Определение № 621 от 07.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5212/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение от 1.06.2015 г. по гр.д.№ 9981/ 2014 г. на Софийски градски съд, 4-д въззивен състав е уважен иск по чл.30 ЗН и е възстановена запазената част на М. А. С. от наследството, останало от баща й А. Т. Б., като дарението, извършено от него в полза на внучката Т. С. М. на ½ ид.ч. от апартамент в [населено място],[жк]I е намалено с ½ ид.ч. Решението е обжалвано от ответницата Т. М., която в жалбата развива оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Като основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК сочи противоречие с практиката на ВКС по въпросите 1.дали дарение, което изчерпва цялото имущество на наследодателя, може да се приравни на универсално завещание и 2. необходимо ли е в този случай наследникът, който упражнява правото си да иска възстановяване на запазената част по отношение на лице, което не е призовано към наследяване, да е приел наследството по опис. Ответницата оспорва жалбата, като счита, че не са налице и основания за допускането й до разглеждане. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: С нотариален акт № 25/ 96 г. А. Т. Б. и съпругата му С. Д. С. дарили на своята внучка Т. С. Я. собствения си апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ап.№ 38. След смъртта на А. Б. дъщерята М. А. С., която е и майка на Т. С. М., предявила иск за възстановяване на запазената й част от наследството на своя баща, накърнена с горното дарение. По делото е установено, че наследодателят е притежавал само дарената ½ ид.ч. от апартамента. С оглед на това обстоятелство и съгласно чл.29, ал.1 ЗН съдът приел, че запазената част на ищцата се равнява на ½ от имуществото на наследодателя, или ¼ от целия апартамент. Тъй като наследството се изчерпва с тази ½ ид.ч., разпореждането с нея е намерено за аналогично на разпореждане с универсално завещание, поради което в разглежданата хипотеза не е необходимо ищецът да е приел наследството по опис. При универсално завещание освен това не е необходимо да се образува наследствена маса по чл.31 ЗН, а запазената и разполагаемата части се определят в идеални части. С оглед на изложеното следва да се приеме, че поставените от касаторката правни въпроси не обуславят допустимост на касационното обжалване, тъй като са разрешени от въззивния съд в съответствие с постоянната съдебна практика. По въпроса за дарението на единствения имот на наследодателя е налице практика на ВКС, според която след като наследството включва само дарения имот, то извършеното дарение се приравнява с универсално завещание- р.№ 229/ 5.12.2013 г. по гр.д.№ 3663/ 2013 г. на ВКС, II г.о., както и цитираните от въззивния съд р.№ 28/21.02.2014 г. по гр.д.№825/2014г.,II г.о. и р.№165/8.07.2014 г. по гр.д.№568/2014 г., I г.о. При универсалното завещание освен това не е необходимо надареният да е приел наследството по опис, когато упражнява правото си по чл.30 ЗН по отношение на лице, което не е наследник, което положение е разяснено в т.4 на ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, където се визират само заветникът и надареният, но не и лице, в полза което е направено универсално завещание. В същия смисъл е била съдебната практика преди приемане на тълкувателното решение. С оглед на изложеното следва да се приеме, че и по двата поставени от касаторката правни въпроса не е налице основание за допускане на касационно обжалване, поради което настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение