Решение № 913 от 28.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10858/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на електронното управление, подадена чрез адвокат И. Големанова, против Решение № 1297/14.08.2025 г., постановено по административно дело № 185/2025 г. по описа на Административен съд – Враца. С оспореното решение е отменена Заповед № ЧР-72/28.02.2025 г. на Министъра на електронното управление, с която на основание чл.107, ал. 2 във връзка с чл.108, ал. 1 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение на Х. С. Г. на длъжност „главен юрисконсулт“ в отдел “Правни дейности“, дирекция „Правни дейности и обществени поръчки“ в министерството, считано от 04.03.2025 г. В касационната жалба се сочат касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което процесната заповед да бъде потвърдена. Касационната жалба се поддържа от адвокат Големанова по изложените в нея съображения. Ответната страна Х. С. Г., чрез процесуалния си представител адвокат Тончева, в писмен отговор, писмени бележки и в съдебно заседание, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде отхвърлена, а постановеното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество намира същата за неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е посочената по-горе заповед, която е мотивирана с правно основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл, а като фактическо такова е прието от органа, че държавния служител е получил възможно най-ниската годишна оценка за изпълнение на длъжността. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че макар и да изхожда от компетентен орган по чл. 108, ал. 1 ЗДСл и в предвидената форма, същата е издадена в нарушение на съществени административно-производствени правила и на материалния закон. Според съда макар формално да са осъществени етапите на оценяването по НУРОИСДА, в административното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Междинната среща не е проведена от надлежния оценяващ ръководител, в нарушение на чл. 76, ал. 4 ЗДСл и чл. 12, ал. 1 НУРОИСДА, както и без изпълнение на целта ѝ – даване на конкретни насоки и мерки за подобряване на изпълнението. Годишната оценка и корекцията ѝ от контролиращия ръководител са немотивирани, бланкетни и не се основават на обективно установими факти, относими към изпълнението на целите, задълженията и компетентностите на служителя, в противоречие с чл. 76, ал. 7 ЗДСл и чл. 18, ал. 1 НУРОИСДА. Не е доказано кумулативното наличие на предпоставките по чл. 16, т. 5 НУРОИСДА за определяне на оценка „неприемливо изпълнение“. Настоящият касационен състав, счита, че първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка въз основа на събраните по делото доказателства, като е описал подробно и точно всички относими за спора обстоятелства. Извършил е пълна проверка за законосъобразност на заповедта на всички основания по чл. 146 АПК, като възприетите от съда правни изводи напълно се споделят от настоящия състав. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 2 ЗДСл изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки – получена възможно най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Задължителните правила за атестиране на държавните служители са уредени в НУРОИСДА, като стриктното им съблюдаване е гаранция за обективността на извършеното оценяване. Оценяването на служителите преминава през три етапа, като годишната оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности от служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия/контролиращия ръководител безпристрастно и компетентно, въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец. В тази връзка следва да се има предвид, че съдът не разполага с възможността да контролира правилността на оценяването на нивото на изпълнение и професионална компетентност на служителя, но следва да провери спазването от страна на административния орган на нормативните изисквания за провеждане на процедурата по оценяване, в това число спазване на изискванията за формулиране на целите в индивидуалния работен план и тези за формиране на годишната оценка на изпълнението. В случая съдът е осъществил контрол върху процедурата по оценяването, като е достигнал до правилни правни изводи. В случая са допуснати съществени процесуални нарушения още на етапа на междинната среща. На първо място същата не е проведена между лицата, определени в чл. 76, ал. 4 ЗДСл и чл. 12, ал. 1 НУРОИСДА. Това нарушение е съществено, тъй като засяга компетентността на органа, упражняващ правомощието по оценяване. Съгласно чл. 76, ал. 4 ЗДСл оценяването на изпълнението на длъжността се извършва от оценяващ ръководител, на когото служителят е непосредствено подчинен. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 НУРОИСДА изрично предвижда, че междинната среща се провежда между оценяващия ръководител и оценявания служител в периода от 15 юни до 31 юли на съответната календарна година, като при отсъствие на някой от участниците срещата се провежда в 7-дневен срок след завръщането му. Тази нормативна уредба изключва възможността междинната среща да бъде проведена от лице, различно от надлежния оценяващ ръководител. От представената по делото длъжностна характеристика се установява, че оценяваният служител заема длъжността „главен юрисконсулт“, която е пряко подчинена на началника на отдел „Правни дейности“ в дирекция „Правни дейности и обществени поръчки“ на Министерството на електронното управление. Следователно именно началникът на отдела е оценяващият ръководител по смисъла на чл. 76, ал. 4 ЗДСл и чл. 4, ал. 1 НУРОИСДА. Въпреки това от представената по делото Заповед рег. № МЕУ-12655/31.07.2024 г. е видно, че междинната среща е проведена и удостоверена с подписа на Г. Делчева – главен юрисконсулт в същия отдел, на която със същата заповед е възложено временно изпълнение на функциите на началник отдел за периода от 31.07.2024 г. до 02.08.2024 г. Нормите на чл. 76, ал. 4 ЗДСл. и чл. 4, ал. 1 НУРОИСДА обаче са императивни и не допускат делегиране или заместване на правомощието за оценяване, включително и за провеждане на междинната среща. Законодателят е обвързал това правомощие с конкретното качество на лицето – пряк ръководител на служителя, именно поради необходимостта от непосредствени и трайни наблюдения върху изпълнението на служебните му задължения. Освен това разпоредбата на чл. 12, ал. 1, изречение второ НУРОИСДА предвижда, че при отсъствие на оценяващия ръководител междинната среща следва да бъде проведена в 7-дневен срок след завръщането му. В случая по делото е установено, че началникът на отдел „Правни дейности“ е отсъствал за кратък период от три работни дни, като от представената справка за отсъствията му за периода от 15 юни до 31 юли е видно, че не е отсъствал през целия нормативно определен срок и е имал реална възможност лично да проведе междинната среща с оценявания служител в посочения период или в 7-дневен срок след завръщането му на работа. Вместо това същата е формално оформена в последния ден от срока с подпис на лице, което не заема ръководна длъжност спрямо оценявания. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че междинната среща е проведена в нарушение на изискванията за компетентност, предвидени в ЗДСл и НУРОИСДА, като това нарушение не може да се приеме за формално, а е съществено, тъй като засяга законосъобразността на цялата процедура по оценяване. Правилен е и изводът на административния съд, че при провеждането на междинната среща на 31.07.2024 г. атестирането е проведено в нарушение на материалноправните изисквания на чл. 12, ал. 2 и ал. 3 НУРОИСДА. Междинната среща е проведена без да са набелязани конкретни действия, които служителят следва да предприеме за подобряване на изпълнението на дейността, респективно не са набелязани изисквания за промяна в работата му. На същата, е прието, че служителят изпълнявана отговорно и коректно служебните си задължения, което води до постигане на целите от работния план. Служителя изпълнява поставените в работния план цели, като наблюдава нормативната уредба и вътрешните правила в МЕУ, изпълнява поставените му задачи в определените за това срокове и т.н., тоест направен е изцяло положителен коментар във формуляра за оценка на междината среща. Последното безспорно обосновава извода за положителната оценка относно изпълнението на длъжността, заемана от Г.. При тези обстоятелства, констатациите на оценяващия ръководител на междинната среща са в пълно несъответствие с определената годишна оценка „неприемливо изпълнение“ и изложените за нея мотиви. На тази среща няма набелязани конкретни действия за подобряване на изпълнението от страна на служителя, не са дадени препоръки, нито пък е преценено, че е необходимо преработване на цели или конкретни задачи в работния план, както изискват цитираните норми от НУРОИСДА. В тази връзка следва да се има предвид, че целта на междинната среща е да се обсъдят и дадат на оценявания конкретни насоки относно изпълнението на отделните цели, заложени в индивидуалния работен план, с които той да може да се съобрази, така че да има възможност да ги изпълни до края на периода. След като на тази междинна среща не са изменени някои от целите в индивидуалния работен план, не са набелязани конкретни действия за подобряване на изпълнението от страна на държавния служител, то безспорно в случая са налице съществени нарушения на изискванията на нормативната уредба относно процедурата по междинното атестиране на служителя. Това от своя страна, е лишило оценявания служител от възможността да подобри изпълнението на служебните си задължения. Оценката както правилно е приел първоинстанционният съд, следва да бъде определена на годишна база, а в случая по време на междинната среща не са посочени никакви забележки и слабости при изпълнението на дейността на служителя, поради което крайната оценка не кореспондира с действителното положение през целия оценяван период. На следващо място, дори да се приеме за доказано изложеното от контролиращия ръководител във формуляра за корекция на годишната оценка, същото не може да обоснове крайния резултат, доколкото годишната оценка следва да обхваща изпълнението на служебните задължения за целия оценяван период. В конкретния случай периодът до провеждане на междинната среща е оценен положително, като липсват данни за констатирани конкретни пропуски или неизпълнение през първата половина на годината, което изключва възможността за формиране на обобщена оценка „неприемливо изпълнение“. Посочените нарушения на изискванията на чл. 14, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 НУРОИСДА са съществени тъй като опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 76, ал. 7 ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван, с оглед обективно установени факти и обстоятелства - същата не отразява изпълнението на целите и задачите, както и демонстрираните професионални компетентности за периода на оценяване, а съдържа общи изрази и констатации за неизпълнение, които са в противоречие с целите на атестирането, регламентирани в чл. 1, ал. 2 НУРОИСДА. От съдържанието на Формуляра за оценка на изпълнението на длъжността „главен юрисконсулт“ от Х. Г. безспорно се установява, че изложените мотиви от оценяващия ръководител при определяне на годишната оценка на изпълнението не мотивират оценяване, извършено съобразно чл. 14, ал. 1 НУРОИСДА и целите, заложени в индивидуалния работен план, които и цели, не отговарят на изискването на чл. 76, ал. 6 ЗДСл. В случая поставената оценка „неприемливо изпълнение“ е в нарушение и на разпоредбата на чл. 16, т. 5 НУРОИСДА, която изисква да бъде установено, че служителят едновременно не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя и е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, които не отговарят на изискванията в приложение № 1 и приложение № 1а от НУРОИСДА. Спазването на установената с НУРОИСДА процедура за провеждане на оценяването, неизлагането на мотиви относно степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности съставляват съществено нарушение на административно производствените правила и нарушение на материалния закон, обосноваващи незаконосъобразността на оспорената заповед. Неоснователни се явяват твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Относимите материално-правни норми са приложени и тълкувани по правилен начин. Не се установиха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, съдът правилно е разпределил доказателствената тежест, предоставил е възможност на страните да сочат доказателства, които са анализирани правилно. Постановен е мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установени обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в доказан размер от 511,29 евро или равностойността на 1000 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,