Определение № 299 от 15.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 260/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Благоевград с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 2939 от 20.10.2020 г. по гр.д.№ 1085/ 2020 г., с което след като частично е отменено и частично е потвърдено решение на Благоевградски районен съд от 17.07.2020 г. по гр.д.№ 682/ 2020 г., като краен резултат по предявените от Я. А. Я. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2, т.3 КТ, е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед № 112-ЧР-Д/ 05.03.2020 г., ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „организатор културни прояви и връзка с културните институции” в Направление „Култура“ на Община Благоевград, като последната е осъдена да заплати на ищцата 3 210,74 лв обезщетение за оставане без работа за период 01.04.2018 г. – 01.10.2018 г. и е разпределена отговорността за разноските по делото, като осъдителният иск е отхвърлен за разликата над 3 210,74 лв до пълния предявен размер от 6 312,36 лв. Касационна жалба срещу въззивното решение е подал само ответника, поради което в отхвърлящата иска по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ част решението, по чиято валидност няма съмнения, е влязло в сила. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като съдът в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/ приел, че функциите на заеманите от ищцата преди уволнението длъжност били сходни с тези, предвидени за новосъздадената длъжност „Комуникации и реклама“. Освен това поставя като основание за допускане на обжалването материалноправен въпрос, който при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъде уточнен в следния смисъл: при съкращаване от работодател на една длъжност от щатно разписание с едновременно създаване на нова длъжност, когато основната цел и на двете длъжности е една и съща, обосновават ли съществуващите различия в разписаните длъжностни задължения по тях извод за реално съкращаване на щата. Според касатора в обжалваното решение този въпрос е разрешен неправилно, а той е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната страна Я. Я. оспорва жалбата като поддържа, че въззивното решение съответства, а не противоречи на установената от ВКС съдебна практика. То не било очевидно неправилно, нито поставеният въпрос имал значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Същият въпрос бил разрешен в решение на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 1561/ 2010 г. и така формираната практика не следвало да се променя. Излага и съображения за правилност на обжалваното решение. Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд приел за установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение въз основа на трудов договор. По силата на този договор /сключен на 04.03.2015 г./ ищцата била назначена на длъжността организатор „Културни прояви, връзка с културните институции и реклама“ в Направление „Култура“. Със заповед № 112-ЧР-Д/ 05.03.2020 г., издадена от кмета на Община Благоевград, трудовото правоотношение между страните за длъжността организатор „Културни прояви, връзка с културните институции“ в Направление „Култура“ било прекратено поради съкращаване на щата. Съдът констатирал, че по действащото преди уволнението щатно разписание от 01.03.2019 г. са съществували и двете длъжности, които били заети от различни лица – съответно от ищцата и от Е. Н.. При съпоставка на щатното разписание действало от 01.03.2019 г. - преди уволнението на ищцата и щатното разписание, действащо от 05.03.2020 г., съдът установил, че общата численост на персонала в Направление „Култура“ била намалена от 15 на 13 щата, като длъжността на ищцата в новото щатно разписание липсвала като наименование. Той сравнил длъжностните характеристики за създадените с новото щатно разписание длъжности в направление „Култура“ в община Благоевград и установил, че трудовите функции, присъщи за длъжността заемана от ищцата не били премахнати. Те не се различавали съществено, с тези, възложени на създадената с новото щатно разписание длъжност специалист „Комуникации и реклама“, защото основната цел и на двете длъжности била свързана с планиране и организиране на културни мероприятия и осъществяване на връзки с културните институции на територията на Община Благоевград. Преките задължения на двете длъжности също по естеството си съвпадали. Затова съдът извел от правна страна, че за работодателя не е възникнало потестативното право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение между него и работника, тъй като съкращаването на щата не било реално, а фиктивно. Посочил, че при това положение уволнението било незаконно и следвало да се отмени, като се уважат и обусловените претенции за възстановяване на заеманата преди извършването му длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение. Така мотивираното въззивно решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК – по твърденията за постановяването му в противоречие с практиката на ВКС. Във връзка с тези си твърдения касаторът не е формулирал правен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно цитираното по-горе Тълкувателно решение 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС, повдигането на такъв въпрос е ангажимент на касатора. Върховният касационен съд не може сам служебно да формулира въпроса, тъй като това би било в противоречие с принципа на диспозитивното начало. Той би могъл да уточни и конкретизира въпроса, ако е посочена съответната практика и кои са правните разрешения на въззивния съд, които й противоречат. В случая жалбоподателят не сочи правни изводи, направени от инстанцията по същество в противоречие със сочената от него практика, а оспорва фактическите й констатации. Установяването на фактите от въззивния съд обаче не може да се контролира в производството по чл.288 ГПК. Няма основание за допускане на касационното обжалване и по поставения правен въпрос. С оглед мотивите на въззивния съд, този въпрос е обуславящ, но той няма претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В посоченото по-горе Тълкувателно решение е изяснено, че такова значение биха имали въпроси, по които няма установена практика или наличната се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуваща такава. Тези предпоставки не са налице, тъй като по въпроса има установена практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна. Според тази практика съкращаването на щата представлява премахване на щатни бройки от щатното разписание на предприятието. Основанието за уволнение по чл. 328 ал.1 т.2 пр.2 КТ е налице само при реално премахване от щатното разписание на длъжността или на част от щатните бройки за нея, когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност. При т.нар. фиктивно съкращаване на щата, когато се премахва длъжността като наименование, но се запазва трудовата й функция в съществените й права и задължения като съдържание на новооткрита длъжност, уволнението на посоченото основание е незаконно /решение № 126/ 02.05.2011 г. по гр.д.№ 1227/ 2010 г., III г.о./. Същото е разрешението, дадено в обжалваното решение, поради което по формулираният правен въпрос не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд