Определение № 50175 от 06.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3129/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Д. Х. Г. срещу решение № 45/26.03.2021г. по в. гр. дело № 114/2021г. на Русенски окръжен съд /РОС/, с което е отменено първоистанционното решение № 260448 от 20.11.2020г. на Русенски районен съд /РРС/ и вместо него е постановено ново решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу П. Б. К. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 25 000 лв. – главница по запис на заповед, издаден на 09.04.2008г. и сумата 2 500 лв. – разноски по делото, по изпълнителен лист № 3984 от 26.11.2008г., издаден по гр. д. № 4489/2008г. на РРС, поради изтекла погасителна давност. Касаторът – ищец поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл обратно на императивната норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и на ТР № 2/26. 06. 2015г. по тълк. дело № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС, като не е съобразил, че първоначално образуваното изпълнително дело въз основа на издадените заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист е прекратено по право на 21.09.2012г., когато е изтекъл двугодишният срок от последното предприето изпълнително действия, което в случая е влизането в сила на решението по иска по чл. 422 ГПК, с което е признато вземането. Не е съобразил също, че подадената от взискателя по изп. дело молба от 20.05.2016г. за извършване на опис на движими вещи не е прекъснала давността, тъй като молба с такова съдържание е била вече подадена по прекратеното на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изп. дело, а и тя не съставлява валидно предприето изпълнително действие съгласно ТР № 2/26. 06. 2015г. по тълк. дело № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС. Поради това към момента на образуване на второто изп. дело за процесното вземане през 2019г. погасителната давност е била изтекла, при което предявеният отрицателен установителен е основателен. Счита за неправилен и извода на въззивния съд, че първото процесно изп. дело е било спряно през периода: 26.03.2009г. – 20.05.2016г., а не до 21.09.2010г., когато влиза в сила съдебното решение по иска за установяване на вземането. Моли атакуваното въззивно решение да бъде отменено и вместо него – постановено ново решение, с което отрицателният установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК да бъде уважен изцяло. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, поради очевидна неправилност на атакуваното решение, тъй като въззивният съд се е произнесъл обратно на императивната норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и на ТР № 2/26. 06. 2015г. по тълк. дело № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС, а и неправилно е приел, че изпълнителното производство е било спряно за периода от 26.03.2009г. до 20.05.2016г.. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът формулира следните въпроси: 1. Кой е моментът на възобновяване на изпълнително производство, спряно с определение на съда до постановяване на влязло в сила решение по иск с правно основание чл. 422 ГПК – моментът, в който съдебното решение е влязло в сила, т.е. отпаднало е основанието за спиране, или моментът, в който изп. дело бъде възобновено с акт на съдебния изпълнител?; 2. Изтекъл ли е двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и 5 годишната погасителна давност в случаите, в които по искане на взискателя, в молбата за образуване на изп. дело е поискано извършване на определени изпълнителни действия, но същите не са извършени в тези срокове, поради бездействия на частния съдебен изпълнител и/или взискателя?; 3. От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му? и 4. Кой е моментът, от който започва да тече 5 годишната погасителна давност при прекратяване на изпълнителен процес поради бездействие на взискателя по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК?, по които поддържа разрешаването им в противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в: решение № 755/19.03.1964г. по гр. д. № 2951/63г. на Първо г.о.; решение № 451/29.03.2016г. по гр.д. № 2306/21015г. на Четвърто г.о.; решение № 31/09.09.2010г. по т.д. № 400/2009г. на Второ т.о.; решение № 76/07.06.2011г. по т.д. № 634/2010г. на Първо т.о.; решение № 45/30.03.2017г. по т.д. № 61273/2016г. на Четвърто г.о.; решение № 451/29.03.2016г. по гр.д. № 2306/20015г. на Четвърто г.о. и решение № 112/02.07.2020г. по гр. д. № 2877/2019г. на Четвърто г.о.. Ответникът по касационната жалба - П. Б. К., депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който заявява становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а евентуално – за неговата правилност. Моли за присъждане на направените пред касационната инстанция деловодни разноски. Въззивният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 439 ЗЗД за признаване за установено, че поради изтекла погасителна давност, ищецът не дължи на ответника присъдените със заповед за изпълнение процесни парични суми, за които е издаден изпълнителен лист, впоследствие признати и с влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 422 ГПК. Решаващите правни изводи на въззивния съд по въпроса за погасителната давност в процесния изпълнителен процес и за действието във времето на ППВС № 3/1980г. и на ТР № 2/26. 06. 2015г. по тълк. дело № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС, са че според чл. 14 ЗНА тълкувателното решение има действие занапред, тъй като липсва изрична разпоредба, придаваща му обратно действие. При постановяване на нов тълкувателен акт, с който се изоставя вече дадено тълкуване, старото тълкуване важи до неговата отмяна с новия тълкувателен акт. По процесното правоотношение горепосоченото тълкуване, обуславя според РОС извод, че до приемането на ТР № 2/26. 06. 2015г. по тълк. дело № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС погасителна давност по процесното висящо изпълнително дело не е текла. Поради това и второто изп. дело № 1043/2019г. е образувано преди да е изтекъл петгодишният давностен срок, следователно процесните вземания не са погасени по давност. По време на спрял изпълнителен процес, какъвто е бил първоначално образуваният през периода: 26.03.2009г. – 20.05.2016г., перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и погасителната давност, също са спрели да текат като срокове, поради което към 26.06.2015г. първото процесно изп. дело е все още висящо и от този момент на обявяване на новото тълкувателно решение е началото на погасителната давност. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, е спрял производството по настоящото дело до приключване на тълкувателно дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, образувано с разпореждане на Председателя на ВКС от 20. 02. 2020г., което е приключило с постановяване на ТР от 28.03.2023 г., при което са били налице основания за неговото възобновяване. Поставеният от касатора трети въпрос е получил своето задължително разрешение в постановеното тълкувателно решение и дадените правни разрешения от въззивния съд в атакуваното решение са съобразени с него, поради което по този въпрос не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Същевременно е образувано друго тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС с разпореждане от 09.03.2023 г., третият въпрос от предмета на което: Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?, е от обуславящо значение за изхода на настоящия правен спор, като корелира с поставените от касатора първи, втори и четвърти въпроси. Поради това е налице основанието на чл. 292, ал. 1, т. 7 ГПК вр. с чл. 292 ГПК за ново спиране на касационното производство. На основание изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение