Определение № 246 от 29.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 198/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по подадената чрез адв.В. И. Ч. частна жалба на Г. Й. Т. срещу определение № 2968 от 28.11.2022г. по възз.ч.гр.д.№ 2025/2022г.на ОС - Бургас.С него е потвърдено определение № 5603/11.10.2022г. по гр.д.№ 5951/2022г. на РС - Бургас в обжалваната част, с която е прекратено производството по делото по предявените искове от Г. Й. Т. против „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД - [населено място] и „Български ВиК холдинг“ ЕАД за признаване за установено, че договорът от 30.11.2021г. за възлагане на Г. Й. Т. на управлението на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – [населено място] е действителен и не е прекратен и за осъждането на ответниците да продължат да възлагат на ищеца на управлението по договора. В частната касационна жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на обжалваното въззивно определение, като постановено в нарушение на материалния закон и немотивирано - основания за касационно обжалване по чл.281, т.3, предл.1 и 3 ГПК.Наред с въведените доводи, че основанията и редът за прекратяване на процесния договор за управление са уредени императивно с разпоредбите на чл.24, ал.1 и ал.2 на ЗПП, които дерогират разпоредбата на чл.287 ЗЗД, частният касатор поддържа, че обжалваното определение е немотивирано, тъй като въззивният съд е посочил, че ищецът може да атакува прекратяването на договора за управление по друг ред, но не е изразил изрично становище по отношение на изрично оспорените с частната въззивна жалба изводи на първоинстанционния съд, че ищецът разполага с възможността да предяви за защита на правата си по чл.604 КПК и не е изяснил какъв точно е правният ред за защита на правата на ищеца.Искането е за отмяна на обжалваното определение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси: 1.Какъв е редът за защита на освободен управител на акционерно дружество – публично предприятие при незаконосъобразни решения на общото събрание на акционерите/едноличния собственик на капитала/, взети при грубо нарушение на императивните изисквания на Закона за публичните предприятия? 2.Законът за публичните предприятия явява ли се специален спрямо Търговския закон и Закона за задълженията и договорите по отношение на разпоредбите относно избор и освобождаване на управител/изпълнителен директор на дружеството – публично предприятие и следва ли съдът да изследва законосъобразността на прекратяването на договора за управление на основанията, посочени в Закона за публичните предприятия? Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното: Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд за липса на правен интерес от предявения положителен установителен иск за съществуването на договорно правоотношение, основан на приетата за приложима и за настоящия случай съдебна практика, обективирана в решение № 127/29.10.2010г. по т.д.№ 20/2010г. и определение № 535/18.07.2013г. по ч.т.д.№ 2472/2013г., и двете на I т.о.Изложил е подробни съображения за характера, съдържанието, сключването и прекратяването на договора за управление на търговско дружество.На тях са основани изводите, че прекратяването на договора за управление на търговско дружество, поради незаконосъобразни решения на едноличния собственик на капитала и на съвета на директорите, може да се атакува по друг ред, не и по пътя на установяване валидността на правоотношението.Въззивният съд е посочил, че неизпълнението на един двустранен договор може да е основание за претендиране на обезщетение от неизпълнението, съгласно чл.82 и сл.ЗЗД.Изведени са решаващи мотиви, че е недопустимо да се претендира осъждането на ответниците са продължат възлагането на управлението на дружеството на ищеца, предвид невъзможността да се установи съществуването на права по прекратен договор, тъй като съдът не би могъл да преценява законосъобразността на решенията на едноличния собственик на капитала и на съвета на директорите по пътя на косвения съдебен контрол. Поставените от частния касатор въпроси, касаещи правният ред за защита на освободен управител на акционерно дружество – публично предприятие и правните основания за прекратяване на договора за управление на дружество– публично предприятие, не притежават характеристиките на правни по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Въпросите не само са общи и теоретични, но и по тях въззивният съд не се е произнасял и, съответно, по тях липсва формирана правна воля. От друга страна, поставените въпроси не съответстват на решаващите изводи на въззивния съд, отричащи правния интерес от предявените искове. Наред с това, значимостта по конкретното дело на въпрос № 1, касаещ реда за защита на освободен управител на акционерно дружество – публично предприятие, следва да бъде отречена и поради това, че въззивният съд не е имал правомощия да дава указания на ищеца какъв е редът за защита на правата му. Ето защо, поставените въпроси не могат да бъдат определени като обуславящи за изхода на спора по смисъла, изяснен в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. За пълнота на изложението следва да се посочи, че по поставените въпроси частният касатор не обосновава приложното поле на въведената допълнителна предпоставка за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010г.по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, основанието за допускане до касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК „от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ изисква или 1) разглеждането на въпроса да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или 2) разглеждането на въпроса да допринася за осъвременяване на тълкуването на създадената съдебна практика с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или 3) когато законите са непълни, неясни или противоречиви, разглеждането на въпроса да допринася да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай частният касатор не обосновава нито една от дефинираните форми на основанието по т.3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не са въведени доводи по поставените въпроси да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Доводите за липса на практика на касационната инстанция, предвид на това, че ЗПП е сравнително нов закон, се свързват с третата дефинирана форма на основанието по т.3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.Нейното приложно поле също е необосновано, тъй като е следвало, но не са въведени доводи за непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, което да налага създаването на съдебна практика. Същевременно, следва да се отбележи, че за хипотези, достатъчно сходни според съществените си белези с настоящата (макар за дружества с организационна форма на ООД, но доколкото страните по спора са аналогично обвързани единствено от мандатно правоотношение), е налице формирана практика на ВКС( решение № 234/23.12.2016г. по т.д.№ 54/2016г., I т.о., решение № 247/11.01.2013г. по т.д.№ 46/2012г., II т.о., определение по ч.т.д.№ 1627/2022г., определение по ч.т.д.№ 286/2023г. II т.о. и др.), според която лице, което не е съдружник, няма регламентирано от ТЗ „право“ да бъде управител. Овластяването му за такъв може да бъде оттеглено по всяко време, без обвързване с основания за освобождаване (извод, основан на чл. 141 ал. 4 ТЗ). Правата на управителя, който не е съдружник, произтичат от мандатното правоотношение и са ограничени в неговите рамки. Предвид специалната разпоредба на чл. 24 ал. 1 ЗПП, обективната липса на обстоятелства, удовлетворяващи предвидените в разпоредбата основания за предсрочно прекратяване на мандатното правоотношение, биха обусловили интерес единствено от осъдителен иск за обезщетяване на претърпени вреди и пропуснати ползи от неоснователно прекратяване, без да се засяга валидността на решението на принципала за оттегляне на овластяването (аналогично на правата на довереника по всеки един договор за поръчка, по който доверителят е оттеглил поръчката, без да е налице виновно неизпълнение от страна на довереника - чл. 287 – 288 ЗЗД). Наличието на последователна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна или осъвременявана и на която впрочем въззивното определение не противоречи, изключва основанието за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл. 280, ал. 1ГПК. Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.,