Определение № 483 от 30.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2343/2021 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.372/23.03.21 по г.д.№.146/21г. на ОС Плевен е потвърдено определение №.40/22.01.21 по г.д.№.50/21г на РС Левски, с което производството по делото е прекратено като недопустимо. Постъпила е частна касационна жалба от Б. Й. Б., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалвания акт съдът е оставил без уважение както искането за отвеждането му, така и частната жалба. Изложил е мотиви, че жалбоподателят е заявил единствено, че няма доверие на Плевенски окръжен съд - без да сочи конкретни обстоятелства, на които основава това твърдение; 1 че основанията за отвод на съда са регламентирани в чл.22 ал.1 ГПК и не е налице нито една от хипотезите по т.1-т.5 ГПК; че не е налице и тази по т.6 ГПК - други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в безпристрастността на съда-доколкото подобни не съществуват, а и самият жалбоподател не е сочил наличие на такива. По съществото на жалбата е изяснено, че с исковата молба се претендира установяване неистинност на два документа /бележки за алкохолен градус, издадени от ответника през 2014г. и 2016г. за общо 55л. етилов алкохол със съдържание 40 градуса/ с твърдения, че същите съдържат неверна информация относно вписания градус на находящ се у ищеца алкохол - поради което му е била наложена глоба в размер на 16722лв. от Митница Свищов, потвърдена със съдебно решение. Посочено е, че се касае за акцизни данъчни документи, които съставляват частни писмени документи /чл.85 ЗА, чл.84 ал.1 т.1 ЗА/, издадени от лицензиран складодържател или регистрирано по Закона за акцизите лице, за удостоверяване на възникнало задължение за начисляване и заплащане на акциз. Отразено е, че по принцип оспорването на верността на документа като средство за защита срещу обвързващата материална доказателствена сила влиза в действие само срещу материалната доказателствена сила, каквато имат официалните свидетелстващи документи; при частните такива - каквито са процесните - защитата срещу материалната доказателствена сила не е подчинена на изискванията за оспорване на истинността на документ, защото съдът не е обвързан от нея. Поради това и по реда на чл.124 ГПК може да се оспорва само автентичността на частен свидетелстващ документ, не и неговата верност. Същевременно за ищеца не е налице правен интерес за установяване, че двата акцизни документа са с неверно съдържание, тъй като е приключило административното производство, в което той се е позовал на тях /с постановеното решение по а.н.д.№.303/17 на РС Червен бряг, потвърдено с решение от 11.07.18 по а.д.№.523/18 на АС Плевен, е прието, че представените от жалбоподателя документи за заплатен акциз са за алкохол, различен от иззетия; поради това и те се явяват неотносими към приключилото производство по налагане на административно наказание/. При тези обстоятелства наведените твърдения, че правният интерес се обосновава от възможността да се иска ревизиране на административнонаказателното производство, тъй като именно заради тези два документа е била наложена глоба от 16722лв., са намерени за неоснователни. Отделно от 2 това е посочено, че, ако се приеме, че правният интерес се свързва с възможността да се иска отмяна на влязлото в сила решение на административния съд, то в случая не е налице хипотеза на чл.239 т.3 АПК, при която решението е основано на документ, който по надлежен съдебен ред е признат за подправен. Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ал.1 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ГПК. Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, като преповтаря дословно съдържащите се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по същество /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не трябва да се допуска. Само за пълнота следва да се посочи, че представените документи вече са били приети и обсъждани в приключило с влязъл в сила съдебен акт административно производство /в което страната е следвала да упражни правото си на защита във връзка с тях/, а относно допустимостта на производството по установяване на неистинност на документ е налице задължителна практика на ВКС, в това число и обобщена с ТР №.5/14.11.20, ОСГТК на ВКС, която е съобразена с оспореното определение. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,