Определение № 443 от 05.10.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. С определение №2567 от 10.02.2010г. по ч.гр.д.№1331/2010г. на Софийски градски съд е отменено определението от 13.08.2009г. по гр.д.№10917/2008г. на СРС, 31 с-в, в частта, с която е било прекратено производството по иска на Ю. М. К. срещу Е. Г. Ч.-Е. Ф. за прогласяване нищожност на сделката по нот.акт №91, т.VІІІ, н.д.1288/07г. на нотариус И. Д.. Определението на районния съд е оставено в сила в останалата обжалвана част, с която производството по другия обективно съединен иск по чл.108 от ЗС е било спряно до приключване на спора по гр.д.№22036/08г. на СРС, 32 с-в, който е приет за преюдициален по отношение на иска за собственост. Частна жалба срещу това определение и в двете му части е подадена от ответника Е. Г. Ч.-Е. Ф.. Жалбоподателката счита, че в нарушение на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС въззивният съд неправилно приел, че производството по иска за нищожност на договор следва да продължи, въпреки липсата на правен интерес от него. В нарушение на същото ТР на ОСГК въззивният съд неправилно спрял производството по иска за собственост, вместо да го прекрати. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, без да се излагат аргументи по него. Ответникът в производството Ю. М. К. отпорва жалбата. Подробни доводи излага в писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че в първата си част частната жалба е процесуално недопустима. Атакува се определение на въззивен съд, с което е отменено прекратително определение на първата инстанция и се възстановява висящността на предявен иск за нищожност на договор. Това определение на въззивната инстанция нито е преграждащо, нито пък е предвидена възможност за самостоятелното му обжалване. То не е и от категорията на определенията по чл.274, ал.3 от ГПК. Поради това в тази част частната жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Във втората си част, с която се атакува потвърдено спиране на производството по делото по иска за собственост, частната жалба е допустима. Не е налице обаче соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. В посоченото от жалбоподателката ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС се разисква съвсем различен въпрос, който не е стоял пред въззивния съд, а именно въпросът за невъзможността на касационната инстанция да постанови спиране на производството по делото при наличие на друг преюдициален спор, тъй като в този случай тя не може да вземе предвид решението по другото дело, а следва да разреши въпроса за законосъобразността на въззивното решение само на базата на фактите, настъпили до приключване на устните състезания във въззивната инстанция / с изключение на случаите, при които ВКС отменя въззивното решение и дава ход по същество на делото пред себе си. /. Въззивният съд разрешава съвсем различен въпрос – правилно ли е постановеното от първата инстанция спиране на производството по делото. Липсва противоречие по този въпрос между въззивното определение и посоченото от жалбоподателката ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС и затова по него не следва да се допуска касационно обжалване. Липсва и обосновка по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, затова соченото основание не следва да бъде разглеждано. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,