Определение № 67 от 29.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 541/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] чрез адв. Н. П. срещу разпореждане № 11 от 06.01.2015г. по гр.д. № 391/2014 г на Смолянски окръжен съд, с което на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК е върната касационната жалба срещу въззивно решение, тъй като същото не подлежи на касационно обжалване с оглед цената на иска. В частната жалба се изтъква неправилно възприемане на данъчната оценка по чл.264 ал. 1 ДОПК за процесния имот, която съдържа данъчна оценка от 3390,40 лв. за земята – площ от 1160 кв.м, както и данъчна оценка за сградите в нея от 23 645,40 лв, или общо данъчната оценка на спорния имот е 27635,80 лв .Немотивирано съдът е възприел като цена на иска само оценката на земята, при положение се ответникът е осъден да отстъпи владението на застроен и незастроен имот ,както изрично е било претендирано и с иска, при това предмет на делото е и възражението за право на задържане, до заплащане на подобренията, претендирани на стойност 22 000 лева. В отговор ответниците по жалбата изтъкват ,че цената на иска е посочената от тях в исковата молба, а именно 3390,40лева. Макар че имотът е застроен и ответникът е осъден да отстъпи владението му, никъде не са визирани построени сгради, включително в диспозитива на съдебното решение. Частната жалба е допустима и основателна. С обжалваното разпореждане въззивният съд незаконосъобразно е изтъкнал чл. 280 ал.2 от ГПК ( ДВ бр.100 от21.12.2010), като не е съобразил и разясненията по ТР №8 по т.д №8/2012г ОСГК. В случая съдът не е обвързан със заявената от ищеца цена на иска, а от удостоверената съгласно 69 ал.1 т.2 данъчна оценка,която имотът има .Нейното представяне е било изискано и указано на ищеца ,т.е въпросът за цената е повдигнат служебно от съда съгласно чл. 70 ал.1 ГПК, като е било издадено съдебно удостоверение за снабдяване именно с данъчна оценка относно имота, предмет на иска по делото. Данъчната оценка е представена за него. От значение за установената цена на иска е тази идентичност, което имeнно е следвало да съобрази въззивният съд, а не тезата на ищците във връзка с касационното обжалване, коя стойност по данъчната оценка да се има предвид .Имотът е застроен.Според удостоверение от 29.05.2013г на Общ. Неделино (стр. 53 от гр.д №100/2013 по описа на РС Златоград) имотът е с данъчна оценка 27635,80лв, което е релевантния факт относно цената на иска за неговата ревандикация. Това обуславя и отмяна на обжалваното разпореждане за връщане на касационната жалба срещу въззивното решение. По изложените съображения ВКС, ІІІ г.о,