Определение № 2226 от 11.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1240/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Софийска професионална гимназия „Княгиня Евдокия”, представлявана от адв. Г. К., срещу определение № 416 от 12.12.2025г. по в.ч.гр.д. № 208/2025г. на Софийски апелативен съд, I състав, с което е потвърдено определение № 3909 от 11.10.2024г. по т.д. № 1695/2023г. на СГС, ГО, 23 състав. С потвърденото първоинстанционно определение е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за допълване на постановеното по делото определение № 3211 от 19.08.2024г. с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2595 лева, направени в производството по предявения от „Йорданов Инженеринг” ЕООД против Софийска професионална гимназия „Княгиня Евдокия” положителен установителен иск за съществуване на правоотношение по договор за изработка, сключен на 30.08.2021г. Частният касационен жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е постановено в противоречие с чл.78, ал.4 ГПК, като сочи, че в случая производството по предявения от насрещната страна установителен иск е прекратено поради липса на правен интерес с оглед предявения насрещен осъдителен иск, обхващащ в себе си и установителен диспозитив. Сочи, че основателността на искането му за присъждане на разноски е обусловена от реалното извършване на такива след получаване на исковата молба и преди уведомяването му за прекратяване на делото, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС. Поддържа, че с оглед на това дали произнасянето на съда по предявения насрещен иск ще обхване установяване съществуването на правоотношение между страните е ирелевантно по отношение на присъждането на разноски, сторени във връзка с предявения първоначален иск, като изключение се прави единствено в случаите, когато ответникът е дал повод за предявяване на иска, а производството е било прекратено поради предприето от ищеца оттегляне или отказ от иска, мотивирани с факти, които са новонастъпили след прекратяването и което не зависат от ищеца, а от ответника, и погасяват предявеното за защита спорно право. Намира, че даденото от въззивния съд разширително тълкуване на чл.78, ал.4 ГПК е в противоречие с формираната постоянна практика по прилагането му. Поддържа още, че предметът на първоначалния иск и предметът на насрещния иск не са едни и същи, нито обемът на осъществяваната защита е еднакъв, и се дължи възстановяване на направените разноски за защита срещу предявения първоначален иск, които не са обвързани с процесуалното поведение на ответника по съединения друг иск. Оспорва като неправилен и извода на въззивния съд, че ищецът по главния иск няма вина за прекратяване на производството по този иск, поради което не носи отговорност за разноски, като се позовава на трайната практика, че установяването на обстоятелството дали ответникът по иска незаконосъбразно е прекратил договора не може да бъде предмет на установителен иск в нито една от хипотезите на чл.124 ГПК и поради това е изначално недопустим. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следния процесуалноправен въпрос: „Дължат ли се разноски за един адвокат, сторени в производството по установителен иск за съществуването на определено договорно правоотношение при прекратяване на производството по същия иск поради предявен насрещен иск за обезщетение за вреди от неизпълнението, породило развалянето на същото договорно правоотношение?” Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса в противоречие с определение № 56 от 06.02.2013г. по ч.гр.д. № 36/2013г. на ВКС, I г.о., определение № 543 от 14.10.2015г. по ч.т.д.№ 2852/2015г. на ВКС, I т.о., определение № 289 от 12.05.2011г. по ч.гр.д. № 255/2011г. на ВКС, IV г.о., определение № 238 от 27.05.2021г. по ч.т.д. № 854/2021г. на ВКС, II т.о., определение № 843 от 17.11.2014г. по ч.гр.д. № 6176/2014г. на ВКС, IV г.о., определение № 626 от 20.08.2012г. по ч.гр.д. № 275/2010г. на ВКС, IV г.о., определение № 277 от 14.05.2014г. по ч.гр.д. № 2432/2014г. на ВКС, I г.о., а при условията на евентуалност, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът „Йорданов Инженеринг” ЕООД, представляван от адв. М. М., представя отговор, с който оспорва частната касационна жалба. Поддържа, че към момента на предявявяване на първоначалния иск за него е бил налице интерес от същия, както е прието и от първоинстанционния съд, поради което дружеството няма вина и не може да носи отговорност за действията на ответника. Намира за правилен извода на въззивния съд, че въпросът дали съществува облигационна връзка между страните ще се реши по същество с произнасянето по предявения насрещен осъдителен иск и в този смисъл защитата на насрещната страна следва да бъде проведена в предстоящия процес, за което след това същата може да претендира разноски. Намира, че съдебната практика, на която се позовава частният касационен жалбоподател, е неприложима, тъй като не съотвества на фактите по настоящото дело. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното определение, е констатирал, че исковата молба на „Йорданов Инженеринг“ ЕООД, с която е предявен иск за установяване съществуването на договорно правоотношение по договор за изработка, сключен на 30.08.2021г., е върната, тъй като заявените с нея обстоятелства ще бъдат установени при разглеждането на насрещния осъдителния иск на първоначалния ответник. Приел е, че от една страна, разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК се дължат при прекратяване на делото, а в случая делото продължава и по него ще бъде установен фактът, предявен първоначално с исковата молба. От друга страна, въззивният съд е споделил и довода на ответника по частната жалба, че няма вина за прекратяването на производството в тази част, поради което не следва да носи отговорност за разноски. Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Поставеният от частния касационен жалбоподател процесуалноправен въпрос е обсъждан от въззивния съд, но не се явява единствено обуславящ изхода на делото. Въззивният съд действително е приел, че в настоящия случай – на прекратено производство по установителен иск за съществуването на договорно правоотношение поради предявен насрещен иск за обезщетение за вреди от неизпълнението, породило развалянето на същото договорно правоотношение, не е налице хипотезата на чл.78, ал.4 ГПК. Изложил е обаче и съображения, че ищецът по първоначалния иск няма вина за прекратяването на производството в тази част с оглед обусловилите прекратяването обстоятелства, поради което не следва да носи отговорност за разноски, във връзка с който извод процесуалноправен въпрос не е поставен, а единствено са наведени доводи за неправилност. Предвид тези мотиви на въззивния съд, самостоятелно обуславящи крайния изход на спора, както и да се отговори на поставения в изложението процесуалноправен въпрос, това не би се отразило на изхода на делото. Поради това настоящият състав намира, че не е осъществена общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол, с оглед на което не следва да се обсъжда наличието на сочените от частния касационен жалбоподател допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение