Определение № 50082 от 21.02.2023 г. на ВКС по д. № 3077/2022 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 и чл.295, ал.1 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „Енерго- про продажби”АД, гр. Варна срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №254/22 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Д. И. срещу касатора иск с пр. осн. чл.124 ГПК, като е прието за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5414,26 лв. по цитираната фактура, съставена за обекта на ищеца в [населено място] №141, общ. П. с посочени абонатен и клиентски номер, която сума е начислена при извършена корекция на неправилно отчетена ел. енергия за периода 15.02.18 -14.02.19 г. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос от предмета на спора: Може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от значение за делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, без да изготви нов доклад? Според направените в изложението уточнения, въпросът е зададен във връзка с решаващите изводи на въззивния съд, че ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е поискал приобщаването на издирения от вещото лице протокол за монтаж на електромера от 18.11.15 г. към доказателствата по делото, а ищецът изрично се е противопоставил на приемането на този протокол като доказателство по делото, поради настъпила преклузия. Така ответникът не е установил с пълно и главно доказване, че отчитащото ел. енергията в обекта на ищеца СТИ през процесния период, е било с нулеви показания към датата на монтажа му – 18.11.15 г. и че посоченото с корекционната процедура количество ел. енергия е потребено именно от ищеца след датата на монтажа на електромера в обекта му. Касаторът намира, че поставеният процесуален въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – р. по гр.д. №304/10 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №7040/14 г. на трето г.о., р. по гр.д. №1245/09 г. на трето г.о. и др. По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е уважил изцяло иска, като е приел по цитираните по-горе по повод поставения правен въпрос съображения, че по делото не се установява по безспорен начин допълнително начисленото количество ел. енергия да е било реално доставено в обекта на ищеца, за да възникне за последния задължение да заплати нейната цена на осн. чл. 183 ЗЗД. Липсват данни, въз основа на които може да се направи категоричен извод и за точния период на доставката на допълнително начисленото с процесната фактура количество ел. енергия. ВКС намира, че поставеният правен въпрос не обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК. В приетия от страните без възражения доклад на първоинстанционния съд е указано на ответника на осн. чл.146, ал.1,т.5 ГПК, че следва да докаже, че страните са се намирали в облигационно договорно правоотношение за доставка на ел. енергия и че е изпълнил поетите с договора задължения; непълното отчитане на преминалата през електромера на ищеца ел. енергия и съответно – дължимостта от последния на сумата по процесната фактура. В първоинстанционното решение е прието, че ел. енергията в невизуализираните регистри е възможно да е преминала през електромера на ищеца, но този факт не е напълно установен, защото не е представен протокол за първоначален монтаж на електромера, от който да се установи дали той е монтиран с нулеви показания на тарифите към датата на монтажа. Във въззивната жалба при първото въззивно разглеждане на спора този извод на първоинстанционния съд не е оспорен, нито е поискано издирване и представяне на протокола за монтаж на СТИ. Оплаквания във връзка с доклада и приетите за неустановени от съдилищата по същество факти не са направени и в първата касационна жалба по делото. В практиката на ВКС – ТР №1/13 г. ОСГТК, т.2, е прието, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В ТР №2/2004 г., т.6 ОСГТК е прието, с оглед характеристиката на ВКС като контролен съд, че касационното производство е лимитирано от рамките на материалноправния спор, определени пред инстанцията по същество и от въведените с касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение - чл. 218ж, ал. 1, изр. 1 ГПК отм. / чл.290, ал.2 ГПК/07 г./, като ВКС може да отмени изцяло или частично обжалваното решение само с оглед заявените касационни основания. Оплакванията, които са били игнорирани като неоснователни, както и незаявените такива се преклудират и не могат да бъдат предявени при повторното касационно обжалване. Или поставеният сега правен въпрос във връзка с доклада и посочването на нуждаещите се от доказване факти е преклудиран като незаявен при първото касационно разглеждане на делото и не може да бъде предявен при повторното касационно обжалване. Затова въпросът не обосновава общото основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 ГПК – ТР №1/19.02.10 г., т.1 ОСГТК и искането на касатора в тази насока е неоснователно. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.