Определение № 4777 от 07.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1917/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Обжалвано е решение № 83/16.02.2026 г. по в. гр. д. № 1895/2025 г. на ОС - Бургас, с което са отхвърлени искове по чл. 49 ЗЗД. Жалбоподателката – С. К. К., чрез процесуалния си представител поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като излага съображения за неправилност на същото. Ответните страни- „Медиатор 2010“ ООД и „Медиатор 2015“ ООД в общо писмено становище чрез процесуални представители, са изложили съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение ,е отхвърлил исковете на С. К. К. против „Медиатор 2010“ ООД с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000 лева /2045,20 евро/, представляващи негативни състояния, емоции, преживявания, увреждане на честта и достойнството, увреда на авторитета и доброто име, които са в пряка причинна връзка с публикуваните твърдения в две статии на новинарския уебсайт, който дружеството е стопанисвало до 14.02.2018г., а именно: статия от 23.12.2016г. на интернет адрес адрес: https://www.flagman.bg /article/117361.flagman. bg със заглавие „Присвоил ли е бургаски общински съветник средства от Световното първенство по УШУ?“ и статия от 01.04.2017г. на интернет адрес https://www.flagman. bg/article/ 124803 със заглавие „Прокуратурата се самосезира след публикация на „Флагман“ – разследва бургаски общински съветник“ и за отговорността на ответното дружество за допускане на разпространение на така описаните в обстоятелствената част на исковата молба коментари под всяка от двете статии, като неоснователни, недоказани и погасени по давност. Като е потвърдил същото решение и в останалата му част, въззивният съэд е отхвърлил и исковете на С. К. К. против „Медиатор 2015“ ООД в за осъждане на дружеството да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 16 000 лева /8180,80 евро/, изразяващи се в негативни състояния, емоции, преживявания, увреждане на честта и достойнството, увреда на авторитет и добро име, които са в пряка причинна връзка с публикуваните твърдения в четири статии, както следва: в статия от 29.0.2018г. на интернет – страницата https://www.flagman.bg/ article/1 69424 със заглавие „ [община] чака 30 000 лева от съветника С. К., прокуратурата го разследва с международна помощ; статия от 22.12.2018г. на интернет – адрес https://www.flagman. bg/ article/176936 със заглавие „Защо прокуратурата спря наказателното производство срещу общинския съветник от Бургас С. К.“; статия https://www.flagman. bg/ article/189100 от 06.06.2019г. на интернет – адрес със заглавие „Разследван за злоупотреби бизнесмен в Бургас го закъса, продава хотела си за над 1,3 млн. евро; статия от 18.06.2019г. на интернет– адрес https://www.flagman. bg/ article/189813 със заглавие „Прокуратурата „размрази“ разследването за присвояване срещу бургаския бизнесмен С. К.“ и отговорността му за допускане разпространение на така описаните в обстоятелствената част на исковата молба коментари под всяка статия, като неоснователни и недоказани. На основание чл. 280, ал. 3 ГПК касационната жалба следва да се остави без разглеждане по отношение на решението в частта му, с която е отхвърлен иска на С. К. К. срещу „Медиатор 2010“ ООД за сумата 4000 лева – обезщетение за неимуществени вреди представляващи негативни състояния, емоции, преживявания, увреждане на честта и достойнството, увреда на авторитет и доброто име, които са в пряка причинна връзка с публикуваните твърдения в две статии на новинарския уебсайт www.flagman. bg, който дружеството е стопанисвало до 14.02.2018г., а именно: статия от 23.12.2016г. на интернет адрес адрес: https://www.flagman.bg/article/117361. flagman. bg със заглавие „Присвоил ли е бургаски общински съветник средства от Световното първенство по УШУ?“ и статия от 01.04.2017 г. на интернет адрес https://www .flagman. bg/article/124803 със заглавие „Прокуратурата се самосезира след публикация на „Флагман“ – разследва бургаски общински съветник“ и за отговорността на ответното дружество за допускане на разпространение на така описаните в обстоятелствената част на исковата молба коментари под всяка от двете статии. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че по отношение на третата и четвърта статии, се основават изцяло на официално и публично изявление на прокуратурата относно фактите, а за последните две статии - че са били обект на подробно доказателствено изследване по НЧХД № 5467/2019г., по което с влязла в сила присъда е прието, че твърденията не осъществяват фактическия състав на престъпленията обида и клевета. Въззивният съд е изтъкнал, че фактът на предоставената финансова помощ от [община] и задължението за връщането ѝ е установен от представения по делото одитен доклад, а статията от 18.06.2019г. е основана на официално изявление на говорителя на РП – Бургас. По отношение на статията, публикувана на 29.09.2018г. със заглавие „ [община] чака 30 000 лева от съветника С. К., прокуратурата го разследва с международна помощ“ и подзаглавие „Досъдебното производство се проточило заради съдебни поръчки до чужбина“ е прието, че заглавието и съдържанието на статията се основават на представеното по делото удостоверение вх.№ 260728/20.02.2024г., издадено от прокурор в РП – Бургас и приложение към него вх.№ 261370/19.03.2024г., от които е видно, че в Районна прокуратура – Бургас е образувано ДП № 954/2017г. по описа на МВР – Бургас, пр. пор. № 1588/2017г. по описа на РП - Бургас за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК. Действително, по делото няма данни К. да е привлечен като обвиняем, а от представеното удостоверение от НСС се установява, че срещу него не се води досъдебно производство, но статията не съдържа твърдение за повдигнато обвинение, а за провеждащо се разследване. Прието е, че съществуването на досъдебното производство е факт и източник на този факт е изявление на Районна прокуратура – Бургас. Прието е, че спортният клуб, представляван от ищеца дължи на [община] сумата от 30 000 лева се установява от представения по делото договор № 63-00-125/06.04.2016г., сключен между [община] и Сдружение „Спортен клуб „Бей Син“, по силата на който [община] се задължава да предостави на Клуба финансови средства в размер на 30 000 лева за провеждане на Световно първенство по УШУ за деца и младежи в периода от 26.09.2016г. до 03.10.2016г. и одитен доклад от 30.03.2017г., според който „Сдружение „Спортен клуб „Бей Син“ е отчело разходи за настаняване на участници, които съгласно „Нормативни изисквания за провеждане на 6-то световно първенство по УШУ“ /“Регламент“/ се поемат от самите участници със заплащане на такса участие. По отношение на статия от 22.12.2018 г. със заглавие „Защо прокуратурата спря наказателното производство срещу общинския съветник от Бургас С. К.“ и подзаглавие „Държавното обвинение чака да пристигнат доказателства по международни канали“ се основават на изявление на говорителя на Районна прокуратура – Бургас, което е пресъздадено в съдържанието на статията. Прието е, че източникът на информация е цитиран, следователно твърденията в статията не могат да се квалифицират като противоправни и клеветнически. По отношение на статията от 06.06.2019г., се приема, че от представените по делото доказателства – удостоверение вх.№ 260728/20.02.2024г., издадено от прокурор в РП – Бургас и приложение към него вх.№ 261370/19.03.2024г., договор № 63- 00-125/06.04.2016г., е видно, че есключен между [община] и Сдружение „Спортен клуб „Бей Син“ и доклад за извършен одит на [община]. Съдът се е позовал на мотивите на присъда № 60/24.03.2023г., по НЧХД № 2819/2022г. на РС – Бургас, в които се посочва, че ДП № 215/2017г. по описа на ОД на МВР – Бургас и пр. вх.№ 954/2017 на Районна прокуратура – Бургас са образувани срещу неизвестен извършител за това, че противозаконно е присвоил чужди движими вещи – парични средства, предназначени за организация на Световно първенство по УШУ за деца и младежи, проведено в периода от 26.09.2016г. до 03.10.2016, която владеел – престъпление по чл.206, ал.1 НК. Досъдебното производство е спряно с постановление от 08.03.2023г. и към посочената дата няма привлечено към наказателна отговорност лице. Въззивният съд е посочил, че в процесната статия не се твърди, че К. е извършил престъпление, а че се води разследване за престъпление и този факт е установен от посочените по-горе писмени доказателства. Изразеното в статията мнение, което ищецът – въззивник оценява като негативно не може да се проверява за вярност, тъй като същото представлява коментар на факт, т.е. „оценъчно съждение“, което според практиката на ВКС не следа да се проверява за вярност. В допълнение към това трябва да се посочи, че ответникът е потърсил и публикувал становището на ответника в края на статията. Възражението на жалбоподателя, основано на представеното по делото съдебно решение 15769/17.08.2024г. на СРС по гр. д. № 623/2023г. е неоснователно, тъй като решението е постановено по отношение на ответник, който е възпроизвел статията и който е носил доказателствената тежест да установи фактите в нея без преди това да ги е проверил. По отношение на статията от 18.06.2019г., е прието, че се основава на изявление на представител на Районна прокуратура – Бургас за движението на досъдебното производство, образувано през 2017г. и се потвърждават от съдържанието на удостоверение № вх.№ 261370/19.03.2024г., в което е разписано, че досъдебното производство е възобновено на 31.05.2019г., тъй като са постъпили материали от изпълнена поръчка за международна правна помощ. Прието е, че тези твърдения не са клеветнически. По отношение на коментарите, публикувани под процесните четири статии за които се търси гаранционно обезпечителната отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД по отношение на ответника „Медиатор 2015“ ЕООД, в които се съдържат цитираните от ищеца нецензурни и обидни изрази и епитети, съдът е счел, че са мнения на трети лица, които не са свързани с дружеството – издател, поради което не могат да ангажират отговорността му по чл. 49 ЗЗД, като при това същи се премахнати дори без изрично искане от страна на К.. По отношение на публикуваните в статиите снимки, съдът е приел, че същите са извършени на публични места без данни за изразено от ищеца несъгласие за това, поради което и използването им от медията не следва да се санкционира. По изложените съображения въззивният съд е отхвърлил исковете. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния се представител поддържа, че решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: може ли да бъде ангажирана по реда на чл. 49 ЗЗД отговорността на електронна медия за анонимни коментари от трети лица с обидно, клеветническо или дискриминационно съдържание, на база на какви факти и доказателства следва да се направи преценка от страна на съда да пределите при упражняване на правото свободно да се изразява мнение по смисъла на чл. 39 от Конституцията на Република България и чл. 10 ЕКЗПЧ и налице ли е превишаване на тези предели при изказани негативни оценъчни съждения, засягащи конкретно лице, както и при предавене на инфармация,станала известна на делинквента посредством трети лизца,следва ли да се извърши преценка и анализ и да ангажира деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД при превишаване пределите на чл. 39, чл. 40 и чл. 41 КРБ и чл. 10 ЕКПЧ, във връзка с публично разпространени обидни и клеветнически твърдения по адрес на ищеца и от кога започва да тече погасителна давност при непозволено увреждане респективно счита ли се погасен по давност иск, при който са изминали повече от 5 г. от извършването на деянието, ако деецът е открит в по - късен момент, респективно от кога започва да тече погасителната давност при иск за непозволено увреждане, ако деецът е бил открит след изтичането на 5 г. от извършването на деянието.? Поддържа, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси свързани с възможността да се енгажира отговорност на медия по реда на чл.49 ЗЗД и на соченото основание. В практиката на ВКС е възприето даденото разрешение в решение № 7/04.06.1996 г. по конституционно дело № 1/1996 г. на Конституционния съд на РБългария, където в т. I е прието, че разпоредбите на чл. 39, 40 и 41 от Конституцията на Република България утвърждават като основни права на личността правото свободно да се изразява и разпространява мнение и правото да се търси, получава и разпространява информация. Посочва се, че правото да се търси, получава и разпространява информация по чл. 41, ал. 1 от Конституцията принадлежи на всеки - физически и юридически лица, и защитава както интереса на личността, така и интереса на обществото да бъдат информирани. То се отнася и за печата, и за другите средства за масова информация. От друга страна, чл. 41, ал. 2 от Конституцията гарантира на гражданите достъп до информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес. Конституционният съд приема също, че ограничаването на тези права е допустимо с цел охраната на други, също конституционно защитими права и интереси, и може да става единствено на основанията, предвидени в Конституцията. В константната си практика ВКС приема, че при налагането на тези ограничения органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт са длъжни да държат сметка за високата обществена значимост на правото да се изразява мнение, на свободата на средствата за масова информация и на правото на информация, поради което ограниченията (изключенията), на които тези права могат да бъдат подлагани, се прилагат ограничително и само за да осигурят защита на конкуриращ интерес. Решаващите правни изводи на съда за неоснователност на предявените искове с правно основание чл. 49 и чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди са в съответствие с тази практика. Границите на отговорността по чл. 49 ЗЗД се определят от степента на вината на лицето, което е било натоварено да извърши определена работа, и от обстоятелството дали деянието е извършено при или по повод на възложената работа и тя няма да се осъществи и в случая, когато натовареното лице е действало правомерно. В случая въззивното решение не е постановено в противоречие с тази практика. По въпроса касаещ отговорността на собственик на електронна медия за анонимни коментари от трети лица с обидно, клеветническо или дискриминационно съдържание съдът е постановил своето решение при съобразяване с практиката на ВКС. В казуалната практика на ВКС обективирана и в решение по гр.д. № 3778/2025 г. на I – г.о., цитирано и от самия жалбоподател е прието, че по реда на чл. 49 ЗЗД може да бъде ангажирана отговорността на собственик на електронна медия не само за публикувана в електронно медийно издание статия, съдържаща клеветнически твърдения и обиди, но и за публикуваните анонимни коментари, когато последните са с обидно, клеветническо или дискриминационно съдържание. В решението е посочено още, че ако собственик на електронната медия позволява публикуването на анонимни коментари към статиите, без да предвиди мерки за контрол на същите, правото на защита на засегнато от тези коментари лице чрез предявяване на иск по чл. 49 ЗЗД не може да бъде отречено. Посочва се също така, че опускайки публикуването на анонимни коментари към статиите, собственикът на електронна медия създава предпоставки за подобни посегателства, а оттам и потенциално настъпване на вреди, от което следва и неговата отговорност и задължение за премахване на подобни коментари. Посредством дейността на модераторите, на които дружеството възлага да следят за съдържанието на коментарите, настъпването на вреди може да бъде преодоляно, което сочи на същественото значение на обстоятелството какви мерки за контрол са били предвидени и как същите се осъществяват. Приема се, че когато електронната медия е публикувала уведомление до читателите да сигнализират, ако открият обиден за тях коментар и след постъпване на такъв сигнал премахне незабавно възприетото като обидно съдържание, отговорността на собственика й не може да бъде ангажирана. По отношение на коментарите с дискриминационно съдържание обаче собственикът на електронната медия е длъжен да осигури осъществяване на контрол и премахването им без за това да е необходимо уведомление, респ. искане от читател или от засегнатото от тези коментари лице, предвид установената в чл. 4 от Закона за дискриминацията забрана както на пряката, така и на непряката дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, както и предвид разпоредбата на чл. 5 от същия закон, съгласно която и тормозът на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 се смята за дискриминация. Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците по жалба следва да се присъдят разноски в размер на 270 евро за „Медиатор 2010“ ООД и 770 евро за „Медиатор 2015“ ООД направени за процесуално представителство пред ВКС. Предвид изложените съображения, съдът