Определение № 444 от 27.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4613/2017 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. М. Д. против определение № 1306 от 19.07.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 860 по описа за 2017 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1659 от 10.03.2017 г. по гр. д. № 7926 по описа за 2016 г. на Бургаския районен съд ХVI граждански състав, за прекратяване на производството по делото и за изпращането му по компетентност на Бургаския административен съд. Частният жалбоподател твърди, че определението е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли настоящата инстанция да допусне касационното му обжалване, да го отмени и да върне делото на Бургаския районен съд за продължаване на процесуалните действия. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, по допустимостта на частната жалба приема следното: М. М. Д. е предявила установителни искове за недължимост на сумите от 3 682,58 лв. главница и 570,48 лв. лихва, за които на 25.06.2014 г. е издаден изпълнителен лист от Поморийския районен съд по гр.д. № 188/2006 г. Бургаският районен съд е приел, че се касае за отрицателни установителни искове за недължимост на публично държавно вземане за съдебни такси и лихви върху тях по чл.292 от АПК, поради което компетентен да разгледа спора е Административният съд-гр. Бургас. Бургаският окръжен съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд. Това въззивно определение е постановено по дело, образувано по искове с цена под 5 000 лв. Евентуалното решение по тези искове не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК. Затова въззивното определение също е необжалваемо според разпоредбата на чл.274, ал.4 от ГПК. Ето защо частната касационна жалба е недопустима и трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството следва да бъде прекратено. Воден от горното, съдът