Решение № 639 от 21.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9878/2025 г.
ВАСПето отделение21.01.2026 г.докладчик Мирела Георгиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1021 от 23.07.2025 г., постановено по адм. дело № 31/2025г. на Административен съд София - област. ОСЪЖДА Агенция по вписванията да заплати на С. Б. К. [ЕГН], сумата от 715,81 /седемстотин и петнадесет евро и осемдесет и един евроцента/, представляваща разноски за настоящата инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА /п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Агенция по вписвания, чрез юриск. Д. Иванова, срещу Решение №1021 от 23.07.2025 г., постановено по адм. дело № 31/2025 г. на Административен съд София - област /АССО/, с което е отменена негова Заповед № РД-01-1146/23.10.2024 г. С тази заповед е наредено на служителите в звената и на служителите в Агенцията по вписвания да бъдат изплатени суми за допълнителни възнаграждения за постигнати резултати за периода юли – септември 2024 г., съгласно Приложение - списък, неразделна част от заповедта. Процесният административен акт е отменен в частта, в която С. Б. К. не е включена в този списък и делото е върнато като преписка на Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията за ново произнасяне. Касаторът навежда доводи за недопустимост и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл.209, т.2 и т.3 от АПК. По подробно развити съображения в жалбата иска обезсилване на решението или отмяната му с произнасяне по същество и потвърждаване на заповедта като законосъобразна и правилна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В открито съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът по касация – С. Б. К. в представен по делото писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила. В съдебно заседание ответникът се явява лично и се представлява от адв. Б. Асенова, която оспорва касационната жалба и претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение Административен съд София - област е приел от фактическа страна, че предмет на обжалване е Заповед № РД-01-1146/23.10.2024 г., издадена от Изпълнителния директор на Агенция по вписванията, с която на основание чл. 54, ал. 4 от Закона за администрацията и чл. 6, ал. 4 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията, във вр. с чл. 78, ал. 4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., чл. 67, ал. 7, т. 5, ал.8 и ал. 9 от Закона за държавния служител/ЗДСл./, чл. 107а, ал. 14, т.5, ал.15 и ал.16 от Кодекса на труда, чл.19, т.5, чл.24 и чл.25 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация/НЗСДА/, чл.13, ал.1,т.1 и ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, чл.18, ал.1, т.6 и ал.2, т.4, чл.27, чл.28, т.32 и т.33 от Приложение №2 към чл.28, ал.7 от Единните вътрешни правила за работните заплати в Агенцията по вписванията, утвърдени със Заповед №РД-01-20/18.01.2019 г., изменени със Заповед № РД-01-408/30.06.2022 г., Заповед № РД-01-919/30.12.2022 г. и Заповед № РД-01-595/13.09.2023 г. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията, е наредено на служителите в звената и на служителите в Агенция по вписвания да бъдат изплатени суми за допълнителни възнаграждения за постигнати резултати за периода юли-септември 2024 г., съгласно Приложение - списък, което е неразделна част от тази заповед. В последното, представляващо неразделна част от оспорваната заповед, не е посочено името на жалбоподателката С. Б. К. и такова допълнително възнаграждение не й е заплатено за периода месец юли - септември 2024 г. Заповедта не е връчвана на жалбоподателката. От представените по делото писмени доказателства, съдът е установил, че С. Б. К. е служител в Агенция по вписванията на основание Заповед № ЧР-01-78/07.03.2022 г. на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията, с която е назначена на длъжността “Главен експерт“ в отдел „Анализ, методология и организация“, а от 18.07.2023 г. е назначена на длъжността “Главен експерт“ в звено „Сигурност на информацията“ в Агенция по вписванията съгласно Заповед N ЧР-01-571/29.06.2023 г. на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията,. Със заповеди №№ ЧР-01-1345/12.10.2023 г., ЧР-01-1560/14.12.2023 г. и ЧР-01-161/29.03.2024 г. - всички, издадени от ответника, от 18.10.2023 г. К. е командирована в Национално бюро за правна помощ /НБПП/ по реда на чл. 86а от Закона за държавния служител, където полага труд и към датата на издаване на процесната заповед. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискването за форма, изразяващо се в липса на мотиви. Оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на императивната разпоредба на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, а именно - актът не съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. Направил е извод, че само на това основание - липсата на задължителни реквизити в оспорвания индивидуален административен акт, съобразно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, актът следва да бъде отменен като незаконосъобразен, издаден при наличие на порок по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. След обстоен анализ на относимите материалноправни норми съдът е приел, че заповедта е издадена и при съществено нарушение на административно-производствените правила, т.е. налице е и порок по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. Според нормата на чл. 25, ал. 5 т. 3 от НЗСДА, за служителите, командировани по реда на чл. 86а от Закона за държавния служител, длъжностното лице, което определя оценката, е ръководителят в приемащата администрация, който възлага задачите и отговаря за дейността на командирования. От друга страна съгласно чл. 25, ал. 3 от НЗСДА допълнителните възнаграждения на държавни служители, командировани по реда на чл. 86а от Закона за държавния служител се определят и изплащат от изпращащата администрация въз основа на индивидуална оценка. Съдът е приел, че в случая тази процедура не е спазена от ответника по отношение на жалбоподателката. На следващо място съдът е посочил, че заповедта не съответства и на целта на закона, тъй като в конкретния случай правомощията на ответника при определяне допълнително възнаграждение на жалбоподателката за постигнати резултати през периода месец юли - септември 2024 г. са упражнени превратно, по начин, който нормативната уредба не предвижда, променяйки поставената оценка от прекия ръководител на служителя по недопустим начин, а и лишавайки К. от възможността да се запознае с издадения административен акт в пълния му обем, да участва в административното производство и не на последно място да обжалва така издадения административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото не е спорно, че за процесния период С. Б. К. на длъжност "Главен експерт" в звено „Сигурност на информацията“ в Агенция по вписванията е командирована да изпълнява службата си в Национално бюро за правна помощ към Министерство на правосъдието, като със Заповед № ЧР- 01- 161 от 29.03.2024 г. на основание чл.86а, ал.1 от ЗДСл. е продължен срокът на командироването, извършено с предходни заповеди, до две години, считано от 30.03.2024 г. до 17.10.2025 г. включително. Първата заповед за командироване е с № ЧР -01 -1345/12.10.2023 г., като в нея изрично е посочено, че съгласно чл.86а, ал.4 от ЗДСл. за времето на командироването държавният служител получава основната си заплата, съответно основното си възнаграждение, и допълнителни възнаграждения от Агенция по вписванията, като НБПП изпраща периодично на агенцията оценка за работата на командирования служител и друга информация, необходима за оценяване на изпълнението на длъжността му. При изплащане на допълнително възнаграждение за постигнати резултати на държавен служител – чл.67, ал.7, т.5 от ЗДСл., приложими са нормите на чл.67, ал.3 и ал.8 от ЗДСл. и тези на правилата, приети от съответната администрация на основание §2, ал.1 от ДР на Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация - Единни вътрешни правила за работните заплати в Агенцията по вписванията, и на приетите на основание. чл.28, ал.7 от ЕВПРЗАВП Правила за определяне на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати в Агенция по вписванията / Приложение №2 към чл.28, ал.7/. Съгласно посочената в обжалваната заповед разпоредба на чл.67, ал. 8 от ЗДСл., допълнителното възнаграждение по ал. 7, т. 5 /за постигнати резултати/ се определя за точно и в срок изпълнение на поставените задачи, като се изплаща четири пъти годишно - през месец април, юли и октомври за текущата година и през месец януари - за предходната година, въз основа на оценка по ред, определен в наредбата по ал.3. Според т.2 от Раздел I на Правилата за определяне на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати в Агенция по вписванията, допълнителното възнаграждение на служителите в агенцията се определя за постигнати резултати въз основа на оценката на звеното, в чиито състав работят и индивидуалната им оценка, като степените на оценка са посочени в т.10 на раздел III. Съгласно чл.28, ал.3 от ЕВПРЗАВП, допълнителни възнаграждения на държавни служители от Агенция по вписванията, командировани по реда на чл.86а от ЗДСл. се определят и изплащат от изпращащата администрация въз основа на индивидуална оценка. В случая за командированата по реда на чл.86а от ЗДСл С. К. изрично в издадената заповед за командироване е посочено, че служителката ще получава задачи от НБПП, а за времето на командироване ще получава основната си заплата, съответно основното си възнаграждение и допълнителни възнаграждения от Агенция по вписванията. Предвидено е НБПП да изпраща периодично на Агенция по вписванията оценка за работата на командирования служител и друга информация, необходима за оценяване изпълнението на длъжността му. Съгласно чл.25, ал.3 от посочената Наредба, допълнителните възнаграждения на държавни служители, командировани по реда на чл.86а от ЗДСл., се определят и изплащат от изпращащата администрация въз основа на индивидуална оценка, а по силата на чл.25, ал.5, т.3 от Наредбата за служителите, командировани по чл.86а от ЗДСл, длъжностното лице, което определя оценката, е ръководителят в приемащата администрация, тъй като последният възлага задачите и отговаря за дейността на командирования. Безспорно се приема по делото, предвид изявлението на ответника в писмен отговор с Вх. № 3329/20.05.2025 г., че за С. К. от Агенция по вписванията не е изготвена индивидуална оценка за процесния период, както и не е изискана такава от приемащата администрация - Националното бюро за правна помощ, където на основание чл.86а от ЗДСл. К. е била командирована, каквато и да било информация, имаща отношение към работата й там, респективно с оглед нейната индивидуална оценка. Както се цитира по-горе в издадената заповед, предмет на настоящото оспорване, жалбоподателката не фигурира в списъка на служителите в звената и на служителите в Агенция по вписванията, на които да бъдат изплатени суми за допълнителни възнаграждения за постигнати резултати за периода юли - септември 2024 г. Видно от доказателствата по делото е представена индивидуална оценка от ръководителя на приемащата администрация - Председател на НБПП с писмо изх. № 24- 305-219/20.09.2024 г., ведно с докладна записка от Директор на Дирекция "Правна помощ" и е определена оценка за изпълнение на поставените задачи в НБПП, съгласно НУРОИСД - "Изпълнението надвишава изискванията". Тази оценка безспорно не е взета предвид при издаване на оспорената заповед в нарушение на посочените по - горе разпоредби, поради което правилно административният съд е приел, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до незаконосъобразност на оспорената заповед и противоречието й с материалния закон. От цитираните материалноправни норми е видно, чеза да е налице фактическият състав на чл. 67, ал. 8 от ЗДСл. следва да бъде осъществена от административния орган процедура по ЗДСл, НУРОИСДА ЕВПРЗАВП, при спазване на приетите на основание чл.28, ал.7 от ЕВПРЗАВП правила за определяне на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати в Агенция по вписванията, когато със съответния акт е определена индивидуална оценка на служителя, а в случая изискуемата процедура не е спазена за процесния период спрямо служителката С. К. при издаване на оспорената заповед. От друга страна, както правилно е приел съдът, в Заповед № РД-01-1146/23.10.2024 г. на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията, и в административната преписка по издаването й, не се съдържат фактически основания, съображения на органа защо С. К. не фигурира в списъка на служителите в звената и на служителите в Агенция по вписванията, на които да бъдат изплатени суми за допълнителни възнаграждения за постигнати резултати за периода юли - септември 2024 г. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения акт. Не са налице сочените касационни основания, обуславящи отмяна на първоинстанционното съдебно решение. Съдът е установил релевантните за спора фактически обстоятелства, преценил е всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Крайният извод на съдебния състав за отмяна на оспорения акт и връщането на преписката на административния орган, касаеща оспорената част на акта, кореспондира със събраните по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка. Предвид изложеното настоящият касационен състав приема, че решението на АССО като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора претенцията на ответната страна С. Б. К. за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, като й се присъдят разноски по делото в размер на 715,81 евро, която сума се получава след превалутиране на сумата 1400 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 11.10.2025 г. с адвокат Б. А., съгласно чл.12 от Закона за въвеждане на еврото, в сила от 01.01.2026 г. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение
Цитирани разпоредби
34- чл. 28, ал. 7
- чл. 67, ал. 7, т. 5
- чл. 67, ал. 8
- чл. 86
- чл. 146, т. 2 АПК
- чл. 146, т. 3 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК
- чл. 59, ал. 2 АПК
- чл. 28, ал. 3 ЕВПРЗАВП
- чл. 28, ал. 7 ЕВПРЗАВП
- чл. 25, ал. 3 НЗСДА
- чл. 25, ал. 5, т. 3 НЗСДА
- чл. 107, ал. 14, т. 5
- чл. 12
- чл. 13, ал. 1, т. 1
- чл. 18, ал. 1, т. 6
- чл. 19, т. 5
- чл. 2
- чл. 208
- чл. 209, т. 2
- чл. 24
- чл. 25, ал. 3
- чл. 25, ал. 5, т. 3
- чл. 25
- чл. 27
- чл. 28, т. 32
- чл. 54, ал. 4
- чл. 6, ал. 4
- чл. 67, ал. 3
- чл. 78, ал. 4
- чл. 86, ал. 1
- чл. 86, ал. 4