието, че обявената предсрочна изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ следва да се доведе до знанието на длъжника в момент, предхождащ заявлението по чл.417, т.2 ГПК. Съгласно определение № 24/11.01.2011г. по т.д.№ 884/10г. на ІІ т.о. и определение № 127/31.01.2011г. по ч.т.д.№ 826/10г. на ІІ т.о., постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК и представени с отговора на жалбата, преценката за настъпването на предсрочната изискуемост се извършва въз основа на договора между страните. Ако изискуемостта е поставена в зависимост от упражняване на правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем, това обстоятелство следва да се удостовери от заявителя с документи по чл.418, ал.3 ГПК. Ако предсрочната изискуемост настъпва автоматично – фактът на неплащането следва да е отразен в заявлението и непогасеният кредит или остатъкът от него са предсрочно изискуеми към датата на подаване на заявлението. На състава на ВКС са известни и решение № 58/15.04.2009г. по т.д.№ 584/08г. на ІІ т.о., решение № 92/16.06.2009г. по т.д.№ 467/08г. на ІІ т.о. и решение № 130/27.10.2009г. по т.д.№ 139/09г. на І т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК. В тези решения е прието, че уговорената в договор за кредит предсрочна изискуемост на задължението не настъпва с факта на неплащане на задължението с настъпил падеж, а с упражняване на правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем, което може да стане и с молбата за издаване на изпълнителен лист на основание чл.237, ал.1, б.”в” ГПК /отм./. Доколкото дадените разрешения на въпроса предпоставят преценка относно уговорката в договора за кредит за условията, при които настъпва предсрочната изискуемост, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на обжалваното решение с практиката на ВКС. Съставът на І отделение на ВКС уточнява въпроса така: Изискуемо ли е, по смисъла и в хипотезата на иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката – кредитор по реда на чл.418 вр. чл.417, т.2 ГПК и чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции? На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторите следва да внесат държавна такса в размер на 338.50 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд