Определение № 847 от 27.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1256/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Делото е образувано по касационната жалба на С. Ц. А., чрез адвокат Ч. Ч. от АК-П., против въззивното решение № 493 от 29.12.2022 год. на Окръжен съд – [населено място], постановено по в. гр. д. № 612/2022 год. С него е потвърдено първоинстанционното решение № 213 от 5.08.2022 год. по гр. д. № 1252/2021 год. на Районен съд – [населено място], с което е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 67 ЗС, по отношение на [община], че учреденото в полза на С. Ц. А. с нот. акт № ..... от 19.12.2003 год. право на строеж на масивна постройка „Цех за производство на мебели и столове”, на един етаж, застроена площ 648 кв. м., в недвижим имот, собственост на [община], представляващ УПИ ІІІ - промишлени нужди, в кв. .... по плана на [населено място] е погасено по давност. Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение при наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска отмяната му и вместо това предявеният иск бъде отхвърлен. Ответната [община] не е взела становище. Жалбата, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, отговаряща на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружена от изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК и насочена срещу решение, подлежащо на касационно обжалване, е процесуално допустима. По поддържаните в изложението на касатора основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Първо г.о., намира следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което е признато за установено, че учреденото на ответника право на строеж не съществува като погасено по давност, съгласно чл. 67 ЗС, въззивният съд приел, че в законовия срок от придобиване на правото на строеж от неговия праводател ответникът не го е реализирал. Възраженията му за наличие на обективни пречки, свързани и с липсата на оказване съдействие от страна на общината, са приети за неоснователни. Съдът се е позовал на приетите заключения на техническата експертиза, въз основа на която е установено, че липсата на нивелетен план и материализирани на място осови точки не са пречка за реализиране на строителството. Вещото лице е установило наличието на издадени строителни книжа – разрешение за строеж № 858 от 20.04.2004 год. за изграждане на „Цех за мебели и столове”, въз основа на одобрени технически проекти на името на ответника, същото е презаверено на 19.04.2007 год. Установено е и наличието на строително петно за сградата, което съответства на предвиденото в плана, по одобреното частично изменение на ПУП, като е налице и издададена виза за строеж на 30.12.2003 год. Липсват доказателства за противопоставяне или липса на съдействие от страна на общината, като собственик на парцела. Установено е по делото, че в парцела е построен трафопост от праводателя на ответника, въз основа на издадени строителни книжа и за същия е издадено разрешение за ползване от РДНСК. Съдът приел, че строителството на една от сградите, за които е било учредено право на строеж на праводателя на ответника е неотносимо към спора за несъществуването на неговото право на строеж, предмет на последващата разпоредителна сделка. Доказателства за друго строителство в парцела не са представени. По въпроса за началния момент, от който започва да тече срокът за реализиране правото на строеж, съдът се е позовал на разясненията в ТР № 1/2011 год. на ОСГК на ВКС относно неотносимостта на последващо прехвърляне на правото на строеж в отношенията между суперфициаря и собственика на земята. Въз основа на установените по делото факти за липса на реализиране на правото на строеж на ответника в законовия срок, за което липсват доказателства да се дължи на неоказване на съдействие или противопоставяне на собственика на земята, съдът е направил извод за погасяването му по давност, съгласно чл. 67 ЗС. Искането на касатора за допускане на обжалването се поддържа в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: Въззивният съд, като инстанция по същество, задължена ли е да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор и да посочи защо игнорира дадени доказателства”, като касаторът се позовава на противоречие с решение № 104 от 9.10.2019 год. по гр. д. № 625/2019 год. ІІ г. о. Касационното обжалване не може да бъде допуснато, тъй като поставеният въпрос, несъмнено значим при решаване на спора, не е обусловил решаващата воля на съда в обжалваното решение, а от друга страна не се констатира противоречие. Видно от изложените в него мотиви въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с доводите на страните е направил своите фактически и правни изводи по спора за прехвърленото на ответника, сега касатор, право на строеж за построяване на посочената в акта постройка. В доказателствената тежест на последния е да установи наличието на обективни пречки за реализиране на това право в законовия срок, съгласно възраженията му срещу иска, което не е осъществил. Д. в касационната жалба за започнато реализиране на правото на строеж с построяване на трафопоста не може да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като такова възражение не е релевирано в отговора на исковата молба, нито е поддържано при разглеждане на делото. От друга страна, касаторът е придобил право на строеж върху конкретна постройка, построяването на която означава реализиране на това му право, но не и позоваване на реализиране на правото на строеж, учредено на неговия праводател, за строеж на една от сградите – трафопост. В този контекст и поставеният втори въпрос в изложението, така както е формулиран, всъщност не е относим към решаващата воля на съда в решението и не може да обоснове поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, извън липсата и на конкретно изложени съображения в тази насока. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение и допускане на обжалването не може да се постигне посредством навеждането на доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, каквито се съдържат в изложението. Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение, като основание за допускане на касационното му обжалване. Твърдяното от касатора противоречие на действителното правно положение не може да обоснове наличието му, а прочитът му не разкрива такива съществени пороци от кръга на твърдените от касатора, които да обосноват извод за допускане на касацията както поради очевидна неправилност, така и поради вероятна нищожност или недопустимост. При служебната проверка настоящият състав не констатира вероятност за наличие на такива пороци доколкото решението е постановено по предявения иск и е съобразено със закона и практиката по приложението му. По тези съображения, Върховният касационен съд, І г.о.