Определение № 93 от 29.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 620/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационни жалби на [фирма] и Р. Т. Р. и двете приподписани от адвокат В. М. – Н. срещу решение № 71/26.03.2012 г. по в.т.д. № 41/2012 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/. С решението на ВАС е изменено /частично отменено, частично потвърдено/ отхвърлително решение на Варненски окръжен съд по иск по чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК на [фирма] срещу [фирма] и Р. Т. Р. за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на вземанията на ищеца – кредитор по издадената в негова полза заповед за изпълнение № 157/18.01.2010 г. по ч.гр.д. № 181/2010 г. на Бургаски районен съд. В изложенията за допускане на касационно обжалване по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към двете касационни жалби са формулирани два идентични въпроса по чл.280 ал.1 ГПК, единият от които е: Погасяване на задължението преди завеждане на акта за установяване на вземането или в хода на процеса представлява ли основание за отпадане на правния интерес на кредитора от водене на специалния установителен иск по чл.415 вр. 422 ГПК или следва предметните предели на спора да са очертани от състоянието към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК? Служебно известно на настоящият състав на ВКС е обстоятелството, че във ВКС е образувано тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС по някои въпроси, свързани с проблемите на заповедното производство, по които е налице противоречива практика. В т.9 от въпросите, предмет на това дело е следният въпрос: Към кой момент се установява съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение в производството по чл.422 ГПК и намира ли приложение в това производство нормата на чл.235 ал.3 ГПК по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение? При така образуваното тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и формулирани въпроси, свързани с проблеми на заповедното производство, както и с оглед сочения по-горе въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, формулиран в изложенията и на двете касационни жалби и във връзка с т.9 от въпросите по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав на ВКС счита, че на основание чл.229 ал.1 т.4 вр. чл.292 ГПК следва да се спре производството по настоящото дело до произнасянето на ОСГТК на ВКС по образуваното тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното и на основание чл.229 ал.1 т.4 и чл.292 ГПК, съдът: