Определение № 48 от 31.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 924/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. П. Б. и Б. Т. Б. срещу въззивно решение № 190 от 11.12.2020 г. постановено по в. гр. д. № 160 /2020 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 51 /09.03.2020 г., по гр.д. № 126 /2019 г. на Ловешкия окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Г. П. Б. и Б. Т. Б. срещу М. Д. Д. искове с правно основание чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на първия ищец сумата 75 000 лева и на втория ищец сумата 26 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищците вследствие на повече от сто публикации за посочени периоди от време в сайта „Т. п.“, на който ответникът е бил главен редактор, в които публикации се съдържат лъжи, обиди, клевети, с които са накърнени честта, достойнството и доброто име на ищците, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба, като неоснователни и недоказани. Назначеният особен представител на ответника по касационната жалба М. Д. Д. я оспорва. Касационната жалба е допустима – подадена е в срок от страни по делото срещу въззивно решение, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване и е редовна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: По делото е спорно дали ответникът е извършил противоправни действия, изразяващи се в публично отправяне (чрез авторство и публикуване на редица статии в сайта „Т. п.“) на твърдените неверни, обидни, клеветнически изявления спрямо двамата ищци, накърняващи достойнството им, личната им чест и доброто им име и намиращи се в пряка причинна връзка с настъпилите от ищците неимуществени вреди. Публикуването на статиите в посочения сайт не е спорно. Спорно по делото е автор ли е ответникът на процесните статии и ако е автор, дали изнесената в процесните статии информация за ищците обективно е невярна, опозоряваща личната им чест и доброто им име или напротив – вярно отразява действително осъществили се събития, като оценката на ищците е израз на правомерно осъществен журналистически коментар. Публикуваните статии не са били подписани и авторството им по делото не е било установено. На ищците е указано, че тежестта да докажат главно и пълно виновното поведение на ответника е тяхна. Ищците са установили, че ответникът е едноличен собственик и управител на „Т. м. г.“ Е., чиято собственост е сайтът „Т. п.“, че в дружеството не работят други хора, освен ответника, който е и главен редактор на сайта. От предоставената информация от НОИ се установява,че „Т. м. г.“ Е. няма регистрирани трудови договори. От ССчЕ се установява, че за издръжка на сайта са били заделяни част от приходите на „Т. м. г.“ Е., но от заключението на СТЕ не е могло да се установи кой управлява и администрира сайта. Следователно, с проведеното от ищците доказване не се установява авторството на процесните статии, поради което не може да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника, тъй като отговорността по чл.45 ЗЗД е лична. Въззивният съд приема, че отговорността е на собственика и издател на сайта - „Т. м. г.“ Е. по реда на чл.49 ЗЗД. Поради това исковете са неоснователни. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Настоящият състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне по изведения от жалбоподателите материалноправен въпрос: Възможно ли е по иск срещу физическо лице за заплащане на обезщетения за непозволено увреждане с правно основание чл.45 ЗЗД за претърпени от ищците неимуществени вреди от неподписани обидни, клеветящи, позорящи статии и публикации в електронно издание (електронен сайт), регистриран от търговско дружество, авторството на статиите и публикациите да бъде установено с косвени доказателства и по реда на изключване на други възможни автори, в случаите, когато бъде установено, че физическото лице – ответник по иска е единственото ангажирано с дейността на електронното издание лице: то е едноличен собственик и единствен управител на търговското дружество, което е регистрирало електронното издание (електронния сайт), че то (физическото лице – ответник по иска) е и главен редактор на електронното издание и е единствено лице, което извършва дейност чрез електронното издание, че юридическото лице, което е регистрирало електронния сайт, няма други работници и служители и други лица не са ангажирани в издателската му дейност? Въпросът е обуславящ и настоящият състав намира, че има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Искането на назначения процесуален представител на ответника по иска с правно основание чл. 47, ал. 6 ГПК жалбоподателите да внесат депозит за неговото възнаграждение е основателно за сумата 1 390 лева за Б. Т. Б. и за сумата 655 лева за Г. П. Б.. Жалбоподателите следва да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационните им жалби в размер на 1 500 лева за Б. Т. Б. и на 520 лева за Г. П. Б.. Воден от гореизложеното съдът