Определение № 2988 от 12.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3755/2023 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба от И. П. К., чрез адвокат М. М., срещу определение №1720/30.06.2023г. по ч.г.д.№1754/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение №26005/14.03.2023г. по г.д.№868/2019г. на Окръжен съд – Перник, с което е върната исковата молба и производството по делото е прекратено. Твърди се, че обжалваното определение е неправилно, тъй като за ищците е налице правен интерес от предявените искове. Претендира се неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Насрещните страни К. Д. Д. и М. Н. П., редовно призовани, не са депозирали писмен отговор и не изразяват становище по жалбата. Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Представено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в частната касационна жалба. В същото е посочено, че основание за допускане на обжалването е неправилността и незаконосъобразността на въззивното определение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон – чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Претендира се обжалването да бъде допуснато и в хипотезата на чл.280, ал.2 от ГПК, поради неговата очевидна неправилност. За да се произнесе, съставът на върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: Въззивният съд е потвърдил определение №26005/14.03.2023г. по г.д.№868/2019г. на Окръжен съд – Перник, с което производството по делото е прекратено като недопустимо. За да постанови този резултат съдът приел, че производството пред първостепенния съд е образувано по искова молба от И. П. К. и Т. И. Г. срещу К. Д. Д. и М. Н. П., с която след многократни уточнения, са предявени искове с правно основание чл.26 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №109/13.12.2018г., сключен между ответниците по делото и в условие на евентуалност иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за прогласяване на същия за относително недействителен по отношение на ищците. С определение от 25.11.2022г., като ищци и наследници на Т. И. Г., били конституирани И. К. /съпруга/ и децата му Й. Т. Г., С. Т. Ц., Т. Т. Н. и Д. Т. И.. Въззивният съд посочил, че правния интерес от предявените искове бил обоснован с твърдения, че ищците са кредитори по сключен по-рано предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот от 09.02.2017г. с Л. Д.. Съдът констатирал, че с влязло в сила решение по г.д.№433/2019г. на Окръжен съд – Перник предявеният от И. П. К. и Т. И. Г. иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на 09.02.2017г. предварителен договор е отхвърлен, тъй като същият не бил подписан от продавача Л. Д.. С оглед на това направил извод, че при отречено правно действие на предварителния договор, от който ищците черпят права и отречена възможност за обявяването му за окончателен, за същите липсва правен интерес от атакуването на последващия прехвърлителен договор по нот.акт №109/13.12.2018г. Обосновал, че прогласяването на договора за недействителен няма да рефлектира в правната им сфера, тъй като не биха могли да придобият собствеността върху прехвърления с него имот. При тези съображения първоинстанционното определение е потвърдено. Съставът на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване: Съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК допускането до разглеждане на касационната жалба е обвързано от наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, а именно: точно и ясно посочване на правния въпрос от касационния жалбоподател, който е включен в предмета на спора и е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. Върховният касационен съд не е длъжен да извежда въпроса от изложението към касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Проверката за законосъобразност на обжалвания акт се извършва след като той бъде допуснат до касационно обжалване. В конкретния случай, в инкорпорираното в жалбата изложение липсва формулиран въпрос, отговарящ на посочените по-горе изисквания, което води до извод за липса на основание за допускане на касационно обжалване (т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС). Твърденията в изложението представляват оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение, които не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Не са налице предвидените в чл.280, ал.2 от ГПК основания за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция, както и очевидна неправилност на оспорения съдебен акт по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, тъй като въззивното определение е мотивирано и обосновано. При постановяването му съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Такава не може да се изведе от мотивите на определението, нито да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,