Определение № 233 от 29.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 1646/2013 г.

Производство по чл.274, ал.2 във връзка с чл.280, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], представлявано от изпълнителния директор П. Д., чрез адв. Х. Д. ВАК срещу определение №3 от 7.1.2013г. по т.д. №91/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на жалбоподателя поради недопустимост на касационното производство по два обективно съединени иска по чл.327, ал.1 ТЗ. Основанието за оставяне без разглеждане на касационната жалба е разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК. Частният жалбоподател счита в обжалваната част определението на ВКС, ТК, ІІ т.о. за неправилно и незаконосъобразно, без да са изложени аргументи. Ответникът [фирма] не заявява становище по основателността на частната жалба. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Определението е правилно. С изменението на ал.2 на чл.280 ГПК / ДВ бр. 100 от 2010г. / не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. по търговски дела. Правилно съставът на ВКС, ТК, след като е съобразил цената на предявения от жалбоподателя искове по чл.327, ал.1 ТЗ за сумата от 936.68 лв. и 1194.82 лв., представляващи неплатен остатък по фактури №32053 от 23.08.2006г. и №752 от 17.02.2007г., е приел, че съществува процесуална пречка за разглеждане на касационната жалба срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд. С оглед на изложеното съставът на първо търговско отделение на ВКС