Определение № 5087 от 22.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3085/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Я. Г. П., Д. Я. П. и Т. Н. И., чрез адв. В. А., против определение № 258 от 11.03.2026г. по ч.гр.д. № 113/2026г. на Окръжен съд-Перник. С него е потвърдено определение № 3091 от 07.10.2025г. на Районен съд-Перник по гр.д. № 1423/2025г., с което е върната насрещната искова молба на Я. Г. П., Д. Я. П. и Т. Н. И. срещу Л. П. А., Е. А. А. и Р. А. А. за признаване за установено, че ищците са собственици по наследство от Н. П., сключен от нея договор за покупко-продажба с нотариален акт № 160/1969 г. и давностно владение на имот с планоснимачен № * по ПРЗ на [населено място], с площ от 300 кв.м., заснет в КККР като част от поземлен имот с идентификатор *** и е прекратено на основание чл.299, ал.2 ГПК като недопустимо производството по насрещния иск. Жалбоподателите считат обжалваното определение за неправилно. Намират, че съдът е пропуснал факта, че липсва идентичност на основанието на двата иска, както и че не е обсъдил наличието на нови доказателства при предявяване на насрещния иск, а необосновано е приел, че липсват нови фактически основания. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди наличие на основание по чл. 280, ал.1 ГПК, без конкретизиране на хипотеза, както и на очевидна неправилност. Поставят следните правни въпроси: 1/ необсъждането на всички доказателства и доводи на страните представлява ли основание за отмяна на обжалваното решение; 2/ воденето на производство по чл. 54, ал. 2 ЗКИР създава ли сила на пресъдено нещо по отношение на заведен насрещен иск по чл. 211 ГПК; 3/ допустимо ли е при представяне на нови доказателства същите да не бъдат обсъждани, а да бъде възприета изцяло фактическата обстановка по воденото предходно дело или е следвало същите доказателства да бъдат обсъдени преди прекратяването на повторно заведеното дело; 4/ допустимо ли е прекратяване на повторно заведеното дело преди да бъдат обсъдени представените по повторното дело доказателства или е следвало същите доказателства да бъдат обсъдени преди прекратяването на повторно заведеното дело. Липсва посочена практика на Върховния касационен съд по тези въпроси, нито обосновка на някое от основанията по чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Жалбоподателите се позовават единствено на приетото в определение № 1784 от 03.04.2026г. по ч. гр.д. № 1096/2026г. на ІІ г.о., с което е отменено определение за прекратяване на производството по положителен установителен иск, предявен от настоящите жалбоподатели против ответниците относно същия недвижим имот. Ответниците по частната касационна жалба Л. П. А., Е. А. А. и Р. А. А., чрез адв. Т. М., я оспорват, като считат, че не следва да се допуска касационно обжалване и че обжалваното определение е правилно. Претендират разноски за адвокатско възнаграждение. С молба от 09.09.2026г. молят настоящето частно производство да се прекрати на основание чл.126, ал.1 ГПК, тъй като по идентичен казус между същите страни Върховният касационен съд вече се е произнесъл с определение № 1784 от 03.04.2026г. по ч.гр.д. № 1096/2026г. на ІІ г.о. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Липсва основание за прекратяване на настоящето касационно производство на основание чл.126, ал.1 ГПК като повторно заведено. Соченото от ответниците определение на Върховния касационен съд, ІІ г.о. по ч.гр.д. № 1096/2026г. е представено и от жалбоподателите. Предмет на обжалване по това дело е било определение на Окръжен съд-Перник по в.ч.гр.д. № 727/2025г., с което е потвърдено определение за прекратяване на гр.д. № 2672/2024г. на Районен съд-Перник. Доколкото по настоящето дело се обжалва прекратително определение на Окръжен съд-Перник, постановено по друго дело, то липсва идентичност на делата, независимо че и в двата случая е прекратено производството по един и същи иск, предявен в единия случай като самостоятелен, а в другия случай като насрещен. По гр.д.№ 1423/2025г. на Районен съд-Перник е предявена искова молба от Л. П. А., Е. А. А. и Р. А. А. срещу Я. Г. П., Д. Я. П. и Т. Н. И. с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 109 ЗС за признаване на установено, че ищците са собственици по силата на наследство от А. Й. А. и сключен от последния договор за покупко-продажба от 21.02.1958г. на 300 кв.м., представляващи реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ. П., находящи се в североизточната му част, отредени с ПРЗ на [населено място] от 09.04.1976г. за имот с пл. № * и за осъждане на ответниците да предадат владението върху тази част от имота, както и да премахнат изградените в нея едноетажна сграда със застроена площ 22,37кв.м. и свързаната със същата покрита веранда, с площ от 11,70 кв.м. В срока по чл. 131 ГПК е предявен насрещен иск от ответниците Я. Г. П., Д. Я. П. и Т. Н. И. срещу първоначалните ищци за признаване на установено, че ищците са собственици по наследство от Н. П. и по давностно владение на имот с пл. № * по ПРЗ на [населено място], от 09.04.1976г., с площ от 300 кв.м., заснет като част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ. П., находящ се в североизточната му част. Първоинстанционният съд е приел, че е налице основание за връщане на насрещната искова молба и за прекратяване на производството по насрещния иск на основание чл. 299, ал.1 ГПК, тъй като за същия имот е бил воден иск по чл.54, ал.2 ЗКИР между ищците и ответниците, който е отхвърлен с влязло в сила решение № 771/10.07.2023г. постановено по гр.д. № 5544/2022г. на Районен съд-Перник, което се ползва със сила на пресъдено нещо. Посочил е, че специалният иск по чл.54, ал.2 ЗКИР за установяване непълнота или грешка в КККР, обусловена от спор за собственост върху реална част от недвижим имот, заснета като част от друг имот, е идентичен по предмет с установителния иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК за собственост на същата тази реална част, правният интерес за който е обоснован с твърдението за непълнота или грешка в КККР, касаеща заснемането на тази реална част. С обжалвания акт Окръжен съд-Перник е потвърдил извода за недопустимост на предявения насрещен иск поради разрешаването на спора със сила на пресъдено нещо. Посочил е, че с влязло в сила решение № 771/10.07.2023г. по гр.д.№ 5544/2022г. на Пернишкия районен съд е отхвърлен искът по чл.54, ал.2 ЗКИР, предявен от Н. П. П. /починала в хода на производството и заместена от Я. Г. П., Д. Я. П. и Т. Н. И./ срещу Л. П. А., Е. А. А. и Р. А. А., относно собствеността на реална част с площ 300 кв.м., намираща се в североизточната част на имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място], както и за извършване на поправка в кадастралната карта относно този имот. Констатирал е, че страните по предявения насрещен иск са същите, както и че реалната част, предмет на спора, е една и съща. Счел е, че спрямо предявения насрещен иск е налице абсолютна процесуална пречка по чл.299, ал.1 ГПК за предявяването му. Изтъкнал е, че ищците по насрещния иск не твърдят новонастъпили обстоятелства за правото на собственост, а преповтарят същите твърдения, които са били изложени по иска по чл. 54 ЗКИР. Затова е приел последващия положителен установителен иск за недопустим. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното: Налице е основание за допускане на касационно обжалване по втория и третия правни въпроси, които обобщени могат да бъдат конкретизирани така: влязлото в сила решение по иск чл. 54, ал. 2 ЗКИР създава ли сила на пресъдено нещо по отношение на установителен иск за собственост за същия имот и между същите страни, основан на нови фактически обстоятелства. Основанието е по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за преценка съответствието с определение № 1784 от 03.04.2026г. по ч. гр.д. № 1096/2026г. на ІІ г.о. на Върховния касационен съд. Обжалваното определение е постановено в противоречие с този акт. С посоченото определение на Върховния касационен съд е отменено определение за прекратяване на производството по положителен установителен иск за собственост предявен по гр.д. № 2672/2024г. на Районен съд-Перник от настоящите жалбоподатели против ответниците относно същия недвижим имот. Поддържаното в исковата молба по това дело твърдение е, че наследодателката на ищците Н. П. П., починала 2024 г., от 1969 г. е владяла имот пл. № * с площ 300 кв.м. в продължение на повече от 50 години и го е придобила по давност. Производството по това дело е било прекратено от първата инстанция по съображения за разрешаване на спора със сила на пресъдено нещо предвид влязлото в сила решение по гр.д. № 5544/2022г. на Районен съд-Перник, с което е разрешен спор по чл. 54, ал.2 ЗКИР за същия имот. В определението на Върховния касационен съд е прието, че отсъства процесуалната пречка по чл. 299, ал.1 ГПК за пререшаване на спора, доколкото в исковата молба по влязлото в сила решение наследодателката на ищците не се е позовала на давност. Единственото релевирано в процеса по гр.д.№ 5544/2022г. основание е сделка покупко-продажба, обективирана в н.а.№ 160/1969г. Поради това основанието по чл. 79, ал.1 ЗС не е обхванато от силата на пресъдено нещо и заявяването му в последващия процес е допустимо. По тези съображения с определението на Върховния касационен съд по ч.гр.д. № 1096/2026г. на ІІ г.о. е отменено прекратяването на производството по гр.д. № 2672/2024г. на Районен съд-Перник. Насрещният иск, предявен по гр.д. № 1423/2025г. на Районен съд-Перник, е идентичен по предмет и страни с този по гр.д. № 2672/2024г. на същия съд. Ищците твърдят, че са собственици на имота по наследство от Н. П. и давностно владение. Поради това приетото в определението на Върховния касационен съд за липса на процесуална пречка по чл. 299, ал.1 ГПК следва да се приложи и по настоящето дело. Ето защо е неправилно становището на въззивния съд в обжалвания акт, че предявеният насрещен иск с предмет правото на собственост, придобито чрез давностно владение, е обхванат от силата на пресъдено нещо на решението по иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР, в който е било разглеждано друго придобивно основание - договор. Предвид изложеното обжалваното определение на въззивния съд и потвърденото с него определение на първата инстанция за прекратяване производството по насрещния иск следва да бъдат отменени. При връщане на делото на първата инстанция същата следва да вземе предвид, че в резултат на извършената с настоящето определение и с определение № 1784 от 03.04.2026г. по ч.гр.д. № 1096/2026г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о. отмяна на преграждащи актове, е налице висящност на две дела между същите страни, за същото искане и на същото основание, а именно: гр.д. № 2672/2024г. на Районен съд-Перник и насрещния иск по гр.д. № 1423/2025г. на Районен съд-Перник. Поради това и след служебна справка за хода на гр.д. №2672/2024г. е необходимо да се прецени дали е налице основание за прекратяване по чл. 126, ал.1 ГПК. Такава преценка не може да бъде извършена от настоящия състав, тъй като се касае до обстоятелство, настъпило след произнасянето на въззивния съд /неговото определение е от 11.03.2026г., а определението на Върховния касационен съд по ч.гр.д. № 1096/2026г. е от 03.04.2026г./, поради което не е могло да бъде взето предвид. Доводи за наличие на посоченото основание за прекратяване се поддържат от ответниците по иска в молбата им от 09.09.2026г., депозирана пред настоящия състав. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.