Определение № 171 от 23.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 1559/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на А. Н. М. и С. В. С., двамата от [населено място], срещу решение от 12.12.2013 г. по гр. д. № 1665/2013 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-В състав в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 124 състав решение № І-124-45 от 24.10.2012 г. по гр. д. № 3909/2012 г. за отхвърляне на предявените от тях срещу [фирма], [населено място] искове по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение на договор за строителство от 09.01.2007 г. в размер на по 7 200 лв. за периода от 30.01.2009 г. до 27.01.2012 г. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова част. Приложено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. Ответникът – [фирма], [населено място] – не заявява становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. – за търговски дела. Тази хипотеза е налице и в настоящия случай. Касае се за обективно и субективно съединени искове, всеки от които е с цена под установения в закона лимит: предмет на касационната жалба са два от предявените срещу ответника [фирма], [населено място] искове, а именно – исковете за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение на процесния договор за строителство за сумата 7 200 лв., надхвърляща размера на уговорената неустойка. С оглед цената на всеки от посочените искове, постановеното по тях въззивно решение е изключено от касационен контрол. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение