Определение № 3102 от 05.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1207/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Хасково и насрещна касационна жалба на „Златно руно“ ООД, [населено място] срещу решение № 233/09.12.2024 г., постановено по в.гр.д.№ 292/2024 г. от Пловдивския апелативен съд, с което частично е отменено решение № 146/18.04.2024г. по гр.д.482/2023г. на Хасковския окръжен съд и е осъдено „Златно руно“ ООД да заплати на Община Хасково сумата от 6147,05 лв., представляваща недължимо платена и възстановена в централния бюджет от Община Хасково в рамките на задълженията й на трансфериращо-контролен субект, съгласно Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградски транспорт и транспорт в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите, за която сума е констатирано, че е отпусната на ответника по реда и условията на Наредбата и е била нецелево разходвана, както и сумата от 485,65 лв. лихва за забава. Първоинстанционното решение е потвърдено в обжалваната част за отхвърляне на исковете в размери от 54613 лв. главница и 4314,69 лв. – лихви за периода от 05.10.2022 г. – 21.06.2023 г. Касаторът Община Хасково обжалва решението в частта за отхвърляне на претенцията в размер на 54613 лв., представляваща компенсация за издаване на абонаментни карти за ученици и пенсионери и за лихвите върху тази сума в размер на 4314,69 лв., като поддържа, че решението е немотивирано. Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът „Златно руно“ ООД обжалва с насрещна жалба въззивния акт в частта за присъдената сума от 6147,05 лв. – връщане на изплатени компенсации за издадени карти на починали лица и лица, които нямат постоянен или настоящ адрес на територията на Община Хасково с доводи за неправилност. Допускането на касационно обжалване основана на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2, т.3 и ал.2 ГПК. Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна и претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, II отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че на 25.09.2007 г. между страните е сключен договор за обществен превоз на пътници за срок от 10 години, продължен с още една година с анекс от 2017 г., а претендираните от Община Хасково суми представлявали компенсации и субсидии по Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградски транспорт и транспорт в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите. Претенцията е основана на направени констатации в доклад № ДИД5-ХС-1/16.06.2021 г. от Агенция за държавна финансова инспекция, проверяваща предоставените средства от Община Хасково на превозвачите за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници. По отношение на сумата от 674,01 лв., представляваща компенсация за издадени карти на правоимащи лица по чл.19 т.1 от Наредбата, които след като са им издадени картите са починали в периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., са изложени съображения, че е преведена без основание, доколкото превозните документи на правоимащите лица по т.1 от Наредбата се издават за календарна година и важат до 31.01 на следващата година и съответно получените компенсации са за ползване на карти от лица за период след смъртта им. Сумата от 5288,34 лв. се формирала от компенсации за издадени карти на лица, които не са имали постоянен адрес в Община Хасково за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., а сумата от 184,70 лв. – за деца, чиито родители не са имали нито постоянен, нито настоящ адрес на територията на Община Хасково. Основавайки се на регламентацията в Наредбата, решаващият състав е посочил, че в тежест на „Златно руно“ ООД е проверката за това правоимащи ли са лицата, на които се издават абонаментни карти. По отношение сумата от 54613 лв., представляваща изплатената компенсация за издаване на абонаментни карти по чл.19, т.5 и т.6 от Наредбата (карти за ученици и пенсионери), общината е твърдяла, че е изплатена в размер два пъти по-голям от този, който се следвал, тъй като картите са издавани само за линиите, обслужвани от „Златно руно“ ООД и поради това компенсацията следвало да е от 50% съгласно чл.40 ал. 2 от Наредбата /в редакцията й към 2017 г./. Апелативният съд е приел, че със споразумение от 10.01.2027 г., сключено между „Златно руно“ ООД, „Тролейбусен транспорт“ ЕООД и „Тракия бус“ ООД, превозвачите са се договорили картите на посочената категория лица да се издават индивидуално от всяка фирма за обслужваните от нея линии, но да важат за всички линии от вътрешноградския транспорт, поради което дължимата компенсация за абонаментните карти за ученици и пенсионери следвало да е в пълен, а не в намален размер. Касаторът Община Хасково поставя три въпроса, всички свързани със задълженията на въззивния съд да обсъди доказателствата и да се произнесе по заявените от страните възражения, за мотивирането на въззивния акт съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, както и за обсъждането на релевираните с въззивната жалба оплаквания за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения. Въпросите са заявени с оглед на довода, че при постановяване на решенията първоинстанционният и въззивният съд не са взели предвид писмени сведения от управителя на ответното дружество от 01.06.2021 г., представляващи приложение № 34 към доклада на АДВИ, които представлявали признание на неизгоден за страната факт, т.е. извънсъдебно признание, имащо материална доказателствена стойност. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице въведеното основание за допускане на касационно обжалване. На поставените въпроси е даден отговор в Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл.263, ал.1 ГПК. За да обоснове допускане на касационно обжалване по така въведения въпрос, касаторът следва да посочи конкретни доводи и възражения, които са останали необсъдени и уважаването на които би променило решаващите изводи на въззивния съд. В случая въззивникът Община Хасково се е позовал на писмените сведения, приложени към доклада на АДФИ във въззивната жалба, които е интерпретирал в смисъл, че в справката за издадени ученически карти за 2017 г. било посочено, че същите важат само за вътрешноградските пътнически автобусни линии, обслужвани от фирма „Златно руно“ ООД, което представлявало доказателство за неговото твърдение, че споразумението между превозвачите не се спазвало. Пловдивският апелативен съд изрично е посочил в мотивите на обжалваното решение, че претенциите на общината произтичат главно от констатациите на АДФИ в доклада от 16.06.2021 г., който доклад е непротивопоставим на ответника и не се ползва с доказателствена сила досежно констатациите за недължимо платени суми. В този смисъл и приложенията към доклада не са обсъждани, а въззивният съд е постановил решението след преценка на доказателствата – договори, споразумения и експертно заключение. Доводът за направено извънсъдебно признание е заявен с касационната жалба и поради това не е обсъждан от въззивния съд. Същият не подлежи на разглеждане в касационното производство, но следва да се отбележи от настоящия състав на ВКС, че твърдението на касатора за направено изявление от управителя на „Златно руно“ ООД е непълно с оглед на множеството сведения за видовете абонаментни карти в посочената справка. По тези съображения касационното обжалване не се допуска, а съгласно чл.287, ал.4 ГПК насрещната касационна жалба на „Златно руно“ ООД не следва да разглежда. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното Върховният касационен съд