Определение № 63 от 27.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 818/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК. С частна касационна жалба вх. Nо 146689/20.12.2013 год. В. П. Х. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. П. В.- САК е поискала да се отмени Определение Nо 23545 от 10.12.2013 година по ч. гр.д. Nо 15260/2013 год. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу Разпореждане от 23.10.2013 год. по гр.д. Nо 9563/2012 год. на Софийския районен съд- брачна колегия за връщане на въззивна жалба вх. Nо 6188/ 10.09.2013 година срещу Решение от 26.04.2013 год. на основание чл.262 ал.2 т.2 ГПК във вр.с чл. 262 ал.1 ГПК и чл. 261 т.4 ГПК. Поддържа се, че обжалваните определения са неправилни, постановени при допуснати нарушение на процесуалните правила, иска се отмяната им. С изложение към частната касационна жалба, допустимостта на обжалването по чл. 280 ал.1 т.1 и т. 3 ГПК се поддържа с довод, че по въпросите: 1/ смята ли се за нередовност на въззината жалба, невнасянето на недължима допълнителна държавна такса, ако от първоинстанционния съд изрично е указано да се внесе такава и 2/ приложима ли е разпоредбата на чл. 62 ал.2 ГПК в случаите когато на съобщението за пощенска пратка е отбелязана датата на приемане без да е положен подпис от служителя на куриерската служба, получаващ пратката, че първият въпрос е разрешен в противоречие с Определение Nо 45 от 23.012013 год. по ч. гр.д. Nо 551 / 2012 год. на ВКС-II г.о., а втрият въпрос изисква произнасяне за еднаквото и точно прилагана на закона. С отговор ответника- въззиваема страна Л. П. Х. чрез адв. Р.П.- САК подържа, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като изведените въпроси са неотносими към мотивите на съда касаещи нередовността на въззивната жалба, както и се релевират доводи за неоснователността на частната жалба. Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия намира: Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК срещу обжалваем съдебен акт, поради което същата се явява процесуално допустима. За да приеме, че не е налице изпълнение на дадените указания за своевременно внасяне на определената с разпореждане на съда ДТ, СГС е съобразил, че към датата на постановяване на разпореждането по делото не е приложен документ за платената ДТ, определена от съда в размер на сумата 37.50 лв. Преценявайки наведените основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК и данните по делото, настоящият състав намира,че не са налице основания за разглеждане на частната касационна жалба по същество. Формулираният въпрос: смята ли се за нередовност на въззината жалба, невнасянето на недължима допълнителна държавна такса, ако от първоинстанционния съд изрично е указано да се внесе такава не може да се приеме за обуславящ изхода на правния спор, след като по принцип не е бил спорен размера на паричното задължение за ДТ за въззивно обжалване. Първоинстанционният съд е постановил събирането на първоначална такса от 25 лв. и съответно допълнителна / с диспозитива на решението си / от по 25 лв. за всяка страна, чиито сбор е 75 лв. или дължимата при обжалване ДТ е половината от тази за първа инстанция т.е. 37.50 лв. В този смисъл не може да се констатира каквото и да е противоречие с цитираното като съдебна практика определение на ВКС. За да се допусне касационно обжалването в хипотеза на поставен процесуално или материално правен въпрос, чието произнасяне от третата инстанция би било от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, съгласно разясненията на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС този въпрос следва да касае приложението на нов закон, празнина в съдебната практика, преодоляване на установена неправилна съдебна практика. Приложението на разпоредбата на чл. 62 ал. 2 ГПК не създава затруднения и не сочат на такава хипотеза. Доколкото съдебните книжа могат да бъдат изпратени ‘по пощата” за да се спази установения от закона процесуален срок, в съдебната практика няма спор как следва да бъде оформено обявлението, удостоверяващо спазване на датата. Когато са използвани услугите на частна куриерска фирма, то товарителницата на частната куриерска служба не може бъде приета като надлежно „изправени по пощата ” съдебни книжа поради липсата на изричен текст в закона, приравняващ частните куриерски служби на пощенските – т.е. на понятието „поща” по см. на закона. По начина на оформяне на приемателния документ - наричан и неговите реквизити не може да се направи категоричен извод за съдържанието на пратката, след като освен името на съда и състава, не се сочи кое е обжалваното дело. Едва ли е логично да се приеме за необходимост от произнасяне с цел уеднаквяване на закона и развитие на съдебната практика на законови разпоредби, чието приложение е безпротиворечиво в практиката на съдилищата. По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия