Определение № 812 от 18.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 915/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ЛАЙТС НАЙТ“ЕООД срещу решение № 769/05.12.2022 г. по т.д. № 881/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 27.06.2022 г. по т.д. № 139/2014 г. на ОС-Благоевград в частта, с която е оставена без уважение молбата на касатора за възобновяване на спряното, на осн. чл.632, ал 5 ТЗ производство по несъстоятелност на „Рени“ЕООД /н/. Касаторът счита, че обжалваното въззивно решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Неправилно въззивният съд е приел за кредитор на несъстоятелния длъжник цедента, който е предявил цедираното вземане и е бил вписан в одобрения от съда списък на приетите вземания. Не е било съобразено, че към момента на предявяване на вземането от страна на цедента цесията не е била съобщена на длъжника, поради което тя е произвела действие спрямо последния по-късно - след подаване на молбата по чл.632, ал.5 ТЗ с приложеното към нея уведомление. За цесионера не е съществувала възможност да предяви вземането си в сроковете по чл.685 и чл.688 ТЗ. Иска се отмяна на атакуваното решение на САС и постановяване на друго за уважаване на молбата за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност на „Рени“ЕООД /н/. Не е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба „Рени“ЕООД /н/. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение от 13.05.2015 г. по т.д. № 139/2014 г. на ОС – Благоевград на осн. чл. 630, ал. 1 ТЗ и по молба на кредитора „Пири“ ЕООД е била обявена неплатежоспособността на „Рени“ ЕООД, като е било открито производство по несъстоятелност. Констатирал е, че с определение от 15.01.2016 г., обявено в ТР на 20.01.2016 г., на осн. чл. 692, ал. 1 ТЗ са били одобрени списъци на предявените в срока по чл. 685 ТЗ и в срока по чл.688, ал.1 ТЗ и приети от синдика вземания на кредиторите на длъжника, срещу които не са постъпили възражения. В тези списъци е бил включен кредиторът „Пири“ ЕООД за вземания в общ размер на 6 533 316,28 лв. САС е установил, че с решение от 12.01.2021 г. съдът по несъстоятелността на осн. чл. 632, ал. 5 ТЗ е спрял производството по несъстоятелност. Решението е било вписано в ТР на 14.01.2021г. и не е било обжалвано. С молба от 02.02.2021 г. „Лайтс Найт“ ЕООД е уведомило БлОС, че с договор от 11.02.2015 г. е закупило от „Пири“ ЕООД вземането му към „Рени“ ЕООД /н/ в размер на 3 560 278 лв., представляващо неустойка по т. 4 от раздел V от договор за строителство от 02.07.2007г., ведно с договорната и законна лихва върху нея до окончателното изплащане. САС е посочил, че настоящият касатор е заявил, че вземанията са били предявени и приети в одобрения от съда списък на приетите вземания в общ размер на 4 429 142 лв.; цесията не била съобщена на длъжника „Рени“ ЕООД/н/ по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като за такова се счита получаването от длъжника на приложеното към молбата за възобновяване уведомление. Поискал е извършването на корекция в списъка на приетите вземания, като цесионерът замести цедента. Коментирал е становище от 08.02.2021 г. на синдика с отказа да извърши корекция в списъка на приетите вземания с включването на цесионера, тъй като законът не предвижда подобна възможност. САС е констатирал, че с молба от 14.01.2022 г. „Лайтс Найт“ ЕООД е поискало на осн. чл. 632, ал. 2 ТЗ възобновяване на спряното производство по несъстоятелност, към която е било приложено платежно нареждане за внасяне на сумата 3 500 лв. по сметка на съда. С решение от 27.06.2022 г. по т.д. № 139/2014 г. БлОС е отказал да възобнови спряното на осн. чл. 632, ал. 5 във вр. с ал. 1 ТЗ производство по несъстоятелност. Въззивната инстанция е намерила за спорна единствено легитимацията на молителя да поиска възобновяване. Изложила е съображения, че активна материалноправна легитимация притежават само длъжникът или кредиторът – чл. 632, ал. 2 ТЗ. Съобразил е, че молителят е извел легитимацията си от качеството цесионер на кредитора „Пири“ ЕООД, по молба на който е било открито производството по несъстоятелност и който е включен в списъка на приетите вземания. Безспорно е било установено правоприемството спрямо част от приетите вземания – в общ размер на 4 429 142 лв. Решаващият съд е посочил, че правоприемството във вземане, което е съществувало преди откриване на производството по несъстоятелност /както е в случая/, се взема предвид в това производство: 1) ако е било заявено с молба за предявяване на вземането в срока за предявяване на вземанията, вследствие на което правоприемникът е включен като кредитор в одобрения списък на приетите вземания, или 2) ако е настъпило след изтичане на срока за предявяване на прието вземане. Изложил е съображения, че с оглед спецификите на производството по несъстоятелност приемането на вземането /с включването му в одобрения от съда списък на приетите от синдика вземания/ обвързва всички страни и органи в него, т.е. същото има установително действие в рамките на това производство по отношение кредитора, размера, основанието и привилегията на съответното вземане. Въпросът дали вземането правилно е било прието по кредитор, размер, основание и привилегия според съда не може да бъде преразглеждан впоследствие от синдика и от съда. След приемането следва да бъдат отчитани само новонастъпили обстоятелства, измежду които е и новонастъпило правоприемство на вземането. САС е намерил, че за прието се счита вземане, което е било включено в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл. 692 ТЗ или съществуването му е било установено чрез влязло в сила решение по чл. 694 или 637, ал. 3 ТЗ – чл. 693 ТЗ. В случай на настъпило преди изтичане на срока за предявяването /още повече – преди откриването на самото производство по несъстоятелност/ правоприемство във вземането самият правоприемник е следвало да заяви правата си на кредитор чрез молба за предявяване на вземането по чл. 685 или чл. 688, ал. 1 ТЗ, към която да приложи доказателства за правоприемството. Ако той не е сторил това, а вземането се предяви и приеме от името на неговия праводател, то ще е налице неправилно приемане, но в последващото производството правата на правоприемника не могат да бъдат заявени, тъй като приемането има обвързващо действие в рамките на това производство спрямо титулярството на вземането. След като за такъв титуляр е бил приет праводателят, то той се счита и за кредитор на несъстоятелността спрямо всички участници и органи на несъстоятелността и не може да бъде променен въз основа на обстоятелства, съществували преди предявяването. В тази хипотеза пропускът да предяви вземането от свое име в законовия срок е на правоприемника, а срокът е преклузивен. Въззивната инстанция е установила, че процесният договор за цесия е бил сключен на 11.02.2015 г. и предхожда самото откриване на производството по несъстоятелност с решение от 13.05.2015 г. /устни състезания от 23.04.2015 г./, а следователно – предхожда значително и сроковете за предявяване на вземанията по чл. 685 и чл. 688, ал. 1 ТЗ. Констатирала е, че молителят „Лайтс Найт“ ЕООД е пропуснал да предяви вземането си в тези срокове. Заключила е, че в рамките на настоящото производство по несъстоятелност легитимиран кредитор се явява само неговият праводател, който е предявил вземането. Според решаващия състав съобщаването на цесията на длъжника съобразно чл.99, ал. 3 ЗЗД е от значение само за противопоставимостта на цесията на третите лица и на длъжника, но е неотносимо в отношенията между цедент и цесионер, които са определящи за действието на цесията. В техните отношения цесията поражда прехвърлително действие от момента на влизане в сила на договора за прехвърляне на вземането, т.е. в случая от 11.02.2015 г. От този момент цесионерът е придобил вземането, т.е. от този момент настъпва правоприемството във вземането. САС е посочил, че цесионерът е могъл да предяви правата си в сроковете за предявяване на вземанията, а към молбата си е могъл да приложи доказателства за правоприемството, както и уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, което е щяло да достигне до синдика, изготвящ списъците за вземанията – както е сторил и с процесната молба от 02.02.2021 г. Следователно, касае се за негов процесуален пропуск, който е довел до преклудиране на тази възможност. Ето защо въззивният съд е намерил, че цесионерът не е доказал качеството си „ кредитор на несъстоятелността“, поради което и не е разполагал с правото по чл. 632, ал. 2 ТЗ. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът твърди, че въззивната инстанция се е произнесла по следния правен въпрос: Е ли кредитор в производство по несъстоятелност цесионер по договор за цесия, който договор към момента на откриване на производството по несъстоятелност, респективно към момента на изтичане на срока за предявяване на вземанията по чл.685 и чл.688, ал.1 ТЗ, все още не е бил съобщен на несъстоятелния длъжник по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД и активно легитимиран ли е той да предяви прехвърленото вземане пред синдика без наличие на такова уведомяване по чл.99, ал.3 ЗЗД? Въвежда допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Излага съображения, че правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Позовава се и на хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че така поставеният въпрос не изпълнява изискванията към общото и към допълнителното основание за селекция на касационната жалба по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Доводите на касатора, в контекста на които е зададен въпросът, се основават единствено на действието на цесията и на съобщаването й на длъжника, като същите не отчитат посочената от въззивния съд специфика на казуса – наличие на производство по несъстоятелност и етапа на развитие на последното към момента на постановяването на решението за спирането му по чл.632, ал.5 ТЗ. Освен това не е налице необходимост от промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или от осъвременяването й с оглед на промени в законодателството и обществените условия. Не се обосновава от касатора и не се установява приложимите към спора правни норми да са неясни, непълни или противоречиви, което да налага създаване на съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Константно в съдебната практика и в правната доктрина се приема, че на осн. чл.608 вр. чл.616, а.1 ТЗ производството по несъстоятелност има специфична цел – да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване предприятието на длъжника. В решение № 53/16.07.2015г. по т. д. № 3170/2013г. на ВКС, ТК, І т. о. подробно е разяснено, че с постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност по чл.630 ТЗ, имащо незабавно действие спрямо всички, се поставя началото на принудително изпълнение спрямо масата на несъстоятелността. Извън изрично предвидените в закона изключения, от този момент удовлетворяването на кредиторите на длъжник с открито производство по несъстоятелност е възможно само в рамките на това производство. Удовлетворяването на кредитора, независимо дали се извършва чрез оздравителна процедура или осребряване, е предпоставено от установяване в производството по несъстоятелност на това му качество, което от своя страна е обусловено от упражняване от кредитора на правото му да предяви вземането си именно в производството по несъстоятелност. Посочените разпоредби гарантират и възможността не само на длъжника, но и на всеки от кредиторите на несъстоятелността да оспори качеството на друг кредитор чрез процедурата по предявяване и приемане на вземанията в несъстоятелността, част от която е и производството по чл.692 ТЗ за разглеждане на възражения срещу съставените от синдика списъци. След откриване на производството по несъстоятелност, по арг. на чл.637, ал.6 ТЗ, липсва право на иск относно вземанията на кредиторите, ако исковото производство не може да послужи за нуждите на производството по несъстоятелност. Сроковете за предявяване на вземанията са различни в зависимост от това кога е възникнало вземането– до датата на откриване на производството по несъстоятелност или след нея. За кредиторите с вземания, възникнали преди датата на откриване на производството по несъстоятелност /кредитори със стари вземания/, са въведени кратки срокове за предявяване на вземанията им - основен едномесечен срок по чл. 685, ал. 1 ТЗ от вписване в Търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност и допълнителен двумесечен срок по чл. 688, ал. 1 ТЗ, с изтичането на които се погасява процесуалното право на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност – чл. 688, ал. 1, изр. 2 ТЗ. Настъпването на преклузията е обвързана с непредявяване на вземането в производството по несъстоятелност до края на предвидените в посочените разпоредби срокове. С постановяване на определението по чл.692 ТЗ за одобряване на списъка на приетите и служебно вписаните вземания и при липса на предявен иск по чл.694 ТЗ и чл.637, ал.3 ТЗ съществуването на вземанията е установено по окончателен начин и възможността за тяхното последващо оспорване е преклудирана /в същия смисъл Решение № 50135/28.03.2023 г. по т.д. № 1056/2021 г. на ВКС, II т.о.; Определение № 463/07.08.2015 г. по ч.т.д. № 1207/2015 г. на ВКС, II т.о./. Занапред само кредиторите с приети вземания се считат за кредитори на несъстоятелността, на осн. чл.693 ТЗ – на основанието, в размера и с принадлежностите, с които вземанията са включен в списъка на одобрените вземания по чл.692 ТЗ. Само тези кредитори могат да упражнят правата, които законът им дава като участници в производството по несъстоятелност – напр. по чл. 674, ал.1 ТЗ, по чл.673, ал.2 ТЗ, по чл.649, ал.1 и 2 ТЗ и др. След одобряване на списъка промяна в него е възможна единствено в резултат на уважени искове по чл.694 ТЗ или чл.637, ал.3 ТЗ, на одобряване на списък на допълнително предявени и приети вземания по чл.688, ал.1 ТЗ и в случай на промяна на кредитора при настъпило след одобряване на списъка правоприемство. Налице е формирана съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 33/21.04.2022 г. по т.д. № 1756/2021 г. на ВКС, II т.о., според която етапът на развитие на производството по несъстоятелност е релевантен за установяването на качеството „кредитор“ на молителя по чл.632, ал.2 ТЗ. Разпоредбите на чл.632, ал.3 и ал.5 ТЗ са ясни и от тях може да се направи извод, че възобновяването на спряно производство по несъстоятелност води до течение на нови срокове за предявяване на вземания, само ако те не са изтекли до постановяване на решението за спиране по чл.632, ал.5 ТЗ. При изтекли срокове за предявяване на стари вземания по отношение на преценката на качеството „кредитор“ на подалия молбата за възобновяване по чл.632, ал.2 ТЗ важат разрешенията, които са дадени в цитираната по-горе съдебна практика на ВКС. Констатацията за невключване на касатора в одобрения от съда и стабилизиран списък на приети вземания е обусловила решаващия правен извод на въззивния съд, че в случая цесионерът не се легитимира като кредитор на несъстоятелността. Предвид коментираните последици при непредявяване в сроковете по чл.685 и по чл.688, ал.1 ТЗ на вземанията спрямо несъстоятелния длъжник /независимо от основанията за възникването им/ в интерес на титулярите на същите е да упражнят правата си в срок, вкл. да обезпечат условията за упражняването им, а при цесия – да осигурят съобщаването от цедента на длъжника за станалото прехвърляне. Съставът на ВКС намира, че не е налице и хипотезата на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. От мотивите на обжалвания съдебен акт не могат да се установят твърденията на касатора, че САС в нарушение на чл.99, ал.3 и 4 ЗЗД е приел, че цесионерът е кредитор в производството по несъстоятелност без да е необходимо длъжникът да бъде уведомяван от цедента за цесията. В съответствие със закона и формираната трайна съдебна практика въззивната инстанция е приела, че при цесията на едно вземане настъпва смяна на кредитора по отношение на вземането, като изрично законът предвижда необходимост от съобщаване от цедента на длъжника за прехвърляне на вземането, за да има действие цесията по отношение на длъжника и третите лица, на осн.чл.99, ал.4 ЗЗД, а по отношение на страните по договора за цесия действието се поражда от момента на сключването му. Изрично е посочила, че се касае до процесуален пропуск на цесионера, който е могъл да предяви правата си в сроковете за предявяване на вземанията, като към молбата си приложи доказателства за правоприемството, както и уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, което с предявяването достига до синдика, изготвящ списъците за вземанията. Не се установява при постановяване на решението си САС да е допуснал нарушения на основополагащи процесуални правила, нито установяване на факти в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила. Предвид липсата на основания по чл.280, ал.1 и 2 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението на САС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение