Определение № 1726 от 04.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 2792/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “В & ВГД Оранжерии -Петрич” ООД /н./, [населено място] срещу решение № 510 от 05.08.2024 г. по т. д. № 1019/2023 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо решение № 260327 от 04.09.2023 г. по т. д. № 1719/2017 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-6 състав в обжалваната негова част, с която, на основание чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД във връзка с договор № 206-2013/13.12.2013 г. за доставка на природен газ, касаторът е осъден да заплати на „Булгаргаз“ ЕАД, [населено място]: сумата 57 385.98 лв., представляваща дължими договорни неустойки поради забавено плащане по фактури № 162432/05.03.2014г.; № 162794/12.03.2014 г.; № 162951/02.04.2014г.; № 163105/07.04.2014г. № 90000163317/10.04.2014г. и № [ЕГН]/10.06.2014г.; сумата 1 078 527.79 лв., представляваща стойността на заявени и доставени количества природен газ за месеците април, май и юни 2014г.; сумата 56 347.47 лв., представляваща договорни неустойки поради неизпълнение на задължението върху главниците; сумата 276 162.80 лв., представляваща мораторни лихви поради неизпълнение на задължението върху главниците по фактури № 163472/07.05.2014г.; фактура № 163634/09.05.2014г.; фактура № 163826/14.05.2014г. и фактура № 163974/03.06.2014г. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изразява несъгласие с извода, че дължи присъдените на ищеца „Булгаргаз“ ЕАД суми по процесния договор за доставка на природен газ № 206-2013 от 13.12.2012 г. Основното му оплакване е срещу отказа на решаващия състав да се произнесе по заявените от него възражения за недействителност на този договор, аргументирана с твърдението за нищожност на решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране, с които са определени цените за доставка на природен газ и за изкупуване на произведена електрическа енергия, поради противоречие с чл. 102 ДФЕС във връзка с нарушение на правилата на конкуренция и злоупотреба с господстващо положение. Според касатора, въззивният съд неоснователно е оставил без уважение и искането му за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявените искове, произтичаща от нарушаване на забраната за водене на два съдебни процеса за едно и също вземане предвид образуваните между страните дела по частични искове пред Благоевградски окръжен съд – т. д. № 88/2014г. и т. д. № 138/2014 г. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по отхвърлено от първостепенния съд възражение за прекратяване на производството поради наличието на две висящи производства с един и същи предмет, но предявени като частични искове; 2. Допустимо ли е прекратяването на по-късно предявен частичен иск, който има за предмет друга част от вземането; 3. Налице ли е идентитет при предявяване на искове между едни и същи страни на едно и също основание, но с искане за присъждане на различни части от общия размер на претендираното вземане и претендирани вземания за неустойки за припокриващи /застъпващи/ се периоди; 4. Противоречие на материалното право с чл. 101, чл. 102 и чл. 37 ДФЕС счита ли се за противоречие с обществения ред на Република България и като такова представлява ли нарушение на разпоредбите на ДФЕС издадените решения на КЕВР за утвърждаване цените за продажба на природен газ от „Булгаргаз“ ЕАД и за изкупуване от „НЕК“ ЕАД на електрическата енергия, произведена от ответника; 5. В производство по предявен иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД разглеждането на възражение за нищожност на решенията на КЕВР представлява ли преценка по съществото на спора; 6. Задължен ли е съдът, който разглежда иска по чл. 327, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, да разгледа възражение на ответника за нищожност на решения на КЕВР за утвърждаване цените за продажба на природен газ от „Булгаргаз“ ЕАД и за изкупуване от „НЕК“ ЕАД на електрическата енергия, произведена от ответника, основано на противоречие с чл. 101, чл. 102 е чл. 37 ДФЕС за наличие на злоупотреба с господстващо положение и наличие на ценова преса; 7. Длъжен ли е при постановяване на въззивното решение въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото, и да изложи свои собствени фактически и правни мотиви по съществото на спора“. По отношение на въпроси № 1 - № 3 и за въпрос № 7 се поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, съответно: в противоречие с определение № 674 от 23.09.2014г. по ч. гр. д. № 3991/2014г. на ІІІ г. о. и определение № 843 от 05.12.2011г. по ч. т. д. № 622/2011г. на І т. о. (за въпроси № 1 - № 3); Тълкувателно решение № 1/2013 от 0.12.2013 г. на ОСГТК, решение № 55 от 03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на I т. о., решение № 63 от 15.07.2015 г. по т. д. №№ 674/2014 г. на II т. о. и др. (за въпрос № 7), а за въпроси № 4 - № 6 – че са разрешени в противоречие с конкретно посочени актове на Съда на Европейския съюз. Бланкетно е заявено и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Ответникът по касация – „Булгаргаз“ ЕАД, [населено място] – оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставянето й без уважение по съображения в писмен отговор от 22.11.2024 г. Не претендира разноски. Третото лице-помагач на “В & ВГД Оранжерии - Петрич” ООД /н./ – „Национална електрическа компания“ ЕАД, [населено място] – счита, че липсват основания за допускане на касационното обжалване, респ. за уважаване на касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище от 12.12.2024г. Синдикът на „В & ВГД Оранжерии - Петрич“ ООД /н./ не изразява становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да потвърди първоинстанционното решение, с което “В & ВГД Оранжерии - Петрич” ООД /н./, [населено място] е осъдено да заплати на „Булгаргаз“ ЕАД претендираните суми по договор № 206-2013/13.12.2013 г. за доставка на природен газ, представляващи стойността на доставки за м. април, май и юни 2014 г. по конкретно посочени фактури, лихви за забава и неустойки, въззивният съд е приел, че поддържаните от въззивника оплаквания са неоснователни. На първо място, като неоснователно е преценил възражението за недопустимост на предявените искове, аргументирана с твърдението, че настоящото дело и образуваните между страните предходни дела – т. д. № 88/2014г. и т. д. № 138/2014 г. на Благоевградски окръжен съд – са за части на едно и също вземане. Посочил е, че: Предмет на т. д. № 88/2014 г. са вземания в размер на 1 000 000 лв., представляващи цялата първа и втора вноска от сключеното между страните споразумение от 26.03.2014 г., с което се уреждат задълженията на “В & ВГД Оранжерии - Петрич” ООД /н./ в размер на 5 478 926.26 лв. по процесния договор за доставка на природен газ № 206-2013 от 13.12.2012 г. за периода м.11.2013г. - м.02.2014 г., както и вземане за договорна неустойка в размер на 10 885 лв. за периода 01.04.2014 г. - 30.05.2014 г. Предмет на т. д. № 138/2017 г. е остатъкът от главницата по споразумението в размер на 4 417 951.54 лв., както и неустойка за забава по т. 1.2 от споразумението върху пълния размер на главницата 5 478 962.26 лв. към 10.03.2014 г., неустойка за забава по т. 3 от споразумението върху пълния размер на главницата, но за периода от 11.03.2014 г. до датата на сключване на споразумението 26.03.2014 г. и неустойки по т. 5 и т. 6 от споразумението върху неизплатените в срок вноски, считано от датата на падежа на всяка просрочена вноска по погасителния график към споразумението до датата на предявяване на иска 26.11.2014 г. Предмет на настоящото производство са вземания за неустойки за забавено плащане на главниците по издадени фактури за периода от 05.03.2014 г. до 10.06.2014 г. за стойността на заявени в годишната програма количества природен газ за месеците април, май и юни 2014г., за неустойки по т. 9.5.9 от договора върху тези главници за периода до 29.10.2014 г. и за мораторна лихва върху неустойките за периода от 30.10.2014 г. до 05.05.2017 г. От съпоставката между предмета на всяко от посочените дела решаващият състав е приел, че липсва идентитет между приключилите две дела и настоящото, поради което постановеното по него решение не е недопустимо. На второ място, за неоснователно е счетено и оплакването на въззивника за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, изразяващо се в необсъждане на възражението му за недължимост на сумите поради това, че в процесния договор за доставка на природен газ цените са определени въз основа на нищожни решения на КЕВР, в нарушение на правилата на конкуренцията и при злоупотреба с господстващо положение, съгласно практиката на СЕС по чл. 102 ДФЕС, която нищожност е следвало да бъде установена по реда на косвения съдебен контрол. Решаващият състав е приел, че въпросът за действителността на процесния договор за доставка на природен газ и в частност за валидността на цената му е обхванат от преклудиращото действие на силата на прeсъдено нещо по приключилите дела пред Благоевградски окръжен съд, доколкото предмет на същите са вземания, произтичащи именно от процесния договор за доставка на природен газ № 206-2013 от 13.12.2012 г. Независимо от това, въззивният съд е посочил, че произнасянето на съда по валидността на решенията на КЕВР, с които се определя цената на изкупувания от “В & ВГД Оранжерии - Петрич” ООД /н./ електрически ток, е и ирелевантно, тъй като предмет на спора са задължения на ответника “В & ВГД Оранжерии - Петрич” ООД /н./ за заплащане на доставения му от ищеца „Булгаргаз“ ЕАД природен газ, поради което е без правно значение за решаване на конкретното дело начинът по който, купувачът (“В & ВГД Оранжерии - Петрич” ООД /н./) формира приходите си, а именно – цената, която получава за изкупения от НЕК електрически ток. По отношение произнасянето на първоинстанционния съд по съществото на правния спор, основано на данните от приетите по делото счетоводни експертизи и при съобразяване на даденото с Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС разрешение относно приложението на чл. 76 ЗЗД за поредността на погасяване на задълженията, доколкото нито една от страните не е навела оплаквания и не е оспорила съображенията в обжалвания акт, въззивният съд, на основание чл. 272 ГПК, е препратил към изложените в него мотиви. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая тези изисквания не са изпълнени. Поставените от касатора въпроси не могат да бъдат преценени като обуславящи за изхода на делото в смисъла, разяснен в тълкувателния акт. По отношение на първия въпрос този извод произтича от обстоятелството, че съдържащото се във въпроса твърдение на касатора, че въззивният съд не се е произнесъл по възражението му за недопустимост на предявените искове поради паралелно развиващите се производства по т. д. № 88/2014 г. и т. д. № 138/2014 г. на Благоевградски окръжен съд, е напълно произволно и не кореспондира с мотивите на обжалвания акт. Видно от същите, решаващият състав е посочил като основно именно оплакването на въззивника за недопустимост на производството, като е изложил подробни съображения защо счита същото за неоснователно. Поради това, не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС по така поставения въпрос. Не съответстват на изложените в акта съображения и въпроси № 2 и № 3 от изложението. Въззивният съд е приел, че настоящото дело и предхождащите го две дела между страните не са идентични, тъй като, за разлика от първите две дела, предмет на настоящото дело не са вземания по споразумението от 26.03.2014г., а вземания за стойността на доставки на природен газ за следващ период – м. април, в. май и м. юни 2014 г., както и вземания за неустойки върху неплатената цена и лихви върху тези неустойки. Следователно, в мотивите на решението не се съдържа извод нито, че се касае за „частичен иск, който има за предмет друга част от вземането“ (въпрос № 2), нито че се иска „присъждане на различни части от общия размер на претендираното вземане и претендирани вземания за неустойки за припокриващи /застъпващи/ се периоди“ (въпрос № 3). Доколкото тези два въпроса са свързани с допустимостта на обжалвания акт, за която касационната инстанция следи служебно, следва да се посочи, че настоящият състав намира, че не е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо. Безспорно, и трите дела между страните имат за предмет вземания, произтичащи от сключения между тях договор за доставка на природен газ № 206-2013 от 13.12.2012 г. Тези вземания обаче са за различни доставки – по т. д. № 88/2014 г. и т. д. № 138/2014 г. са за суми по споразумението от 26.03.2014 г., докато по настоящото дело са за доставки за следващ споразумението период. Ето защо, не може да се счете, че се касае за идентичен предмет на делата, в която хипотеза настоящото производство би било недопустимо. Следващите три въпроса (№ 4 - № 6) са ирелевантни за изхода на спора, тъй като по тях липсва произнасяне в мотивите на обжалваното решение. Въпросите са свързани с оплакването на касатора, че по реда на косвения съдебен контрол, осъществяван върху административни актове, следва да бъде установена нищожността на решенията на КЕВР по утвърждаване цените за продажба на природен газ и на електрическа енергия. Въззивният съд е приел обаче, че въпросът за действителността на договора от 13.12.2012г. и за валидността на решенията на КЕВР са обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо, поради което не може да бъде пререшаван. Що се отнася до последния въпрос, касаещ задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи на страните и доказателствата, на които се позовават, както и да изложи свои собствени фактически и правни мотиви по съществото на спора, същият е зададен абстрактно, без да е отнесен към мотивите на обжалвания акт и без да е посочено конкретно кои са онези доводи и доказателства, които не са били обсъдени. Предвид отсъствието на общата предпоставка по отношение на поставените от касатора въпроси, не следва да бъде преценявано наличието на допълнителните предпоставки на поддържаните за тях основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. На последно място, поради напълно бланкетното му заявяване, не подлежи на обсъждане и заявеното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. С оглед всички изложени съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК