Определение № 315 от 14.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 671/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на СНЦ „Гларус-Бургас“, [населено място] против решение № 103 от 19.12.2022 г. по в. т. д. № 227/2022 г. на Бургаски апелативен съд, потвърждаващо постановеното от Бургаски окръжен съд решение № 181 от 21.07.2022 г. по т. д. № 452/2021 г., с което е уважен предявеният от „Стъклопласт – Д., Д. С-ИЕ“ СД, [населено място] срещу сдружението-касатор иск с правно основание чл. 266, ал. 1 във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 48 000 лв., представляваща възнаграждение за допълнително извършени дейности съгласно споразумение от 14.05.2021 г., сключено във връзка с договор от 03.12.2018 г. за доставка на средноскоростен пътнически кораб за крайбрежно плаване. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изразява несъгласие с извода за дължимост на присъдената на ищцовото дружество сума, като счита, че по делото не е установено изпълнение на условията за плащането й, предвидени в чл. 2 от сключеното между страните споразумение. Твърди, че от приетите във въззивното производство нови доказателства се установява не само липса на тези условия, но и наличието на недостатъци в изпълнението, които също са основание за неплащане на претендираната допълнителна сума. В касационната жалба са изложени подробни съображения и срещу преценката на въззивния съд, че не са налице предпоставките за присъждане на неустойка за допуснатата от ищеца забава в изпълнението на процесния договор. Според касатора, с уговорката в споразумението от 14.05.2021 г., че нямат и няма да имат в бъдеще претенции помежду си, страните не са отменили клаузата в договора за дължимост на неустойка при забава от страна на изпълнителя и поради това заявеното от него възражение за прихващане следва да бъде уважено. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Задължен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички възражения и въпроси, посочени в становищата на страните, да отговори на всички доводи, изложени от страните по спора, чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи на страните; 2. Длъжен ли е съдът да се мотивира въз основа на кои доказателства приема едни факти за доказани, а други – за недоказани; 3. Когато се претендира увеличено възнаграждение поради извършени допълнителни дейности, свързани с увеличаване себестойността на продукта, следва ли да бъде доказано, че себестойността действително е била увеличена, както и размерът на увеличението; 4. Следва ли да се докаже необходимостта от извършването на тези допълнителни дейности, при условие че липсва от страна на възложителя предварително съгласие за извършването им; 5. Ако държавен орган е приел и одобрил изпълнението и е издал съответен документ за регистрацията му/въвеждането му в експлоатация, а впоследствие същият този орган констатира недостатъци, автоматично ли следва извод, че тези недостатъци са в резултат на използване на продукта или това следва да бъде доказано; 6. Приемането на изработеното с надлежен документ от администрацията, означава ли, че впоследствие не може да се констатира скрит недостатък“. По отношение на първите два въпроса се твърди противоречие с практиката на ВС и ВКС, съответно – с ППВС № 1/53 г., решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 12 от 11.02.2022 г. по гр. д. № 2032/2021 г. на IV г. о. (за въпрос № 1); решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г. на ВКС, IV г. о. (за въпрос № 2). За всички останали въпроси се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, аргументирано с „нуждата от създаване на задължителна съдебна практика от ВКС“ поради това, че „въпросите намират широко приложение в отношенията между търговците, гражданите и държавата“. Освен с поставените въпроси, касаторът моли за допускане на касационното обжалване и поради очевидна неправилност на акта, с твърдението, че е в явно противоречие със събраните по делото доказателства. Ответникът по касация – „Стъклопласт – Д., Д. С-ИЕ“ СД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване,респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна, по съображения в писмен отговор от 10.04.2023 г. Претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено, че: С договор от 03.12.2018 г. ответникът Сдружение „Гларус Бургас“ е възложил на ищеца „Стъклопласт - Д., Д. и С-ие“ СД да изработи и достави в срок от 202 работни дни средноскоростен пътнически кораб (катамаран) за крайбрежно плаване с хибридно задвижване съгласно оферта на възложителя и техническа спецификация срещу възнаграждение в размер на 574 000 лева (688800 лева с ДДС); С анекси от 25.09.2019 г. и 26.03.2020 г. са изменени условията по договора, касаещи срока за изпълнение и за плащане на възнаграждението; Същото е заплатено изцяло, но със забава; Корабът е предаден на възложителя на 14.05.2021 г. с приемо-предавателен протокол, подписан без забележки; За регистрацията на същия е издадено Свидетелство № 108 от 17.05.2021 г. от ИА „Морска администрация“; На 14.05.2021 г. страните са сключили споразумение- договор, с което възложителят се е задължил да заплати на изпълнителя сумата 40 000 лева (48000 лева с ДДС) за допълнително извършени дейности, свързани с увеличаване себестойността на катамарана, при условие че възложителят е получил заверени преписи от: препоръки на проектанта, технико-икономическа обосновка и становище от МА ведно с одобрен технико-работен проект с отразени промени, както и първични и вторични счетоводни документи за вложените разходи, довели до увеличаване на себестойността на плавателния съд. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен искът на изпълнителя по процесния договор за заплащане на сумата по споразумението от 14.05.2021 г., въззивният съд е споделил извода, че предвидените в чл. 2 от същото условия са изпълнени. Приел е, че всички изброени документи са били представени на възложителя още на 14.05.2021 г. с подписания от страните протокол от тази дата, като по тяхната редовност същият не е възразил. С оглед титулната част на споразумението, съдът е счел, че възложителят е бил наясно и с вече изпратена му счетоводна документация за допълнителни разходи, обсъдени на предходни работни срещи. Реалното извършване на допълнителните дейности, чието заплащане се претендира, е прието за установено от заключението на техническата експертиза, а необходимостта от същите – от дадените от проектанта препоръки от 15.05.2019 г. Съдебният състав е взел предвид, че документите по технико-работния проект, отразяващи тези препоръки, са били получени в Дирекция „МА“ – Бургас и по тях не е имало забележки, видно от писменото становище рег. № Б-111 от 15.02.2021 г. на инж. Я. Ч.. Фактът, че корабът е бил регистриран на 17.05.2022 г. и е въведен в експлоатация, е преценен като доказващ съответствието му с всички технически изисквания. Що се касае до забележките за несъответствия, констатирани от ИА „Морска администрация“ при извършения преглед на кораба, отразени в приетия във въззивното производство протокол № 38 от 25.07.2022 г., решаващият състав е счел, че същите се дължат на неправилната му експлоатация, а не са скрити недостатъци. Въззивният съд е споделил извода на първата инстанция и във връзка с възражението за прихващане. Приел е, че претенцията за неустойка за забавено изпълнение на договора е неоснователна, тъй като престацията на изпълнителя е обусловена от плащанията на възложителя, които са били съществено забавени. Като допълнителен аргумент е посочил изричната уговорка в т. 7 на споразумението от 14.05.2021 г., имащо спогодителен характер, в която ясно е заявено, че с подписване на същото страните уреждат отношенията си и няма да имат други претенции. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставените от касатора въпроси не притежават характеристиката на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и дадените във връзка с приложението му задължителни указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Първият въпрос е основан на твърдението на страната, че съдът не е обсъдил задълбочено приетите във въззивното производство нови доказателства, както и възражението, че не е доказано да е увеличена себестойността на кораба в резултат от изпълнените допълнителни работи. В действителност въпросът представлява по своята същност оплакване за допуснато процесуално нарушение във връзка с преценката на доказателствата и несъгласие на страната с резултата от тази преценка, което обаче е предмет на самия касационен контрол, но не може да обоснове допускането му. Изцяло относим към правилността на решението е и вторият въпрос, свързан с твърдението на касатора, че съдът не е обосновал извода си, че не са налице скрити недостатъци и че изпълнителят е изпълнил изцяло задълженията си по договора. При очертаване предмета на спора решаващият състав е съобразил изрично заявеното от ответника, че не се позовава на недостатъци поради некачествено изпълнение, което е обусловило съответно и необсъждане на въпроса за качественото изпълнение на процесния договор, респ. за наличието на недостатъци, като извода, че посочените в протокол № 38 от 25.07.2022 г. на ИА „МА“ несъответствия се дължат на неправилна експлоатация, а не на скрити недостатъци, е направен единствено за пълнота на изложението. Поради обстоятелството, че са свързани с наличието/липсата на скрити недостатъци при изпълнението на договора, които не са част от предмета на настоящия спор, ирелевантни са и въпросите по т. 5 и т. 6 от изложението. Що се отнася до въпрос № 4, същият не кореспондира с мотивите на обжалваното решение. Въззивният съд не е приел, че не следва да се доказва необходимостта от извършването на допълнителните дейности, а е преценил, съобразявайки всички обстоятелства, предшестващи споразумението от 14.05.2021г.; уговорките в самото споразумение за „безусловно и неотменимо“ поето задължение за плащане стойността на допълнителните работи, като и представените с протокол от същата дата документи, че страните са се съгласили с извършването на допълнителните работи. С оглед констатацията, че поставените въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, не подлежат на обсъждане и поддържаните за тях основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Не може да се приеме за осъществено и заявеното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилно е съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице например, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. В случая касаторът аргументира очевидната неправилност на акта с твърдението, че същият е в явно противоречие със събраните по делото доказателства, т. е. поддържаната от касатора неправилност не може да бъде преценена като „очевидна“ по изведените от съдебната практика критерии. Поради изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски за настоящото производство в размер на сумата 3960 лв. – адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане по банкова сметка се установява от представените доказателства – договор за правна защита 10.04.2023 г. и преводно нареждане до „УниКредит Булбанк“ от същата дата. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК