Определение № 37 от 16.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 35/2023 г.

Производството е по чл.135 от АПК. Образувано е въз основа на определение №1066/ 7.08.2023 г. по адм.д.№ 456/ 2023 г. по описа на Административен съд-Пазарджик. Съдът твърди, че делото следва да се разгледа от районния съд, тъй като спорът е гражданскоправен и се претендира обезщетение за претърпени вреди от неподдържано стълбище от сграда на общинска детска градина. Делото е изпратено на административния съд с определение №260/ 18.04.2023 г. по гр.д.№ 337/ 2023 г. по описа на Районен съд- Велинград. Районният съд приема, че искът е заведен с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което подсъдността не е на общия съд. Претендира се обезщетение за вреди от бездействие на длъжностно лице, което е директор на общинска детска градина, като приложимите процесуални норми са тези по АПК. Настоящият смесен петчленен състав след като извърши проверка на фактите по делото установи следното: Районен съд- Велинград е сезиран с искова молба, подадена от Г. Пешева против ответника Община Велинград с обективно съединени искове. Иск с цена 25 000 лева, ведно със законната лихва, е предявен за обезщетение на претърпени неимуществени вреди поради фрактури на два долни крайника. Предявен е също иск за обезщетение на претърпени имуществени вреди с цена 654, 80 лв, представляващи разходи за консумативи за обездвижване на крайниците. Ищцата твърди, че на определена дата е паднала на стълбището на общинска детска градина "Слънчице" в гр.Велинград поради неравности от изронен бетон, запълнени с дъждовна вода. Сочи, че причината за настъпилите травми е в бездействието на съответното длъжностно лице, което ответникът е назначил на основание чл. 217, ал. 3 от ЗПУО, да информира общината за нарушената повърхност. Не е изпълнено и задължение да се поддържат стълбите в безопасен вид. Трудовият договор, съгласно цитираната правна норма, се сключва между кмета на общината и директора на общинската детска градина. Като правно основание на претенциите ищецът сочи чл. 49 от ЗЗД вр. с чл.1 от ЗОДОВ. Правното основание на исковата претенция се определя от наведените с исковата молба обстоятелства. Това е от значение и за определяне подсъдността на спора - на общия или на административния съд. Неправилно районният съд приема, че правното основание на исковете е чл. 1 от ЗОДОВ. Не ищецът, а съдът е този, който определя правното основание на предявения иск. Едновременното посочване на чл. 49 от ЗЗД и чл.1 от ЗОДОВ в исковата молба не освобождава съда от задължението да определи правното основание на спора въз основа на наведените факти. В случая не е налице спор по чл. 1 от ЗОДОВ. Административната дейност има различни форми, като административни актове се издават само при осъществяване на нормотворческа и правоприлагаща форми. Законът дава възможност да се търси обезщетение за вреди и от фактическо действие или бездействие на длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая обаче не се търси обезщетение за вреди от бездействие на длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност. Правоотношенията, от които се търси обезщетение за неимуществени вреди са гражданскоправни. Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Ищецът твърди, че общината следва да бъде осъдена да заплати обезщетение, защото длъжностно лице, което е назначено по чл. 217, ал.3 от ЗПУО по трудов договор не е изпълнило свои задължения, в резултат на което площадка на общинска детска градина е с нарушена повърхност и е станала причина за настъпване на инцидент. Освен това в исковата молба се твърди, че не е изпълнено задължението да се поддържа част от сграда на детска градина, общинска собственост. Нито възлагането на работа с трудов договор, нито дейността на общината по поддържане на сграда, общинска собственост, представляват административна дейност. В такъв смисъл виж и т. 3 от Постановление №2/ 19.05.2015 г. по т.д.№2/2014 г. на ОСГТК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, според която "делата по искове за вреди, произтичащи от транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения, собственост на държавата и общините, са подсъдни на гражданските съдилища", защото отношенията между страните са равнопоставени. Общината не действа като орган на власт, защото в създадените отношения няма подчинение или зависимост. Предвид изложеното делото следва да бъде изпратено на районния съд. На основание чл.135, ал. 4 от АПК, петчленният съдебен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд