Определение № 3146 от 19.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1220/2025 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез гл.инспектор Н. Н., срещу решение № 245/27.12.2024 г. по в.гр.д.№ 483/2024 г. на Апелативен съд Пловдив, с което се отменя решение № 260006/19.04.2024 г., допълнено на 16.08.2024 г. в частта му за разноските, по гр.д.№ 2454/2018 г. на Окръжен съд Пловдив и са отхвърлени исковете на КОНПИ против П. А. Н. и М. В. Н. за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност от 135 544 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е очевидно неправилно, явно необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, а в изложение към жалбата се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1. „Следва ли имуществото, налично в края на проверявания период да е в размер над 150 000 лв., за да бъде отнето по реда на ЗОНПИ?“; 2. „Допустимо ли е отъждествяването на придобитото и налично в края на периода имущество с понятието „значително несъответствие“ по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ?“; 3. Съставна част от определянето на несъответствието ли е установения недостиг на парични средства /отрицателен нетен доход/, получен в резултат на съпоставяне на извършените обичайни и извънредни разходи с установените доходи, приходи или източници на финансиране на проверяваните лица?“; 4. „Допустимо ли е в случай, че бъде установен недостиг на средства за покриване на обичайните и извънредни разходи за издръжка на проверяваното лице и семейството му, нетният доход по смисъла на §1, т.8 от ДР на ЗОНПИ да бъде възприет от съда като нулева величина?“; 5. „Къде в анализа за определяне на несъответствието по смисъла на ЗОНПИ намира място установеният недостиг на доходи, приходи или източници на финансиране за покриване на обичайните и извънредни разходи за издръжка на проверяваното лице и семейството му?“; 6. „Допустимо ли е да бъде определен размера на несъответствието без да се вземе предвид установения недостиг на средства /отрицателен нетен доход/, основавайки се само на стойността на имуществото на ответника, налично в края на проверявания период?“; 7. „Къде в анализа за определяне размера на несъответствието намират отражение разходваните средства за придобиване в проверявания период на л.а. „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ“ с рег. [рег.номер на МПС], който не е наличен в патримониума на лицата към неговия край. Според касатора, въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а решението е очевидно неправилно, тъй като въззивният съд превратно тълкува специалния закон. От П. А. Н. и М. В. Н., чрез адвокат И. Д. от АК - Пловдив, е подаден писмен отговор, с който оспорват доводите в касационната жалба, като счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и претендира адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. За да постанови решението, въззивният съд приема, че проверка на КОНПИ е започнала след привличането на П. А. Н. като обвиняем по ДП № 122/2015 г. на 29.08.2015 г. за извършено от него престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.4 и 5, вр.чл.194, ал.1 НК, а по ДП № 141/2016 г. – за престъпление по чл.215, ал.2, т.1, 2 и 4, пр.2, вр.ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ НК, при условия на опасен рецидив – укривал е чужди движими вещи в големи размери /огнестрелни оръжия и боеприпаси/, за което е осъден с „лишаване от свобода“ по НОХД № 144/2017 г. на РС Първомай. При извършената проверка е констатирано несъответствие в придобитото от него и съпругата му имущество, в периода от 20.02.2007г. - 20.02.2017г., поради което е взето решение от КОНПИ да поиска от съда отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 158 847,10 лева /след частичен отказ от иска, отнемане на 135 544 лева/, както следва: апартамент №1 в [населено място], [улица], ет.2, гараж № 3, гараж № 5 и лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „МЛ 270 ЦДИ“, с рег. [рег.номер на МПС], на основание чл.142, ал.2, т.2 ЗОНПИ. Исковата молба е подадена на 30.10.2018 г. Съдът е установил, че П. А. Н. и М. В. Н. са съпрузи от 1990 г., имат син А., род.на *. Въззивният съд е приел, че към датата на придобиване в режим на семейна имуществена общност, пазарната стойност на правото на строеж за апартамента в [населено място] е 36 840 лева, строително-монтажните работи до изграждането на обекта са на стойност 31 353 лева или общо 68 293 лева, на гараж № 3 е 7200 лева, а на гараж № 5 е 8520 лева /съответно с пазарна стойност 84 800 лева за апартамента, 16 400 лева за гараж № 3 и 19 280 лева за гараж № 5. По отношение на лекия автомобил, стойността към датата на придобиването е 40 910 лева, а пазарната стойност 15 064 лева. При преценка на събраните доказателства, съдът е приел, че проверяваните лица са придобили имущество на стойност 124 823 лева за периода на проверката, но са реализирали доходи по трудово правоотношение, съответно 16 464,33 лева – П. Н. и 3752,72 лева – М. Н., която е получила през 2009 г. допълнително нетен доход в размер на 418,16 лева, паричен превод от трето лице 157,84 евро /307,99 лева/ и е изтеглила сумата от 47,62 лева, т.е. общо в размер на 20 990,82 лева. Възраженията за ответниците за получени допълнително суми по договори за кредит и заеми от чужбина, както и други възнаграждения от работа, са отхвърлени като недоказани. Съобразявайки заключенията на вещите лица за необходимите разходи за издръжка на семейството, задгранични пътувания, данъци и такси, изтеглени суми на каса и плащания, според въззивната инстанция, разходите на семейството са общо 101 176,66 лева, без да се включва сумата за придобиване на лекия автомобил, който не е наличен в края на периода, при което нетният доход е минус 80 185,84 лева. След анализ на наличното в патримониума на проверяваните лица имущество в началото и в края на проверявания период, въззивният съд достига до извод, че не е налице значително несъответствие по смисъла на закона, тъй като дори да се приеме, че нетният доход е нулева величина, съпоставено с наличното имущество в края на периода /на стойност 124 823 лева/, не се формира значително несъответствие по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на ЗОНПИ. Липсата на превишение в имуществото на двамата ответници в края на изследвания период, изключва правото на държавата да отнеме наличното имущество, поради което решението на първоинстанционния съд е отменено, а искането на КОНПИ е отхвърлено като неоснователно и са присъдени разноските и дължимата държавна такса. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, намира че формулираните въпроси в изложението към касационната жалба не обуславят допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като решението е постановено в съответствие с постановките по ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2021 г. на ВКС, ОСГК, в което се приема, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. По смисъла на тълкувателното решение, подлежащо на отнемане може да бъде само незаконно придобито имущество от проверяваното лице през изследвания период, продължава да е налично в неговия патримониум или свързаните с него лица в края на периода, към който момент е установено превишение на разходите за придобиването му, т.е.„значително несъответствие“ по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ. Само ако установи, че такова превишение е налице е необходимо да се изследва дали доходът, с който имуществото е придобито е законен, като се отчете, че незаконни са само доходите от забранена в закона дейност. Дали определено имущество ще подлежи на отнемане от проверяваните лица зависи от установените във всеки отделен случай обстоятелства. Съгласно легалното определение в §1, т.8 от ДР на ЗОНПИ „нетни доходи“ са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. В този смисъл, нетен доход е превишението на общия размер на приходите над общия размер на разходите през проверявания период или оставащите свободни средства. „Нетен доход“ в отрицателен размер не съставлява „имущество“ (такъв доход е равен на нула за целите на анализа) и не се „прибавя“ към установеното налично имущество. Ако се установява разлика с отрицателен знак в нетния доход, която е получена при изваждане на извършените обичайни и извънредни разходи на проверяваните лица /в случая 101 176,66 лева/ от доказаните при анализа доходи, приходи или източници на финансиране /общо 20 990,82 лева/, следва да се приеме, че е налице неизяснен източник на средства в патримониума на проверяваното лице и неговото семейство, но това не е „налично имущество“ по смисъла на ЗОНПИ. Според дадените разяснения, наличието на имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане; преди да се установи значително несъответствие т.е. превишаване с най-малко 150 000 лева стойността на имуществото /не на сбора на разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Съгласно указанията по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да посочи правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес и общо основание за допускане на касационно обжалване, т.е. въпросът следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил решаващите изводи на съда, както и да се обоснове наличието на някоя от допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Касаторът твърди, че формулираните в изложението въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, но отговор на тези въпроси се съдържа в мотивите на цитираното тълкувателно решение и установената практика на Върховния касационен съд – напр. решение № 50116/03.04.2024 г. по гр.д.№ 3698/2021 г., IV г.о., решение № 203/06.12.2023 г. по гр.д.№ 4452/2022 г., IV г.о., решение № 732/12.12.2024 г. по гр.д.№ 2652/2023 г., III г.о. и решение № 50004/08.04.2024 г. по гр.д.№ 3649/2020 г., IV г.о., с които се приема, че водещата предпоставка за отнемането в полза на държавата е установяването дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и ако това увеличение надхвърля посочения в §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ /ЗПКОНПИ/ размер. Предвид изложените съображения от въззивния съд в обжалваното решение, не е налице основание за допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросите по т.1 и 2 на касатора намират своя отговор в мотивите по т.1 от ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС, че предмет на отнемане е незаконно имущество (за което не е установен законен източник на доходи), налично към датата на проверката и формиращо стойността на „значителното несъответствие” по смисъла на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, т.е. превишаване c най-малко 150 000 лева стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Целта на закона е да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество, като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване, което е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице намаляване в края на периода, не е налице обогатяване, респ. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Отговор на въпросите по т.3 и 4 също се дава в съдебната практика на ВКС – напр. решение № 50130/03.01.2024 г. по гр.д.№ 5134/2021 г., IV г.о. и решение № 732/12.12.2024г. по гр.д.№ 2652/2023 г., III г.о., според които отрицателната разлика между доходите, приходите и източниците на финансиране от една страна и обичайните и извънредни разходи от друга страна не представлява „отрицателен нетен доход“. Съгласно §1, т.8 от ДР на ЗОНПИ „нетни доходи“ са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Следователно, нетният доход, по смисъла на тази разпоредба, е превишението на общия размер на приходите (т.н. „брутен доход“) над общия размер на разходите през проверявания период, т.е. оставащите свободни, разполагаеми средства, които могат да са нулева, но не и отрицателна величина. Прието е още, че евентуален „нетен доход“ в отрицателен размер не представлява обогатяване, което да е налично, респ. не съставлява „имущество“ и не следва да се „прибавя“ към установеното налично имущество. Принципно поставените въпроси по т.5 и 6, че съдът неправилно е преценил данните за недостиг на средствата, приходите и източниците на финансиране при определяне размера на несъответствието, не обуславят допускане на касационно обжалване. По същността си въпросите се основават на несъгласието на касатора с решаващите мотиви в решението, че не се установява „значително несъответствие“ между имуществото и нетния доход на проверяваните лица, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период, т.е. представляват доводи за неправилност на решението, по които касационната инстанция може да се произнесе след допускане на касационно обжалване, а не в производството по реда на чл.288 ГПК. Последният въпрос на касатора също не обуславя допускане на касационно обжалване, тъй като според мотивите на Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г. на ВКС, ОСГК „сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, респ. липсва предмет на отнемане - поради което и не подлежат на отнемане.“ Предвид изложените съображения, поставените от касатора въпроси намират своя отговор в цитираната практика на Върховния касационен съд, които с оглед на конкретните правни разрешения от решаващия състав и разясненията по т.4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК, изключват приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Обжалваното решение на въззивната инстанция е изцяло в съответствие с практиката на ВКС, формирана с т.19 на ТР № 1 от 04.01.2001г., ОСГК, в която се приема, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата инстанция и поради това въззивният съд е длъжен да даде свое собствено разрешение по спорния предмет на делото като извърши самостоятелна преценка на доказателствата, формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и ги изрази писмено в мотивите към решението си. В този смисъл, не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като липсва противоречие с основните начала в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка със задълженията на съда да се произнесе по предмета на делото. Мотивите на съдебния акт отразяват решаващата дейност на въззивния съд, тъй като са обсъдени всички относими за спора доказателства, въз основа на които се установяват релевантните фактически обстоятелства. Решението съдържа конкретни аргументи на съда по оплакванията във въззивната жалба, а направените във основа на тях изводи са ясни и логично обосновани, поради което не е налице особено съществен порок в мотивите, обосноваващ „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. От П. А. Н. и М. В. Н., чрез адвокат И. Д. от АК - Пловдив са поискали разноски за адвокатска защита в касационното производство, съгласно представеният договор за правна защита и съдействие от 10.03.2025 г., които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени за подаването на писмен отговор на касационната жалба. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение